Лъх на нектар и мед в цвят лила.
Дъх на недоизказана омая -
неуловена с пясъчно въже мечта.














 

Наистина мечта е люлякът - прекрасен и уханен полъх на пролет. На слънце и на живот!
Поздравления, Слава! :)

:) Нещо неуловимо, приказно живее в него...

Усмивки!

Хубави и ухайни и омайни люлякови нощи!
http://vbox7.com/play:6629e739

:) Ммммм, такива са.

със снимките и музиката, да пуснете и малко люляков аромат, по Skype да речем:))
"Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса."
И. В.
Наздраве!

"Дъх на недоизказана омая." Прекрасно!!

Поздрави!!

Ммммм, Много обичам медеца от липа! А котарака как е пази ли кошерите?

Е, след тези Вазови стихове определено по-силно сега се усеща ароматът! :)

Да точно това е люляковият дъх. :)
Днес няма цъфнали люляци, а на следващия ден - усещаш аромата и... Изведнъж сякаш са се появили ей така, внезапно някак. И така внезапно и недоизказано... изчезват, преди да успееш да им се насладиш. Сякаш люлякът повтаря човешките усещания...

Раничко е за липовия мед. :) Люляковият е вълшебен.
Само веднъж съм го виждала в моите кошери. Прозрачен
и много бледо лилав... лек като лъх на пролет. :)
Котаракът е първа стража на пчелина. :)))

Омайва люлякът.Приятни са пролетните разходки сред люляците и край тях.Харесаха ми стиховете ти.Приятна вечер!:)

Белееш, ароматна си! :-))

... току що излизам от ваната с ванилия. ;)

:) Люлякът.
Единствено на снимката остана.
Мигът.
Отлетя. Аромата му прихванал...

Усмивки!