Постинг
22.11.2013 23:31 -
Пловдив - тихи стъпки под дъжда...
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 9024 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2013 19:15
Прочетен: 9024 Коментари: 16 Гласове:
17
Последна промяна: 23.11.2013 19:15
СПИ ГРАДЪТ
Димчо Дебелянов
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...
Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.
Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...
Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
на възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.
Миналото - ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...
Дъждът не спира да се излива върху ни, оня невидим змей от Чудните мостове лети над нас през целия път и не позволява на слънцето да се покаже. Следва ни чак до Пловдив. Това никак не ни харесва, защото ще ни провали разходката.
С такова нетърпение очаквах да мина по улиците на стария Пловдив! Няколко пъти по различни поводи съм била в града, но кой знае защо не бях идвала до сега по старите калдаръмени улици с красивите изписани възрожденски къщи...
Е, какво пък - "няма нищо по-хубаво от лошото време"... Изкачваме се по мокрите улици, "а дъждът ръми, ръми, ръми...". Тихо е. Почти няма хора, скрили са се от дъжда... И някак съвсем неусетно се пренасям в Дебеляновия стих, сякаш аз съм оня "странник самотен в нощта", чиито стъпки отекват по празните улици...
ПЛОВДИВ
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: - Престани
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
Това стихотворение не е било публикувано приживе.
Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов
в първата му книга "Стихотворения", 1920 г.
Градът на седемте тепета, разположил се върху двата бряга на Марица в централната част на Горнотракийската низина. Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, тези три възвишения образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив.
Пловдивските възрожденски къщи са многоцветно изписани и отвън, и отвътре. Стенописите са много красиви, с висока художествена стойност. Особено интересни са изографисаните с пейзажи "алафранга" ниши. По таваните греят резбовани слънца и излъчват особена топлина и усещане за уют и хармония. Интерес представляват и дълбоките долапи, чиито врати са резбовани с красиви орнаменти, това са така наречените шашарма юклуци.
Минаваме покрай красивата сграда на историческия музей.
Дъждът си ръми и уличките се плъзгат под краката ни, но е хубаво и приятно. Възрастен продавач от малко магазинче е излязъл на тротоара и ни предлага чадъри...
Възрожденските къщи имат дървена скелетна конструкция, изградена с непечени кирпичени тухли или от тънки, печени от глина. Темелите и приземието са строени от камък.
Типичната пловдивска къща се появява през XVII век. През следващите два века тя се развива от несиметричен тип към симетричен. Най-старите пловдивски къщи от несиметричен архитектурен стил са от средата и края на XVIII век. По-забележителни паметници на несиметричния стил са Фурнаджиевата къща, Данчовата къща, както и тази на Хаджи Власаки Чохаджията, къща "Клианти" и др. Това са предимно двуетажни къщи с отворени към двора или улицата чардаци и пруст с дървена колонада.
Симетричните къщи са тези с богатата вътрешна украса, с резбованите тавани и изписани ниши, с вградените гардероби и килери, с богатата си барокова украса. Този тип архитектура се появява през 30-те години на XIХ век - овален салон с по четири стаи в ъглите и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Характерни симетрични къщи са тези на Артин Гидиков, Георги Мавриди, Георгиади, Хаджикалчевата къща, Балабановата къща, на Куюмджиоглу, на д-р Стоян Чомаков, на д-р Димитър Бирдас, както и тази на Степан Хиндлиян - пищно орнаментирани тавани, алафранги, пиластири, куполи, сводове, ниши, тежки железни врати. Автентична красота, от която дъха вечността.
Най-богатите имат в двора си гивгирена или масивно засводена, огнеупорна мааза за ценни стоки (Андреа Георгиади); Чалъковата къща превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие с гивгирената си мааза на Янгънлъка (пожарището на Таксим тепе, северозападно над античния театър); тези богати къщи имат и гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца).
Толкова е възхитително, че вече не забелязвам ръменето на дъжда. Апаратът се завърта сякаш сам около мен и снима красотата наоколо сякаш и той като окото не може да и се насити.
Императорите Траян и Марк Аврелий са изградили основите на Хисар капия - източната порта на древния град, пътят към Далечния изток. През XII-XIV век, крепостната стена се е оформила в сегашния си вид. Огромни каменни блокове, свързани с метални сглобки, парчета червена тухла, споени с хоросан, допълнителни преустройства по време на Възраждането и съвременна реставрация изграждат арката на Хисар капия.
Преминали сме вече през портата на старинните крепостни стени на Филипопол. Това е един от трите известни входа (заедно със северния и южния) към Стария град върху трите хълма. Възрожденските къщи са вградени в останките на старите крепостни стени.
