Нашият герой, с името на когото озаглавихме настоящата си книга, Христо Ботйов, е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи. Нещастен той, дваж по-нещастен неговият роден град, триж по-злочест народът, на който е бил син, а четири и пет пъти била пуста и суха епохата на неговия человечески живот! Ако той беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Луй Наполеона, то първата барикада на града Париж щеше да се нарича „Ботйова“. А кой знае?… Може би щеше да бъде и един от нощните съветници в палата на Тюйлери, един от ония, които с пищов в ръката налягаха малодушния авантюрист срещу 2 декември да не се бои и да не отстъпя от своето злодеяние. Но това последно предположение ние не вярваме, казахме го само като подходящо и прилично обстоятелство на буйната и неспокойната натура, която само по нямане други занятня би се решила на подобни противоречащи на духа и на натурата предприятия.
 
Захари Стоянов


                     Започнах с думите на първия биограф на Ботев - Захари Стоянов. Това е началото на първото изследване на живота на Ботевата личност, надживяла не само своето време, а и нашето... Захари Стоянов познава добре Ботев, негов съвременник е и по неподражаем начин съвсем непосредствено представя оня истински реален и земен човек с бунтуваща се кръв и святкащ поглед, с бърза мисъл и възпламеняващ се бързо нрав... и в образа му виждаме и познатият ни герой, и буйния младеж с кипяща кръв, нетърпелив и нетърпящ случващата се неправда около му. Има критики спрямо тази Ботева биография, но кой, ако не Захари Стоянов би показал истинското лице на човека, който за нас се превръща в герой, а за него е съвременник, с когото добре се познават облизо.  


         
            Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
 умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...                                                                                           Христо Ботев

