Популяризацията на изкуството, поефтеняването, демократизирането му - то е неговото унижение. Изкуството е отбрана, празнична храна, или, нашенски казано, великденски кравай: нещо извънредно за онези, които се хранят с фасул, за онези, които четат улични вестници, за онези, които прибират сметът на обществения живот и живеят в него. Популярни са онези писатели, които на книжния пазар продават дрипи. Само един вид художествени произведения смеят да бъдат популярни - простата, наивна песен (Das Lied). Само нейните творци е позволено да се домогват към популяризирането й, защото с нея се иска да се върши непосредствена служба. В йерархията на художествените чинове песента е обикновен солдатин, комуто е съдено да изпълнява непряка служба, покрай пряката си.

А тези стихове са отбрана храна...
...

Българският сегашен читател - а с него заедно и критикът - не заслужават ни най-нищожно внимание. Защото те дирят, тям се харесва само онзи писател, който стои в умствено и нравствено отношение на равна нога с тях. Знайте онези животни, за които пословицата казва, че се помирисвали през девет баира? Ето такива животни са сегашните български читатели, и който поет или писател е като тях, или им се стори като тях - те го възславят.

...

Ето защо се съмнявам аз, че и критици, и читатели не са разбрали, макар и да са ги чели, и не ще ги разберат, макар и да ги четат тези стихове. Тяхната високохудожествена - ще ми се да кажа декадентски изискана - форма... горкият нашенски читател! тя не е лъжица за твоите уста. И какво ще проумееш ти от тоя елиптически стегнат, спретнат и енергичен език, който се огъва като дива лоза о явор, о тази невидена до сега у нас форма?

Формата и язикът превръщат г. Яворовите стихове на скъпоценности и като таквиз - аз бих желал тяхната непопулярност.

Те като скъпоценност са отредени само за любители. А любители няма още по нашенско. Няма и да ги има, Бог знай до кога. - До когато диваците не опитомеят и чувството за хубавото не се привие в душата им като неотемлен елемент на нравствена красота, на културност и човещина.

Опитомяване на диваците е една от неблагодарните и велики задачи на поета. Между малцината български писатели и поети, които съзнават своята жестока задача, и са израснали душевно за нея, е и г. Яворов. Но, ще повторя пак, до време желал бих това да бъде единствено издание на неговите стихове. Защото, за сега, отбраните български поети тряба да сторят път на популярните, на носителите на бит-пазарски лаври - на продавачите на ефтина стока. Когато публиката се заоригва от фасул, тя ще потърси отбраната храна. И тогава ще е време за двеста издания.

Архангелов-ден, 1903

Пенчо Славейков
из "Предговор към "Стихотворения" (1904) " на Пейо Яворов (второ издание на стихосбирката, първото е 1901г.)

 

Точно. Много актуално!
В момента пиша нещо за Яворов и препрочетох критиката на Славейков по тоя повод.
Сякаш е писана в днешно време.
Отношението чалга : култура - да речем...

"тези стихове са отбрана храна..."

Да, за ценители. За интелигентни и културни, образовани хора.
Стремежът е културата на малограмотния българин от 20-те години на XX век да бъде променена, да бъде накаран да се промени...

Става дума конкретно за стихове като : “Арменци”, “Заточеници”, “Честит” и “Хайдушки песни”...

... но защо ли един век по-късно са толкова крещящо актуални тези думи на Славейков, за изкуството изобщо... нима нищо не се е променило...

Поздравления за тази публикация!
Б.

:) Благодаря!

Имам някой възражения, но не бих спорила с мъртви критици, още по-малко - с поети!:))

http://liternet.bg/publish4/ppslaveikov/kritika/iavorov.htm

:) Много суров стил. Наистина Пенчо Славейков е безпощаден и безкомпромисен, включително и към самия себе си. За него страданието е път към извисяване на духа и е непростимо да си останеш потънал в невежество... А творецът носи у себе си божествената искра, той е медиаторът между Бога и масите. :) Истинският творец.

Линкът е към целия текст на Пенчо Славейков.

Категоричността, суровият език в този предговор към Яворовите " Стихотворения" са позиция, която Пенчо Славейков заявява и друг път, включително и в свои поетически творби:

( ... ) - храма
на Хубостта е само за избрани.
" Фрина"

С тази мярка той мери и другите, и себе си. Безкомпромисността му е съзидателна; голям творец с болка в сърцето и за литературата ни, и за човека.

Точно. Това е неговото разбиране за изкуството.
"Фрина" е една от философските му поеми от книгата "Епически песни", която пък е поетическа история на европейската култура. "Фрина" отговаря на античността, когато красотата се е издигала на пиедестал - красивата хетера Фрина...
:) Те такива работи, философските поеми на Славейков са били неразбираеми за болшинството негови съвременници, те са предизвикателство дори за днешния читател...
Но това е Пенчо Славейков - издига литературата ни до нивото на Европейската, стъпвайки на нашия роден фолклор.

А творецът според Пенчо Славейков носи божествената искра и е медиатор между Небето и обикновения човек. Творецът е избран да служи на човечеството.