По невероятен начин времето е вплело като в стара дантела различните си пластове и се е получила красива шевица с прекрасно лице. Старият град те прегръща и потапя в себе си и в своята магия.
Изкачваме се по стръмните улички на тепетата. Наред с красивите изписани къщи извисяват снага и каменни църкви.
Влизаме в красивата църква "Св. Константин и Елена", тя един от образците на възрожденското църковно строителство. Такива са и църквите „ Света Неделя”, „Св. Богородица”, „Св. Марина”. Те са дело на най-добрите ни творци от Възраждането - иконописта е дело на майстори като Захари Зограф, Димитър Зограф, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски.
Църквата "Св. Константин и Елена" е древен християнски храм. Още в IV век на това място е имало християнско светилище. Храмът е разположен върху самата крепостна стена на Акропола.
В двора има лозница с нависнали зреещи гроздове. Сега тя е натежала от дъждовните капки... Красива е. С мъдростта и опиянението, с изяществото си това красиво растение е в пълна хармония с храма.
Според историческите свидетелства през 304 г. на това място са обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици. Според проучвания на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и е кръстен в тяхна чест. Когато името на император Константин започва да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решават да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът остава през вековете с името „Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
По време на османското владичество са наложени ограничения в размерите на църквите и на това място има малка еднокорабна църква, без купол и камбанария, изгнила и порутена, с малка врата.
Храмът многократно е разрушаван и съграждан отново.
През 1810 г. настоятел става видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания в края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма са в руини. Моравенов започва да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събира 200 000 гроша – една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание.
През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успява да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Неделя”. Този ферман разрешава на българите да си строят нови християнски храмове. Вследствие на това са съборени останките на стария и през 1832 г. е издигнат новият храм. В този си вид църквата „Св. св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.
Не сме усетили как и кога дъждът е спрял. Топъл летен дъжд. И улиците миришат на свежест...
Прекрасен свят! Все още дишаш
и още светлината те владее.
Нали ти казах – не е излишно
да се живее.
Александър Секулов
Уличките са тихи и почти безлюдни. Тишината и красотата наоколо нашепват сякаш познати стихове... Попаднали сме в омагьосан свят.
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Родно изкуство", кн. 2 от 24.11.1914 г.
Улички потънали в зеленина, окъпани от летния дъжд...
Къщата на д-р Сотир Антониади, много е красива! Старинна аптека "Хипократ" - Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив.
В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека "Хипократ", единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Разпределението създава усещане за модерност и функционалност.
Обичам това пътуване във времето...
... харесва ми старинния шепот на старите каменни зидове, запазили тайни от далечното и не съвсем далечно минало...
... обичам шепота на дъждовните капки по зелените листа...
Скобелевата къща е възрожденска пловдивска къща, построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията, виден българин от Стара Загора.
След Освобождението до смъртта си тук живее майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност в помощ на пострадалото от турските погроми българско население в Южна България по време на Априлското въстание и Освободителната война. Заради големите и грижи за сираците от Тракия благодарното българско население с признателност я нарича Скобелева майка. Днес на лобното й място край Цариградското шосе е изграден мемориален парк. През 2003 г. в Скобелевата къща е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилв – Слона (1935-2001). Калканната стена откъм ул.”Съборна” е украсена с възпоменателно пано, живопис и мозайка по проект на Димитър Киров, в памет на Георги Божилов - Слона.
... обичам тези красиви цъфнали храсти...
Панорама към днешния Пловдив.
... харесвам тези калдаръмени улици и усещането, че вървя по стъпките на познати и малко познати от миналото хора, направили свещена тази земя...
... обичам поезията, която сякаш е заменила тихия дъжд и леко се сипе наоколо...
Животът е книга със власт вездесъща —
не почваш, не свършваш, когато си щеш,
не можеш повторно ни ред да четеш,
самичък съдбовният лист се обръща;
Ламартин
„О, време, не лети! Бъдете вечно млади,
приятни часове,
та в късите ни дни най-бързите наслади
духът да призове!
Нещастните отвред на теб се молят, време:
надежда остави!
Ти бягаш. И от теб надежда кой ще вземе?
Щастливците, уви!
Напразно моля миг единствен от съдбата:
Сатурн в нощта лети…
И казвам на нощта: не бързай, нощ — зората
сама ще заблести!
Но да обичаме! О, радостта ще вземем,
когато не заспим.
