Коледа е много древен езически празник. Неговата магическа сила навярно е в това, че се е запазил във времето, макар първоначалната символика на обредността на този празник да се е променила и да са позабравени изконните вярвания, породили го. Коледа води началото си от древните календи, празнувани на Балканите. В античните времена римляни и гърци, а като се има предвид, че най-старото население по тези земи са траките, то навярно и те, са празнували идването на новата година с продължителни празници, посветени на Кронос (Сатурн). Времето на бог Кронос се е смятало за „златен век“ на човечеството, за време на изобилие и благодат, когато не е имало бедни и богати и в името на този изгубен живот, като пожелание за нов такъв, се слагали изобилни трапези.
            През V век от новата ера крониите във Византия били изместени от януарските календи. Календи се наричала всяка първа дестдневка на месеца в Рим. Януарските календи се свързват с името на двуликия бог Янус, който дава и името на месец януари, а от „календи“ идва думата „календар“. Янус е бог на небесния свод, своеобразен портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето, покровител на входа и изхода, затова бил изобразяван с две лица. Най-късите дни в годината – 24 и 25 декември – също били празнувани, така наречените брумалии, дни, в които селските жители колели свиня в чест на Кронос и Деметра, празнували се нощем.                       Християнството, което става официална религия в Рим, въвежда своя празник – Рождество Христово – 25 декември, денят на зимното слънцестоене. Ден, на който езичниците празнували рождения ден на непобедимия слънчев бог и на бог Митра.
               Така езическата традиция и обредност се смесила с християнската идея за рождеството на Спасителя. Но явна е връзката на празника и празнуването с почитта към слънцето и неговата жизнена сила. Годината се поделя на четири времена, чиито средоточия са слънцестоянията и равноденствията. Коледа в коледните песни се смята за среда на зимата – "средизиме по Коледа".
              Зимнте, мъжки празници започват с Никулден. Това е празник, посветен на "стар свети Никола", който е покровител на морската стихия и се е вярвало, че със своя кораб той пренася света към спасителния бряг на Новата година. Подредбата на зимните празници не е случайна, тя показва движението от старо към ново, от хаоса към сътворението на космоса. В кръговрата на времето това са дните, в които света се владее от силите на хаоса, не е ясен изхода на двубоя между силите на злото и силите на вселенския ред. Човекът не е оставал безучастен, той се е намесвал с обреди, магии, песни, благословии, така се е включвал в борбата за възстановяването на нарушената хармония. Такава е ролята на коледарите – да се преборят със силите на злото, за да се възстанови отново хармонията на света. До Никулден се избира водачът на коледарската дружина. Обикновено това е възрастен мъж, който най-добре знае коледарските песни и благословии и реда на тяхното пеене и произнасяне. Те имат магическа сила, пазени са в строга тайна и са предавани само на посветените.  На самия Никулден в дома на водача се събира дружината, прави се „служба“ – пее се песен пред кравай със запалена свещ и бъклица вино. От този ден до Коледа се разучават коледарските песни. Според коледните песни рибата курбан на празника се приема като обредно убийство на чудовището, от чиито части се сътворява светът.
            Имат право да коледуват само мъже момци. Обличат се в празнични дрехи и са предвождани от женен мъж. След полунощ на Бъдни вечер обхождат къщите в селището като пеят песни и изричат благословии. Чакани са с нетърпение от стопаните и са дарявани богато. Водачът на коледарите се приема като посредник между живите и мъртвите, между старата и новата година. Наричат го кум, той е покровител на момците. Царят (станеникът) трябва да е най-почитаният мъж, най-добрият стопанин, мъж в разцвета на своите сили, трябва да има дар слово, защото той е този, който изрича благословиите, той има способността да предизвиква плодородието, той е посветеният в тайнството.
             На Никулден на избраният за станеник се връчва с песен „ела“ или „китка“."Елата" ("ябълка", "кръст", "стрела") е триклонато, увито в бръшлян дръвце, забучено върху кравай и с ябълки на върха, което се възпява с "върши до небе" и "клони до земя", т.е. като световно дърво. Същевременно един от вариантите на името му - "стрела", както и притежаваната от водача по някои места тояга с топуз на края, подсказват, че дръвцето е било и сакрално оръжие, присъщо на бога-гръмовержец (съответно и на неговия жрец).“(проф. Анчо Калоянов).
             В Коледната нощ коледарите тръгват от стана (дома на станеника) и обхождат домовете на съселяните си, завръщат се отново в стана, където ги посреща станеницата (царицата). Тя ги дарява с кърпи. Несключеното хоро – буенец, се играе в стана през дванадестте погани дни. В стана се слага и трапеза със събраното при даруването на коледарите. На тази трапеза се кани цялото село.
            Началото на коледуването, тръгването от стана се уповестява със звъна на църковните камбани, гръмват пушки и коледарите тръгват с песен из село. Първо минават през кмета, блажат у свещеника.

