Благодаря ти за красотите, които видях в твоя блог, за всички стръмни пътеки, които си припомних! Много си повървяла и видяла това лято! Всичко това трябва да се преживее за да го усетиш и след време. Синаница лесно не отваря портата си, но минеш ли през нея, остава завинаги в теб. Изключително красиво - от най-дребното цветче, до най-изшиления връх! Наистина си магьосница!
Прекрасни изгреви и залези да имаш!

Поздрави! :)

Привет, Ели! :)

... и аз надникнах към твоите вълшебни вечери, приготвени върху изтляващата жар на слънцето по залез... не устоях на ароматите... ;)

Спонтанно някак се получи... Радвам се, че ти харесва. :)

Усмивки!

...след това смело - справяне с нечие отсъствие, дано да не е за постоянно!
Когато има завръщане, свързано с посрещане, сме най-щастливи!
Усмихнат ден!:)

... не завръщането, новото начало е разковничето ;)

Дай, Боже, да се усмихне и този ден! :)))

Усмивки и за теб!