                      Все повече се отдалечаваме от онези страшни години, в които се ражда и живее Ботев. Динамичното ни и уж свободно време ни въвлича във водовъртежа си и успешно отмива у нас спомена за истинските българи, онези, способни "силно да любят и мразят". Роден в навечерието на Коледа и кръстен с името Христово, Ботев е сякаш оня нов месия, който идва, за да спаси своите братя. Но идвайки на този грешен и поробен свят, той е надраснал своето време, погледът му е отвъд хоризонта, а душата му се рее в други пространства и това е неговата драма, да живее "сред глупци неразбрани". Във вените му тече буйната кръв на Балкана, мисълта му, бърза и изпълнена с грижа за ближния и свободата на родината. Умира съвсем млад, недостигнал тридесетте,
но на тази възраст той вече напълно е осъществил себе си - оставя публицистика, за която е характерен лютият език, който свисти като сабя и отрязва горчивите истини на неговото съвремие, толкова силно актуални и днес; оставя поезия - двадесет стихотворения шедьоври в нашата литература, съхаранили не по-слабо от публицистиката му неговите идеали; има семейство и две деца... На тази възраст Ботев е поел своите отговорности, но това не му е достатъчно, защото за него е невъзможно да гради лично щастие, когато над братята му, над народа му тегне робският хомот. На тази възраст той среща смъртта си, но каква смърт!?- Ботев успява да се превърне в легенда... и до днес съществуват въпроси относно онзи куршум, пронизал героя...
            Себе си Ботев приема и представя като публицист, това е основната негова дейност, с която се занимава:"Дума на българските емигранти 1871; Будилник 1873; "Знаме"1874 (новия орган на революционната партия след "Свобода" и "Независимост" на Каравелов); "Нова България" май 1876... Преди всичко духовно свободен, за него е важно да прогледнат с душите си и другите, за да не могат да проявяват търпимост към гнета и робството, а да се борят и за физическото си освобождение. 
              Широко скроен, с жадна за познание и изява душа младеж, в чиито вени тече свободната и луда кръв на Балкана, Ботев не може да се примири с тесногръдието и казармения ред в гимназията в Одеса... Изключен е, защото не успява да пречупи духа си, но тук той жадно поглъща руската литература, самообразова се и търси своето призвание, един младеж, който открива себе си и своето отношение към страната си, чрез любовта към майката и семейството, към приятелите си и ближния... За Ботев любовта към род и родина, започва с любовта към ближния, не може да гледаш безучастно страданията на братята си, а от там и на поробената си родина. 
              Българинът познава Ботев най-вече чрез неговата поезия. Поетът Ботев има двадесет стихотворения само, но те са като перла в короната на нашата литература. Изключително прецизен е в своето отношение към поезията. Неговите стихотворения първо са рецитирани в браилските кръчми преди да бъдат записани. На живо поетът е виждал реакцията в очите на своите слушатели хъшовете-изгнаници. Когато ги записва, то те не остават в първоначалния си вид, а търпят по няколко редакции от него самия. Всяка дума в стиховете е търсена с любов и с мисълта за нейното въздействие. Само непросветен човек би твърдял, че Ботев краде от народната песен. Напротив - народната песен, като поезия на народния гений е добър учител за поета Ботев. Тя му помага да намери ритъма и звученето на неговите собствени песни и в същото време им придава диханието на нещо извечно и изконно българско. 
             Публицист, поет... коя е другата дума, която определя личността на Ботев? ...Революционер... у него гори един огън, който изгаря душата му като огнедишащ змей от чиито две гърла излизат два изпепеляващи пламъка - на омразата и на любовта. И омразата към робството, като реално такова и като робство на духа, и любовта към всичко скъпо и родно, са две сили, които движат разума и действията на Ботев. Най-големият идеал, за който е способен да пожертва себе си е свободата и той го прави, отдава и живота си,... но това не му е достатъчно. Като писателите-романтици в Европа, той успява да превърне себе си, живота си в легенда, която да остане в ума и душата на българина, като онази мълва за Хаджи Димитър, която дълго след смъртта му се носи, че го видели в Балкана... Да. Най-голямата мечта на Ботев се сбъдва - да загине в бой за свободата... Дали е искал да си отиде толкова млад. Едва ли. Но... 1873 година е обесен Апостола на свободата... събитие, което потапя в потрес буквално цяла България. Любен Каравелов се оттегля от революционната организация и минава на просвещенчески позиции, толкова силно се преобръща душата му... Но Ботев не е съгласен с него, за Ботев няма друг път, освен борбата - свобода или смърт. Най-висшата цел е свободата, ако ли не, то смъртта трябва да е като в хайдушките песни - легендарна като тази на Хаджи Димитър и Левски, за да остане паметта и във вечността... И Ботев го прави - превръща себе си в легенда. Мисля, че е несъществено това, че не е знаел за преждевременното избухване на Априлското въстание и за неговото потушаване. Но при дадените обстоятелства, как би могъл безучастно да си стои в Румъния и да наблюдава. Не. Той има план и стратегия, освен това е артист, както е прецизен в стиховете си, така прецизно режисира последните кадри от живота си. Корабът Радецки е превзет (дали наистина тайно би могло да се качи толкова оръжие и униформи, красиви на свободни български войници... както имат такива и въстаниците в България...). Прощалното писмо до Венета Ботева ( тя до последната минута не знае, че той отива на явна смърт, преди това Ботев се е погрижил, семейството му да получи издръжка,... ако с него се случи нещо и той знае, че ще се случи, а дъщеря му е току-що родена...) На българския бряг - коленичи и целува земята - невероятен е в начина, по който създава своята легенда предание. И може би единственото му наистина голямо разочарование е, че народът не тръгва след него... хората са иазплашени, страхът е сковал душите им... После - геройската смърт и легендата за куршума, пронизал челото му... 

Добре, че Ботев, Левски, Раковски и всички знайни и незнайни герои не могат да видят каква е сега България, за която се бореха и дадоха живота си. Едва ли ще го преживеят!

България е такава, защото точно истинските родолюбци и идеалисти загиват в първите редици... днес за жалост управляващите не работят за България, служат на чужди интереси... и за това си има точната дума.

ПАТРИОТ

Христо Ботев

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

Христо Ботев - легенда, не забрава, вечност... недостижим!! Всички онези, които са във властта трябва да полагат клетва пред националните герои, че ще работят за България. И да я спазват.

Привет!

Забавих отговора си - какво за мен е Ботев? А бях обещала. И знаеш ли - не успях да изкажа и една трета от това, което усещам в себе си...

А за клетвата - боя се, че така ще поругаят още повече героите, защото и сега уважението им към тях е условно, лицемерно... нима сега не полагат клетва? ...