Вали дъждът навън.
Шепти.
Обичам те. 
Звъни в капчука.
Обичам те.
Мокри пригласят му
ботушките.
Обичам те.
И оставят мокри следи.
Настигни ме.
Обичам те.
Изписват
пътека в проливния ден. 
Намери ме.
Обичам те. 
Оставят пътека към мен.
Прегърни ме.
Обичай ме.

                             Залива се слънцето в смях.
                             В светлина.
                             Обичаш ме.
                             Връзва златни люлки.
                             Обичаш ме.
                             Играят в усмивки лъчите му.
                             Връзват лястовици в косите ми.
                             Обичаш ме. 
                             Усещам вплетени 
                             немирни пръсти в косите си.
                             Срещам очите ти.
                             Смеят се.
                             И дъждът в миглите се спира.
                             Топли устни капките изпиват.
                             И не спират. И не спират.
                             Смея се.
                             И се превръщам във дъга.
                             Обичам те.




Снимката е от:  http://www.facebook.com/selo.bg

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=582771931734868&set=a.505870246091704.119136.244391468906251&type=1&theater

Разкошни стихове, Слава! Празник за душата!

обичане... вълшебство от слънце
и дъжд... и поздрав за теб..

Дъга се ражда от любовта. Красиво! Поздрави! ;)

Кате, радвам ти се. Всъщност твоите фотографии са поезия - празник за душата. :)

:) защото харесваш дъжда...

Усмивки!

Бе, за дъгата казват, че дяволска работа било...
Не знам... Но знам, че рядко се ражда и трудно. ;)

светлина,в мрака на ежедневието ни!Честно казано,не съм способен да извлека светлина от мрака!Може и късоглед да съм!.

:) ... Светлината. Тя е в нас. "Истинските неща са невидими за очите" ...

светлина,наистина!Какво значение има това,за тънещите в мрак,а аз съм също там и гасна заедно с всички!Не съм слънце!Светлината е вътре в мен,но навън е мрак..и студ!Останалото е пожелание и фантастика!Би трябвало да съм се родил сляп,казват,че слепите били щастливи по свой начин.Бих добавил и идиотите,но не искам да съм груб!Просто не знам как,може би!Квазимодо някакъв,който търси за какво да умре!Ти не се впрягай,просто си задавам въпроси и търся отговори,а ти ме провокира.

:) Значи получило ми се е... щом провокацията действа. ;)

Жена!