Постинг
07.11.2013 23:24 -
За литературата
Художествената литература е един въображаем свят, който създва илюзията, че е истински и успява да омагьоса четящия да го пренесе в оня, другия свят, който авторът е видял и с който завладява съзнанието. А може би литературата е истинският свят, пречупен през погледа на писателя и колкото по-образно нанася щрихите си писателят-художник, толква по-силно оживяват картините и образите в сърцето на читателя. ...Уж да развием кълбото, а то се оплете – истински или измислен е светът на литературата!?
Вероятно магическата истина се крие в творящата сила на словото, защото „В началото бе словото и словото бе у Бога, и Бог бе словото"... „Бог бе словото...“ – нима не е това разковничето, което дава силата на художествената литература! Бог е словото и светлината, защото думите имат силата да творят светове, да правят чудеса, да променят тъмнината в светлина. Думите изграждат космоса и носят просветление в душата. Те са тези, които могат да творят в различни цветове и нюанси, но могат и нови цветове да създават. Словото може да накара очите да видят дъгата и да се разтворят в нея. Думите могат нежно да докосват душата и да галят, могат да създават усещане за топлина и споделеност, но те са и тези, дето могат като змии да се извиват и хапят или да плющят като камшици и люти рани да оставят с белези, които с нищо не се изличават. Те са тези дето могат да накарат обонянието да усеща аромати, а ушите да чуват музика било в пълна тишина или сред оглушителен грохот. Словото има силата да убива и да възкресява. Щом думите имат тази невероятна магическа сила, то излезли изпод перото (май се обърках – изпод клавишите) на майстор творец, познаващ тяхната мощ, те са способни да създават и литература, която да гради светове – но дали ще са истински тези светове – разбира се, защото словото има творяща сила и за добро, и за лошо. Истинският творец познава пътищата, пък и малките пътеки, по които би могъл да поведе читателя, така че да го накара да усети уж измисления свят като свой, да се слее с героите, да поиска да живее с тях в техния свят. Това е велико тайнство, в което всеки човек пристъпва по различен начин. Четящият човек всеки път открива наново тайнството или го преоткрива, потапяйки се в света на литературата, който е станал част от неговия собствен живот. Но тайнството може и да не се случи. Често в литературата е нужен водач като Вергилий, а защо не и като Беатриче, който да показва пътя. В необятния свят на литературата всеки си има свой собствен път – може пътят да е утъпкан и прав, но всеки вижда своите гледки и картини в този уж еднакъв за всички свят, усеща своите трепети и вълнения, които са винаги само негови. Всеки има собствено тълкуване на тези светове, има свой собствен поглед, прозрения, надежди и мечти, породени от литертурата. Така водачът трябва само да показва посоката, да пали огъня и осветява пътя, оставайки в сянката, за да може четящият да погълне предлагащият ми се свят, да го пречупи в себе си и да изпита необходимост от покоряването на нови литературни светове.
Така и аз, влюбената в литературата, добрият филолог и езиковед, в работата си често изпадам в ролята на Вергилий. Защо Вергилий ли? Защото често литературата за учениците е като пътуване през Ада и Чистилището. Малките ученици са непосветените души, които трябва да усетят сладкия вкус на литературното пътешествие, да го преживеят като приключение, за да останат в магическия свят на словото и да пожелаят отново да се върнат. А големите ученици – с тях си заслужава и в Мефистофел да се превърнеш, защото те вече са пристъпили праговете на различни светове и дори не искат да чуят за класическа литература, когато си имат света на фентъзито, например. В работата си с тях ми се налага, а и се оказа, че дори е интересно да разменяме ролите си – те да бъдат водачите. Така аз взривих мнението на колегите, които не отстъпват от своето – ама как така, моля ви се, ще се чете за вещери и върколаци?! Това също е литература и аз заедно с учениците преминах през приказния свят на Сапковски, например. Докато аз четях фентъзи и хоръри, нашумели съвременни жанрове, на учениците им се налагаше да четат за света на Елин-Пелиновите герои, например, за да могат да сравнят този свят със света на хобитите... Освен, че не без труд и усилия, разбира се, от тяхна страна – прочетоха българските автори, то за мен беше полезно да установя, че децата четат. Всеобщото мнение, че не се чете масово бе развенчано за радост. И дори на мен, опитният учител водач в света на литературата, ми хареса да работя така – светът на литературата наистина се оказа магически, той показа, че ценностите могат да бъдат в различни книги, жанрове, автори, мечтите и желанията на хората за по-добър и богат свят, за любов и човешко щастие са еднакви... Видях как горят очите на учениците, когато защитават любимите си книги и техните светове и останах доволна. Магията се беше случила. Въпреки учебните програми... Те приемаха света на литературата като истински, говорейки за постъпките на героите и техните съдби, те съпреживяваха...
Литературата дава познание за нови, пък дори и за стари светове, тя трупа в нас знание, изпитва емоциите ни и ги обогатява, литературата е култура, дава богатство на речта. Колкото и да си на Ти с нея, то винаги има какво ново да научиш или проумееш за себе си – за учениците ми беше урок по общуване, паднаха бариерите помежду ни, за мен беше прозрението, че литературата крие в себе си и златното ключе на доверието, защото децата ми се довериха, спечелих сърцата им. Литературата стана нашият общ истински свят. Тя е вълшебство и всеки с нейна помощ може да се превърне във вълшебник.
