Разтварям ръце - отново съм птица
Светлина от зората - е моето име
Просторът - дълбока синева, ми е дом...
По-лека от перце - по-тежка от сълзица
Летя. Между земята и небето...
Духът - дълбока празнота, на две е разделен

Размахвам криле - освободена съм Зорница
Светлият ден - залюлян в лъчи, ослепява ме
Тъмната нощ - ме притегля и приласкава
По-жадна от напукани устни, по-безсмъртна
от Голяма любов - летя в дълбините на душата, 
навътре в себе си съм устремена ...

в мен е изворът с живата вода. 

тихо по имени,
Слава... :)

Потърси ме, мъко, моя и тиха печал,
потърси ме, когато денят заспива привечер
и не заспиват кладенците с жива планинска вода...
Може би... ще съм последния лъч светлина
или студена пръска кладенчова вода,

може би...