Пеперуда. Прекрасна.
С крехки красиви крилца.
Защо е сама. Как
попадна на тази висока скала.
Пеперуда. Прекрасна.
Леко потрепва с крилца.
Спокойна. Няма
ли страх у нея от тази висота.

Поглежда света. През своите
малки изящни очи.
Просторът. Песен. И залез.
И изгрев. Живот. 
Поглежда света. Със своите
спокойни в усмивка очи.
Защо е високо сама.
Как долетя със своите слаби крила.

Блести като слюда. Под слънцето.
Розов мрамор. И една пеперуда.
Сама. Леко потрепва с крилца.
Жива. Пътува към слънцето. 
С крехки красиви крилца. 
Изрязани върху камъка. Ярко петно.
Щастливи крила. В прах пеперуден.
Вълшебство. Без дом. Без гнездо. 

Нежност. Недостижима в твърдостта. 

Обикновено не чета и не коментирам поезия или "мерена реч".
Това е жалко и е мой пропуск - съзнавам го, но не променям нищо в мен.

В случая обаче не се въздържах ;)

Пеперудите - "темата" нежност, ефирност и бърз край - харесвам ги - без нощните големи!

В стиховете ти (поне за мен) има лекота, идеализация, въобще романс (не точно го пиша - да). Точно такава проза обожавам да чета всеки ден за разлима от поезията - английски игермански романтизъм - великолепие в своята нервъзможност и понякога наивитет!

Твоето е красиво и пеперуда си представих, И АВАТАРА ТИ ХАРЕСВАМ СЪЩО!

:) ...не остава аз какво да кажа, щом стиховете са предизвикали коментар у не коментиращия...

Благодаря и усмивки! :)))

Хм,точно преди края на стихчето щях да запитам,какво символизира пеперудата.Браво!

...Просторът. Песен. И залез.
И изгрев. Живот. "...

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=451001904955950&set=a.242932349096241.64980.100001384340361&type=1&theater

Ето я. Пеперудата. Истинска. Кацнала там някъде сред мраморите на Синаница. :) Снимката е на приятел, аз нямах сили да изкача и върха това лято... За тази снимка си мислех докато четях стиховете на etina - Горчиво (http://etyna.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/11/16/gorchivo.1020980)
Асоциации... :)

А в стиховете не е нужно да търсиш винаги символите. Стиховете са усещания, настроения, цветове, музика, чувства... Силни са тогава, когато всеки намери в тях нещо свое... :)

Усмивки.

:) Нали! ...

Привет!

Славе, топли прегръдки за теб, и благословения за твоя дом!

:) БЛАГОДАРЯ!

Алекс, усмивки!

ТОЛКОВА НЕЖНОСТ И СИЛА СЪБРАНИ ЗАЕДНО! КАК УСПЯВАШ, СЛАВА!?

намираме себе си в преживяното от друг. Или в неговите думи. И това се случва пеперудено леко.
Поздрави!

Не успявам, Кате, то това нещо си е в мен...

:) Съвсем вярно и абсолютно точно.

Усмивки!