            Бог се роди, коладе ле, тази вечер, коладе ле...

 С тази песен коледарите известяват пристигането си и честитят настъпилата Коледа. Подават бъклица с вино на излезлия да ги посрещне стопанин и го питат:"Славите ли Млада Бога?", а той им отговаря: "Славим, славим, добре сте дошли!".  Влизайки в дома на всеки стопанин коледарите спазват строго обичая – обредност, облекло, думите, с които се обръщат към стопаните, песните, които пеят имат строга последователност, благословиите, които произнасят. Същото се отнася и за стопаните. В една къща се изпяват до десетина песни – за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за малки деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Песните завършват с благопожелания:

           Вам си пеем, бога славим!...
           Колкото сме речом рекли,
           толкоз здраве на тази къща...
           Колкото звезди в ясно небе,
           толкова здраве на тази къща...

         „Както обредите от Никулден до Ивановден, така и в песните смяната на старата година с новата се осмисля като край на света и негово сътворение, но същинско разрушаване няма, има само заплаха, която се отстранява като се спазва унаследената и осветена традиция. В този двубой на човека с природата песните са памет за реда във Вселената, и когато той съществува, песни не се пеят, а когато е разрушен, те го заместват.
          Тъкмо като коледна митология песните не трябва да се разглеждат по предназначението си за лицата, на които се пеят, а по тематичните си ядра: за самите коледари и тяхното дълго песенно пътуване във вълчи нощи, за двубоя между силите на хаоса и силите на реда, за Бога и неговите светци, за исторически личности и събития, "смлени" в мелницата на мита.“ (проф. Анчо Калоянов). 

                        ЧУДНО ДРЪВЦЕ НА МЛАДА БОГА

                           Славите ли Млада бога?

                           - Ой те, дръвце, право дръвце,
                           де си расло толко тънко,
                           толко тънко, та високо?
                           Отговаря тънко дръвце,
                           - Ой те тебе, малка моме,
                           малка моме кривоперка,
                           я съм расло тамо горе,
                           тамо горе на планина,
                           на планина, на рудина,
                           край езеро самовилско, 
                           отсече ме вакъл овчар,
                           донесе ме да ме сади 
                           край огнище, край трапези!
                           Я съм, моме, златно дръвце,
                           златно дръвце плодовито:
                           ще порасна дор до небо,
                           клон ще пусна дор до земля,
                           лист ще листна дребен бисер,
                           цвят ще цъфна чисто сребро,
                            род ще родя сухо злато!
                           Слез ще по мен Млада бога,
                           ще дарува добра дарба:
                           на момата - дребен бисер,
                           на майката - чисто сребро,
                           на бащата - сухо злато,
                           сухо злато, пълна къща
                           със дечица, със ягънца,
                           със теленца, със конченца,
                           със яренца, със прасенца,
                           със пчелици лекокрилки,
                           живот, здраве, веселие!

       Коледарите са шаманите, магьосниците, които се преборват със силите на злото и възвестяват идването на Новата година, на бъдното добро.

 

·         Използвана литератра: „КОЛЕДА В БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЕН КАЛЕНДАР“, проф. Анчо Калоянов

 

Здраве и обич!

Ивана, честито Рождество и на теб!
Много усмивки ти желая и творческо вдъхновение! :)

много здраве и всичко друго да се сбъдне така, както е в мечтите ти. Прочетох с интерес твоя постинг. Благодаря. Весели празници!

Весели празници и на теб, Мая!
Радвам се, че ти е било интересно. Древните, дедите ни, са владеели магията, магията на словото... Харесва ми това. ;)

Анчо Калоянов ми е преподавал по фолклор...
Светли празници и бъднини!... :)

Всичко най-прекрасно и на теб!
Анчо Калоянов преподаваше и на мен. При него писах дипломна работа. Той е един от най-любимите ми сладкодумци. :)