Тихо се изнизва. Бяга пред моите стъпки. Изчезва в есенната златна шума по пътеката пред мен. Скрило се във светлината на последното топло слънце, изчезва, изгубва се Лятото... Стопява се след него мирисът на водорасли и море. Отшумява плясъкът на топла вълна. Изстинал отдавна е пясъкът. И тъжно в небето се рее на чайката крясъкът, подгонил топлото рамо на Юга...
         Отминала сълза е лятото. Солена морска капка. Отнесена от вятъра.
         Красива. Пристъпва сред разкош от старо злато. С  натежали от злато коси и кичури от червен бархат. Тихо шумолят листата между плавните стъпки на Есента. Потреперват клоните от знойната и плът и сипят златни листи, греещи под усмивката на слънцето. Устните и – зрял плод, обещаващ сладост… Очите и - черни гроздове, пиянство - тихата усмивка и искри от жълти минзухари... Дрехата и - тежки хризантеми, разрошени от Южния вятър. Тя е палитра от страст и желание, сочен плод, закъсняло познание, тя е отрова в кръвта... Жажда по топлина. Ласка на топла ръка... Есента.
        Пристъпва боса. Потъват белите и глезени в дебелия губер от пъстрота и тайни желания. Около нея се завъртат златни листа от липата, издигат се, завихрят се високо. Палави деца. Въртят се като златни пеперуди, златен смях вали, около тях бързо се премятат въртолетчета, откъснати от клена... И ярко блестят на слънцето. Есенна заря. Тържество на красотата.
        Есента е магьосница. Обича я Южният вятър. 

Хареса ми! Хареса ми тази картина в златни тонове!
Б.

:) ... есенни настроения.

Усмивки!

..."Красива. Пристъпва сред разкош от старо злато. С натежали от злато коси и кичури от червен бархат"... Поредното доказателство за една нежна, лирична и силно емоционална натура