Мирис на сол и диви водорасли.
В наситено зелено.
Зелена ивица на хоризонта.
Слънчев лъч,
пробил зеленото в морето.
Стрък трева. Зелена.
Синята главица на метличина...

Синьозелено лято,
посипано с пясъчен прашец от злато.

Една голяма моя слабост...която сънувам вече 3 години:)

Ти липсваш ми, море!

Ти винаги ми липсваш.

с Вълните на прибоя,

с топлината,

с ятата бели гларуси, море,

и с вятъра,

издул до край платната.

Ти липсваш ми, море,

като нежна милувка,

оставена за утре,

но желана.

Като приятел, който да сбере

душата ми, нехайно разпиляна.

Обичам те, море,

от първата ни среща.

Соленият ти дъх ме

омагьосва.

Ще бъда твой завинаги, море!

В сърцето, като клетва

ще те нося!


"Без море живял ли си дълго,

цяла вечност..." http://www.youtube.com/watch?v=cUrMDDffJwQ

...не бих могла. Без него да живея.
Без морето... изгревите, соления дъх... бриза... пясъка в обувките...