Вероятно магическата истина се крие в творящата сила на словото, защото „В началото бе словото и словото бе у Бога, и Бог бе словото"... „Бог бе словото...“ – нима не е това разковничето, което дава силата на художествената литература! Бог е словото и светлината, защото думите имат силата да творят светове, да правят чудеса, да променят тъмнината в светлина. Думите изграждат космоса и носят просветление в душата. Те са тези, които могат да творят в различни цветове и нюанси, но могат и нови цветове да създават. Словото може да накара очите да видят дъгата и да се разтворят в нея. Думите могат нежно да докосват душата и да галят, могат да създават усещане за топлина и споделеност, но те са и тези, дето могат като змии да се извиват и хапят или да плющят като камшици и люти рани да оставят с белези, които с нищо не се изличават. Те са тези дето могат да накарат обонянието да усеща аромати, а ушите да чуват музика било в пълна тишина или сред оглушителен грохот. Словото има силата да убива и да възкресява. Щом думите имат тази невероятна магическа сила, то излезли изпод перото (май се обърках – изпод клавишите) на майстор творец, познаващ тяхната мощ, те са способни да създават и литература, която да гради светове – но дали ще са истински тези светове – разбира се, защото словото има творяща сила и за добро, и за лошо. Истинският творец познава пътищата, пък и малките пътеки, по които би могъл да поведе читателя, така че да го накара да усети уж измисления свят като свой, да се слее с героите, да поиска да живее с тях в техния свят. Това е велико тайнство, в което всеки човек пристъпва по различен начин. Четящият човек всеки път открива наново тайнството или го преоткрива, потапяйки се в света на литературата, който е станал част от неговия собствен живот. Но тайнството може и да не се случи. Често в литературата е нужен водач като Вергилий, а защо не и като Беатриче, който да показва пътя. В необятния свят на литературата всеки си има свой собствен път – може пътят да е утъпкан и прав, но всеки вижда своите гледки и картини в този уж еднакъв за всички свят, усеща своите трепети и вълнения, които са винаги само негови. Всеки има собствено тълкуване на тези светове, има свой собствен поглед, прозрения, надежди и мечти, породени от литертурата. Така водачът трябва само да показва посоката, да пали огъня и осветява пътя, оставайки в сянката, за да може четящият да погълне предлагащият ми се свят, да го пречупи в себе си и да изпита необходимост от покоряването на нови литературни светове.
Така и аз, влюбената в литературата, добрият филолог и езиковед, в работата си често изпадам в ролята на Вергилий. Защо Вергилий ли? Защото често литературата за учениците е като пътуване през Ада и Чистилището. Малките ученици са непосветените души, които трябва да усетят сладкия вкус на литературното пътешествие, да го преживеят като приключение, за да останат в магическия свят на словото и да пожелаят отново да се върнат. А големите ученици – с тях си заслужава и в Мефистофел да се превърнеш, защото те вече са пристъпили праговете на различни светове и дори не искат да чуят за класическа литература, когато си имат света на фентъзито, например. В работата си с тях ми се налага, а и се оказа, че дори е интересно да разменяме ролите си – те да бъдат водачите. Така аз взривих мнението на колегите, които не отстъпват от своето – ама как така, моля ви се, ще се чете за вещери и върколаци?! Това също е литература и аз заедно с учениците преминах през приказния свят на Сапковски, например. Докато аз четях фентъзи и хоръри, нашумели съвременни жанрове, на учениците им се налагаше да четат за света на Елин-Пелиновите герои, например, за да могат да сравнят този свят със света на хобитите... Освен, че не без труд и усилия, разбира се, от тяхна страна – прочетоха българските автори, то за мен беше полезно да установя, че децата четат. Всеобщото мнение, че не се чете масово бе развенчано за радост. И дори на мен, опитният учител водач в света на литературата, ми хареса да работя така – светът на литературата наистина се оказа магически, той показа, че ценностите могат да бъдат в различни книги, жанрове, автори, мечтите и желанията на хората за по-добър и богат свят, за любов и човешко щастие са еднакви... Видях как горят очите на учениците, когато защитават любимите си книги и техните светове и останах доволна. Магията се беше случила. Въпреки учебните програми... Те приемаха света на литературата като истински, говорейки за постъпките на героите и техните съдби, те съпреживяваха...
Литературата дава познание за нови, пък дори и за стари светове, тя трупа в нас знание, изпитва емоциите ни и ги обогатява, литературата е култура, дава богатство на речта. Колкото и да си на Ти с нея, то винаги има какво ново да научиш или проумееш за себе си – за учениците ми беше урок по общуване, паднаха бариерите помежду ни, за мен беше прозрението, че литературата крие в себе си и златното ключе на доверието, защото децата ми се довериха, спечелих сърцата им. Литературата стана нашият общ истински свят. Тя е вълшебство и всеки с нейна помощ може да се превърне във вълшебник.
Хороскоп Октомври месец 2013 - Хороскоп ...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Все още съм тук
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Все още съм тук
Следващ постинг
Предишен постинг
с учениците във връзка с обучението по литература.Права си,че децата обичат да четат.Kогато ги мотивират и стимулират правилно,са ненадминати в четенето.Поздрави!:)
цитирай"Магията се беше случила. Въпреки учебните програми... Те приемаха света на литературата като истински, говорейки за постъпките на героите и техните съдби, те съпреживяваха..."
Поздрави за споделеното и за отдадеността в професията!
Прегръдка!!
цитирайПоздрави за споделеното и за отдадеността в професията!
Прегръдка!!
Професията... Допреди 5-6 години си почивах в час, сред децата, забравях за околния свят... Сега не е така... работи се все по-трудно и работата не носи нужното удовлетворение, но... професионализмът и рутината помагат, а и отговорността пред това, което трябва или се налага да се върши...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето