Лятото, лятото, лятото - шевица
от узрели жита с дъх на топъл хляб.
опиянени щурци под прозореца
и гореща луна надвесена над тях...

Лятото, лятото. лятото - броеница
гъсто нанизана на слънчеви лъчи
и слънце, плуващо в златна колесница
през нашите бързо търкалящи се дни.

Лятото, лятото, лятото - захарница
тъй сладко желана и искана - 
пълна до горе с мечтани неща,
захарница, вече обърната 
с разпилени от вятъра сладки зрънца...  

че лятото си отива?!:))

Ти по планинското лято жалиш тъй нежно май, м?:)

Как можеш да се радваш, че си отива лятото! :)

Планината е хубава и през есента.
Но лятото си е лято и в планината, и на морето, и в града, и на село... Лятото е енергия и топлина.

Предпочитам винаги да е лято.

налиии, и аз така. ОБИЧАМ лятото!!!!!!!!!!!!! :)

Много ми хареса!!! С удоволствие го препрочитам...

Е, ти си ценител! Знаех си, че ще ти хареса. :)