Пристанище и бряг не знае нашто време —
лети! — и ний летим.“
Ламартин
Къща " Ламартин"/къща на Георги Мавриди/ - Къщата е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име.
Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните два етажа са изпълнени с класическа симетрия.
Вървим по тихите безлюдни улици и сякаш това е някакво странно завръщане...
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА...
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
Неусетно сме се изкачили до Античния театър.
Пловдив е един от най-красивите ни градове. В него живее духът на много времена. И разходката ни... тя трябва да има продължение и продължава с изгрялата усмивка на слънцето...
Димчо Дебелянов
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...
Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.
Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...
Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
на възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.
Миналото - ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...
Дъждът не спира да се излива върху ни, оня невидим змей от Чудните мостове лети над нас през целия път и не позволява на слънцето да се покаже. Следва ни чак до Пловдив. Това никак не ни харесва, защото ще ни провали разходката.
С такова нетърпение очаквах да мина по улиците на стария Пловдив! Няколко пъти по различни поводи съм била в града, но кой знае защо не бях идвала до сега по старите калдаръмени улици с красивите изписани възрожденски къщи...
Е, какво пък - "няма нищо по-хубаво от лошото време"... Изкачваме се по мокрите улици, "а дъждът ръми, ръми, ръми...". Тихо е. Почти няма хора, скрили са се от дъжда... И някак съвсем неусетно се пренасям в Дебеляновия стих, сякаш аз съм оня "странник самотен в нощта", чиито стъпки отекват по празните улици...
ПЛОВДИВ
Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: - Престани
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
Това стихотворение не е било публикувано приживе.
Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов
в първата му книга "Стихотворения", 1920 г.
Градът на седемте тепета, разположил се върху двата бряга на Марица в централната част на Горнотракийската низина. Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, тези три възвишения образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив.
Пловдивските възрожденски къщи са многоцветно изписани и отвън, и отвътре. Стенописите са много красиви, с висока художествена стойност. Особено интересни са изографисаните с пейзажи "алафранга" ниши. По таваните греят резбовани слънца и излъчват особена топлина и усещане за уют и хармония. Интерес представляват и дълбоките долапи, чиито врати са резбовани с красиви орнаменти, това са така наречените шашарма юклуци.
Минаваме покрай красивата сграда на историческия музей.
Дъждът си ръми и уличките се плъзгат под краката ни, но е хубаво и приятно. Възрастен продавач от малко магазинче е излязъл на тротоара и ни предлага чадъри...
Възрожденските къщи имат дървена скелетна конструкция, изградена с непечени кирпичени тухли или от тънки, печени от глина. Темелите и приземието са строени от камък.
Типичната пловдивска къща се появява през XVII век. През следващите два века тя се развива от несиметричен тип към симетричен. Най-старите пловдивски къщи от несиметричен архитектурен стил са от средата и края на XVIII век. По-забележителни паметници на несиметричния стил са Фурнаджиевата къща, Данчовата къща, както и тази на Хаджи Власаки Чохаджията, къща "Клианти" и др. Това са предимно двуетажни къщи с отворени към двора или улицата чардаци и пруст с дървена колонада.
Симетричните къщи са тези с богатата вътрешна украса, с резбованите тавани и изписани ниши, с вградените гардероби и килери, с богатата си барокова украса. Този тип архитектура се появява през 30-те години на XIХ век - овален салон с по четири стаи в ъглите и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Характерни симетрични къщи са тези на Артин Гидиков, Георги Мавриди, Георгиади, Хаджикалчевата къща, Балабановата къща, на Куюмджиоглу, на д-р Стоян Чомаков, на д-р Димитър Бирдас, както и тази на Степан Хиндлиян - пищно орнаментирани тавани, алафранги, пиластири, куполи, сводове, ниши, тежки железни врати. Автентична красота, от която дъха вечността.
Най-богатите имат в двора си гивгирена или масивно засводена, огнеупорна мааза за ценни стоки (Андреа Георгиади); Чалъковата къща превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие с гивгирената си мааза на Янгънлъка (пожарището на Таксим тепе, северозападно над античния театър); тези богати къщи имат и гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца).
Толкова е възхитително, че вече не забелязвам ръменето на дъжда. Апаратът се завърта сякаш сам около мен и снима красотата наоколо сякаш и той като окото не може да и се насити.
Императорите Траян и Марк Аврелий са изградили основите на Хисар капия - източната порта на древния град, пътят към Далечния изток. През XII-XIV век, крепостната стена се е оформила в сегашния си вид. Огромни каменни блокове, свързани с метални сглобки, парчета червена тухла, споени с хоросан, допълнителни преустройства по време на Възраждането и съвременна реставрация изграждат арката на Хисар капия.
