Светулки греят в миглите
търсят светлината на очите,
мълнии свистят в мислите,
режат топлината изстинала.

Светулки, светещи в зениците,
в бездънна усмивка се разтварят.
Тежки капки върху раменете
се търкалят от утихващата буря...

...разтапят се в мириса на лято,
попиват в аромата на липов цвят,
с жадни устни ги изпива кожата
и се отпуска в дъхавия нощен мрак.

Светулки палят тъмнината лунна,
светлеят и сънно играят в нощния хлад,
греят в очите, изгарят в зениците...
Светулки призрачно гаснат и блестят

... и парят като искрици откъснати
от мълнии на отминаващата буря...

Има ги вече.:)
И все още.

:) още от началото на май летят...

"Светулки греят в миглите
търсят светлината на очите,"...
... и ако има още две очи в нощта под звездите...

:) ...а какви звезди има тази нощ! ;)

А тук, долу, край светулките, които "палят тъмнината лунна"...
" До мен едно момиче
се смее под звездите
и в веселите му очи
проблясват две звезди"...

такива ми ти работи с тези ...Светулки! ;-))))

красива поезия твориш... много...