Очите черни,  тъмни като морето.
Ръцете и тяхната ласка. Вълните 
морски, силни и нежни. Коприненото
вълшебство на илюзиите... 

Стоя на брега очи в очи с черното
на морето. Теб в очите гледам.
И не мога. Не мога да си тръгна.
Лицето, месечина кръгла...

надвесена над мен. Изтръгна
дъхът в гърдите, в молитва притаен.
И дълго целува кръглата луна
устните ми... изпиваща от тях солта.

В брега се разбиват глухо
вълна след вълна...

"Коприненото
вълшебство на илюзиите...
.....
В брега се разбиват глухо
вълна след вълна..."

Поздрави, Славе!

Кара те да го мислиш дълго след прочит. Поздрави, Ябълковцвят. ;)

Ати! :)

Разбиват се. Илюзия, след илюзия... ;)

Усмивки!

:) Опитвам се с малко думи да създам силен образ, който да се вижда в мислите... и да остане. ... ако дълго след прочит го мислиш стиха, значи може и да ми се получава... ;)

Поздрав!

Много нещо е казано тук!!!
Мога само да съзерцавам...
Б.

:) Привет, Боре!

Усмивки!

и написано... чета в сърцезание и аз...
дъждовен поздрав за теб...

:) Привет!

Тук не вали. Звънят кокичета. Едно такова пролетно... :)))

Весели Празници!
... и НАЗДРАВЕ! :)))

:) Да са пълни с вино чашите,
и с още нещо... :) Да звъни
за здраве и за радост кристалът!

Наздраве!

Харесва ми ::)
Весел ден ::) пожелавам

Това ми хареса: " И дълго целува кръглата луна
устните ми... изпиваща от тях солта."
и не само това...

... езическо. ;)

Усмивки!