Преминали сме вече през портата на старинните крепостни стени на Филипопол. Това е един от трите известни входа (заедно със северния и южния) към Стария град върху трите хълма. Възрожденските къщи са вградени в останките на старите крепостни стени.
По невероятен начин времето е вплело като в стара дантела различните си пластове и се е получила красива шевица с прекрасно лице. Старият град те прегръща и потапя в себе си и в своята магия.
Изкачваме се по стръмните улички на тепетата. Наред с красивите изписани къщи извисяват снага и каменни църкви.
Влизаме в красивата църква "Св. Константин и Елена", тя един от образците на възрожденското църковно строителство. Такива са и църквите „ Света Неделя”, „Св. Богородица”, „Св. Марина”. Те са дело на най-добрите ни творци от Възраждането - иконописта е дело на майстори като Захари Зограф, Димитър Зограф, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски.
Църквата "Св. Константин и Елена" е древен християнски храм. Още в IV век на това място е имало християнско светилище. Храмът е разположен върху самата крепостна стена на Акропола.
В двора има лозница с нависнали зреещи гроздове. Сега тя е натежала от дъждовните капки... Красива е. С мъдростта и опиянението, с изяществото си това красиво растение е в пълна хармония с храма.
Според историческите свидетелства през 304 г. на това място са обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици. Според проучвания на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и е кръстен в тяхна чест. Когато името на император Константин започва да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решават да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът остава през вековете с името „Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
По време на османското владичество са наложени ограничения в размерите на църквите и на това място има малка еднокорабна църква, без купол и камбанария, изгнила и порутена, с малка врата.
Храмът многократно е разрушаван и съграждан отново.
През 1810 г. настоятел става видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания в края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма са в руини. Моравенов започва да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събира 200 000 гроша – една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание.
През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успява да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Неделя”. Този ферман разрешава на българите да си строят нови християнски храмове. Вследствие на това са съборени останките на стария и през 1832 г. е издигнат новият храм. В този си вид църквата „Св. св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.
Не сме усетили как и кога дъждът е спрял. Топъл летен дъжд. И улиците миришат на свежест...
Прекрасен свят! Все още дишаш
и още светлината те владее.
Нали ти казах – не е излишно
да се живее.
Александър Секулов
Уличките са тихи и почти безлюдни. Тишината и красотата наоколо нашепват сякаш познати стихове... Попаднали сме в омагьосан свят.
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов
Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Родно изкуство", кн. 2 от 24.11.1914 г.
Улички потънали в зеленина, окъпани от летния дъжд...
Къщата на д-р Сотир Антониади, много е красива! Старинна аптека "Хипократ" - Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив.
В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека "Хипократ", единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Разпределението създава усещане за модерност и функционалност.
Обичам това пътуване във времето...
... харесва ми старинния шепот на старите каменни зидове, запазили тайни от далечното и не съвсем далечно минало...
... обичам шепота на дъждовните капки по зелените листа...
Скобелевата къща е възрожденска пловдивска къща, построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията, виден българин от Стара Загора.
След Освобождението до смъртта си тук живее майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност в помощ на пострадалото от турските погроми българско население в Южна България по време на Априлското въстание и Освободителната война. Заради големите и грижи за сираците от Тракия благодарното българско население с признателност я нарича Скобелева майка. Днес на лобното й място край Цариградското шосе е изграден мемориален парк. През 2003 г. в Скобелевата къща е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилв – Слона (1935-2001). Калканната стена откъм ул.”Съборна” е украсена с възпоменателно пано, живопис и мозайка по проект на Димитър Киров, в памет на Георги Божилов - Слона.
... обичам тези красиви цъфнали храсти...
Панорама към днешния Пловдив.
... харесвам тези калдаръмени улици и усещането, че вървя по стъпките на познати и малко познати от миналото хора, направили свещена тази земя...
... обичам поезията, която сякаш е заменила тихия дъжд и леко се сипе наоколо...
Животът е книга със власт вездесъща —
не почваш, не свършваш, когато си щеш,
не можеш повторно ни ред да четеш,
самичък съдбовният лист се обръща;
Ламартин
„О, време, не лети! Бъдете вечно млади,
приятни часове,
та в късите ни дни най-бързите наслади
духът да призове!
Нещастните отвред на теб се молят, време:
надежда остави!
Ти бягаш. И от теб надежда кой ще вземе?
Щастливците, уви!
Напразно моля миг единствен от съдбата:
Сатурн в нощта лети…
И казвам на нощта: не бързай, нощ — зората
сама ще заблести!
