а днес, все ми идва на ум песничката за зайченцето бяло...
всяко дете я знае... от поколения насам...
тъжна новина, много тъжна...

ПОКЛОН!!!

За мен тази жена е икона. Тя е цял един свят, нещо голямо, глобално като култура, знания, постижения. Тя е лице на България в Европа и не само. Именно човек ерудит като нея може да представя страната в Европа и родолюбец. Освен това - честна, до болка откровена, тактична, но горда жена.

Има ли днес такива хора? Къде са? Защо ни залива простотията?...

Поклон.

Леда Милева се радва не само на обичта децата, за които създава чудесните си стихове, приказки; но - и на преклонението на същите тези деца, вече възрастни.
Живот, белязан с талант и човечност.
Поклон!

Поклон, хора като нея ще се помнят винаги и ще се оценяват обективно от идните поколения.

Символ на друго време. Време, в което ценностите имат стойност. Пример за достойнство във време без истински ценности...

Когато влязоха новите учебни програми се написаха куп учебници, от които трябваше да бъдат избрани няколко. Една от читанките беше на Леда Милева, може би много малко хора знаят за това,... защото бяха издадени и разпространени други читанки "специално избрани", а нейната остана непозната. За мен лично точно тя беше най-добрата, но явно не качеството беше най-важно, нито това върху какво ще сричат децата ни...

Дано да е така. Защото аз имам съмнения... За жалост.

Бог да и прости!

са преминали през детството си с нейната поезия, поезия рисуваща запечатващи се картини за цял един живот!
Мир на праха ѝ!

След като чух тъжната новина вчера, се разплаках като за някой много близък роднина. И разбрах колко невидимо е присъствала в дома ми всеки ден докато пея на детето си "Зайченцето бяло". То, вчера, милото, с голям интерес и радост гледаше клипчето на песничката в "Лека нощ деца" и като свърши, започна да се сърди и да плаче, че няма още. Дали и то осъзнаваше, че вчера си отиде един цял свят...

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Хей, в тъмнината
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
свойта мила майка.
Нека е светла паметта й!