Но да обичаме! О, радостта ще вземем,
когато не заспим.
Пристанище и бряг не знае нашто време —
лети! — и ний летим.“
Ламартин
Къща " Ламартин"/къща на Георги Мавриди/ - Къщата е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име.
Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните два етажа са изпълнени с класическа симетрия.
Вървим по тихите безлюдни улици и сякаш това е някакво странно завръщане...
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА...
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
Неусетно сме се изкачили до Античния театър.
Пловдив е един от най-красивите ни градове. В него живее духът на много времена. И разходката ни... тя трябва да има продължение и продължава с изгрялата усмивка на слънцето...
...по улицата бавни стъпки...и нищо друго...
http://www.youtube.com/watch?v=y3TUIhBg1g4
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=y3TUIhBg1g4
Винаги ми е много приятно да се разхождам по тихи улички,съхранили неповторима атмосфера.Благодаря за хубавата разходка!:)
цитирай:)
цитирайtikoev написа:
...по улицата бавни стъпки...и нищо друго...
http://www.youtube.com/watch?v=y3TUIhBg1g4
http://www.youtube.com/watch?v=y3TUIhBg1g4
...да, сякаш си част от цялото... пълна хармония... :)
ivesa написа:
Винаги ми е много приятно да се разхождам по тихи улички,съхранили неповторима атмосфера.Благодаря за хубавата разходка!:)
:) сега навън вее и всеки момент ще завали първият сняг, а тогава беше началото на лятото, обещаващо още много разходки... наистина топло и хубаво...
Благодаря за чудната разходка!
Ох, тя си има продължение... ама защо ли ми е толкова недостатъчно времето... ?!
Усмивки!
цитирайgogi6666 написа:
:)
Ох, тя си има продължение... ама защо ли ми е толкова недостатъчно времето... ?!
Усмивки!
Това, което си поместила тук е чудесна работа! Не знам в какъв жанр да го определя, но наистина си заслужава похвалите - може би поетико-исторически пътепис! А да имаш в предвид, че в Пловдив много често ходя и доста съм кръстосвал и из Стария град. Голям труд си вложила и има защо! Интересно, красиво, познавателно и преди всичко, приятно! Напълно в твой стил!
цитирай
8.
hristo27 -
Благодаря за хубавата разходка!
26.11.2013 14:37
26.11.2013 14:37
Благодаря за хубавата разходка!
цитирайа градът ми е толкова скъп... бях тук с удоволствие...
поздравления...
цитирайпоздравления...
anwel написа:
Това, което си поместила тук е чудесна работа! Не знам в какъв жанр да го определя, но наистина си заслужава похвалите - може би поетико-исторически пътепис! А да имаш в предвид, че в Пловдив много често ходя и доста съм кръстосвал и из Стария град. Голям труд си вложила и има защо! Интересно, красиво, познавателно и преди всичко, приятно! Напълно в твой стил!
Имам още материал за Пловдив, но в последно време, нещо ми се сгъсти страшно програмата... не ми остава време за писане... :(
Поздрав!
hristo27 написа:
Благодаря за хубавата разходка!
:) Моля. Там по калдъръма на Стария град е по-хубаво...
Усмивки!
metlichina написа:
а градът ми е толкова скъп... бях тук с удоволствие...
поздравления...
поздравления...
Привет и усмивки! :)
Невероятен поглед към Стария Пловдив. Не случайно си озаглавила представянето на стария град "Пловдив - тихи стъпки под дъжда... " Там се потапяш в магията на времето и забравяш за забързаните стъпки на съвремието.
Прегръдка!
цитирайПрегръдка!
Великолепно ... за Родния Пловдив, нямам думи ...
С вълнение и благодарност !
цитирайС вълнение и благодарност !
tota написа:
Невероятен поглед към Стария Пловдив. Не случайно си озаглавила представянето на стария град "Пловдив - тихи стъпки под дъжда... " Там се потапяш в магията на времето и забравяш за забързаните стъпки на съвремието.
Прегръдка!
Прегръдка!
Ати, там в тишината на времето, чуваш гласовете от миналото,... който може да ги чуе... и някакъв мир обсебва душата. Тук всичко е реалност и поезия еновременно...
stela50 написа:
Великолепно ... за Родния Пловдив, нямам думи ...
С вълнение и благодарност !
С вълнение и благодарност !
:) Привет! Наистина думите са искрени, изплували от душата, която не може да остане безразлична тук на това място... История, култура, човешки съдби... Хармония...
Търсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето