Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2013 23:31 - Пловдив - тихи стъпки под дъжда...
Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство   
Прочетен: 9024 Коментари: 16 Гласове:
17

Последна промяна: 23.11.2013 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
СПИ ГРАДЪТ
Димчо Дебелянов

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомени възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
на възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то
тъмен край, от скърби заледен,
и оттам отпраща тя към мен
своя скърбен вик: защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...   image
                Дъждът не спира да се излива върху ни, оня невидим змей от Чудните мостове лети над нас през целия път и не позволява на слънцето да се покаже. Следва ни чак до Пловдив. Това никак не ни харесва, защото ще ни провали разходката. 

image

                С такова нетърпение очаквах  да мина по улиците на стария Пловдив! Няколко пъти по различни поводи съм била в града, но кой знае защо не бях идвала до сега по старите калдаръмени улици с красивите изписани възрожденски къщи...           

image

                Е, какво пък - "няма нищо по-хубаво от лошото време"...  Изкачваме се по мокрите улици, "а дъждът ръми, ръми, ръми...". Тихо е. Почти няма хора, скрили са се от дъжда... И някак съвсем неусетно се пренасям в Дебеляновия стих, сякаш аз съм оня "странник самотен в нощта", чиито стъпки отекват по празните улици...       

image
                   ПЛОВДИВ

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: - Престани
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.


Това стихотворение не е било публикувано приживе.
Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов
в първата му книга "Стихотворения", 1920 г.

                  
  image
                      Градът на седемте тепета, разположил се върху двата бряга на Марица в централната част на Горнотракийската низина. Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, тези три възвишения образуват Трихълмието (Стария град) в централната част на Пловдив.

image

                   Пловдивските възрожденски къщи са многоцветно изписани и отвън, и отвътре. Стенописите са много красиви, с висока художествена стойност. Особено интересни са изографисаните с пейзажи "алафранга" ниши. По таваните греят резбовани слънца и излъчват особена топлина и усещане за уют и хармония. Интерес представляват и дълбоките долапи, чиито врати са резбовани с красиви орнаменти, това са така наречените шашарма юклуци. 

image

                   Минаваме покрай красивата сграда на историческия музей. 

image

                    Дъждът си ръми и уличките се плъзгат под краката ни, но е хубаво и приятно. Възрастен продавач от малко магазинче е излязъл на тротоара и ни предлага чадъри... 


image
 
                    Възрожденските къщи имат дървена скелетна конструкция, изградена с непечени кирпичени тухли или от тънки, печени от глина. Темелите и приземието са строени от камък. 

image

                    Типичната пловдивска къща се появява през XVII век. През следващите два века тя се развива от несиметричен тип към симетричен. Най-старите пловдивски къщи от несиметричен архитектурен стил са от средата и края на XVIII век. По-забележителни паметници на несиметричния стил са Фурнаджиевата къща, Данчовата къща, както и тази на Хаджи Власаки Чохаджията,  къща "Клианти" и др. Това са предимно двуетажни къщи с отворени към двора или улицата чардаци и пруст с дървена колонада.

image

                   Симетричните къщи са тези с богатата вътрешна украса, с резбованите тавани и изписани ниши, с вградените гардероби и килери, с богатата си барокова украса. Този тип архитектура се появява през 30-те години на XIХ век - овален салон с по четири стаи в ъглите и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Характерни симетрични къщи са тези на Артин Гидиков, Георги Мавриди, Георгиади, Хаджикалчевата къща, Балабановата къща, на Куюмджиоглу, на д-р Стоян Чомаков, на д-р Димитър Бирдас, както и тази на Степан Хиндлиян - пищно орнаментирани тавани, алафранги, пиластири, куполи, сводове, ниши, тежки железни врати. Автентична красота, от която дъха вечността. 

image

                    Най-богатите имат в двора си гивгирена или масивно засводена, огнеупорна мааза за ценни стоки (Андреа Георгиади); Чалъковата къща превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие с гивгирената си мааза на Янгънлъка (пожарището на Таксим тепе, северозападно над античния театър); тези богати къщи имат и гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца).


image

image

                   Толкова е възхитително, че вече не забелязвам ръменето на дъжда. Апаратът се завърта сякаш сам около мен и снима красотата наоколо сякаш и той като окото не може да и се насити. 


image

                    Императорите Траян и Марк Аврелий са изградили основите на Хисар капия - източната порта на древния град, пътят към Далечния изток. През XII-XIV век, крепостната стена се е оформила в сегашния си вид. Огромни каменни блокове, свързани с метални сглобки, парчета червена тухла, споени с хоросан, допълнителни преустройства по време на Възраждането и съвременна реставрация изграждат арката на Хисар капия.

image

                  Преминали сме вече през портата на старинните крепостни стени на Филипопол. Това е един от трите известни входа (заедно със северния и южния) към Стария град върху трите хълма. Възрожденските къщи са вградени в останките на старите крепостни стени. 

image

                    По невероятен начин времето е вплело като в стара дантела различните си пластове и се е получила красива шевица с прекрасно лице. Старият град те прегръща и потапя в себе си и в своята магия. 

image

                    Изкачваме се по стръмните улички на тепетата. Наред с красивите изписани къщи извисяват снага и каменни църкви.          

image
 
                    Влизаме в красивата църква "Св. Константин и Елена", тя един от образците на възрожденското църковно строителство. Такива са и църквите „ Света Неделя”,  „Св. Богородица”,  „Св. Марина”. Те са дело на най-добрите ни творци от Възраждането - иконописта е дело на майстори като Захари Зограф, Димитър Зограф, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски. 

image

                   Църквата "Св. Константин и Елена" е древен християнски храм. Още в IV век на това място е имало християнско светилище. Храмът е разположен върху самата крепостна стена на Акропола.

image

                     В двора има лозница с нависнали зреещи гроздове. Сега тя е натежала от дъждовните капки... Красива е. С мъдростта и опиянението, с изяществото си това красиво растение е в пълна хармония с храма. 
             Според историческите свидетелства през 304 г. на това място са обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38-те Пловдивски мъченици. Според проучвания на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и е   кръстен в тяхна чест. Когато името на император Константин започва да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решават да посветят съществуващия храм на него и на майка му Елена и така храмът остава през вековете с името „Св. св. равноапостолни царе Константин и Елена”.

image

                   По време на османското владичество са наложени ограничения в размерите на църквите и на това място има малка еднокорабна църква, без купол и камбанария, изгнила и порутена, с малка врата. 


image

                    Храмът многократно е разрушаван и съграждан отново. 
             През 1810 г. настоятел става видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания в края на ХVІІІ в. кирпичените стени на храма са в руини. Моравенов започва да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събира 200 000 гроша – една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание.
             През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успява да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св. св. Константин и Елена” и „Св. Неделя”. Този ферман разрешава на българите да си строят нови християнски храмове. Вследствие на това са съборени останките на стария и през 1832 г. е издигнат новият храм. В този си вид църквата „Св. св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.



image

                    Не сме усетили как и кога дъждът е спрял. Топъл летен дъжд. И улиците миришат на свежест...


image


         Прекрасен свят! Все още дишаш
и още светлината те владее.
Нали ти казах – не е излишно
да се живее.
                         Александър Секулов

image
      
image

                      Уличките са тихи и почти безлюдни. Тишината и красотата наоколо нашепват сякаш познати стихове... Попаднали сме в омагьосан свят. 

image
                       
               
    ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
              тихия двор в белоцветните вишни? -
         Ах, не проблясвайте в моя затвор,
       жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
     моята казън са дните предишни!

        Помниш ли, помниш ли тихия двор
                шъпот и смях в белоцветните вишни? -
     Ах, не пробуждайте светлия хор,
         хорът на ангели в дните предишни -
       аз съм заключеник в мрачен затвор,
   жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

                                                 Димчо Дебелянов

Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Родно изкуство", кн. 2 от 24.11.1914 г
.

image

                  Улички потънали в зеленина, окъпани от летния дъжд...
                  
image

                   Къщата на д-р Сотир Антониади, много е красива! Старинна аптека "Хипократ" - Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив. 


image

             В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека "Хипократ", единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. Разпределението създава усещане за модерност и функционалност.

image

                   Обичам това пътуване във времето...

image
                  ... харесва ми старинния шепот на старите каменни зидове, запазили тайни от далечното и не съвсем далечно минало...

image

                    ... обичам шепота на дъждовните капки по зелените листа... 

image

                     Скобелевата къща е възрожденска пловдивска къща, построена през 1860 г. от Костадин Кафтанджията, виден българин от Стара Загора.


image

                      След Освобождението до смъртта си тук живее майката на ген. Михаил Скобелев – Олга Скобелева (1823-1880), известна с благотворителната си дейност в помощ на пострадалото от турските погроми българско население в Южна България по време на Априлското въстание и Освободителната война. Заради големите и грижи за сираците от Тракия благодарното българско население с признателност я нарича Скобелева майка. Днес на лобното й място край Цариградското шосе е изграден мемориален парк. През 2003 г. в Скобелевата къща е уредена постоянна експозиция, посветена на творчеството на известния пловдивски художник Георги Божилв – Слона (1935-2001). Калканната стена откъм ул.”Съборна” е украсена с възпоменателно пано, живопис и мозайка по проект на Димитър Киров, в памет на Георги Божилов - Слона.


image

                 ... обичам тези красиви цъфнали храсти...

image

                    Панорама към днешния Пловдив.


image


image


image

                  ... харесвам тези калдаръмени улици и усещането, че вървя по стъпките на познати и малко познати от миналото хора, направили свещена тази земя... 

image

                    ... обичам поезията, която сякаш е заменила тихия дъжд и леко се сипе наоколо... 

image

        Животът е книга със власт вездесъща —
        не почваш, не свършваш, когато си щеш,
   не можеш повторно ни ред да четеш,
 самичък съдбовният лист се обръща;
                                                         Ламартин


image

„О, време, не лети! Бъдете вечно млади,
приятни часове,
та в късите ни дни най-бързите наслади
духът да призове!
Нещастните отвред на теб се молят, време:
надежда остави!
Ти бягаш. И от теб надежда кой ще вземе?
Щастливците, уви!
Напразно моля миг единствен от съдбата:
Сатурн в нощта лети…
И казвам на нощта: не бързай, нощ — зората
сама ще заблести!
Но да обичаме! О, радостта ще вземем,
когато не заспим.
Пристанище и бряг не знае нашто време —
лети! — и ний летим.“

                                                                           Ламартин


image

                     Къща " Ламартин"/къща на Георги Мавриди/ - Къщата е музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име.


image

                      Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните два етажа са изпълнени с класическа симетрия.

image


image

                       Вървим по тихите безлюдни улици и сякаш това е някакво странно  завръщане...

image


image


image


image


image


image

image

                    ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА...

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

image

image


image


image


image

                     АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

                                                     Димчо Дебелянов



image

                   Неусетно сме се изкачили до Античния театър. 

image

                    Пловдив е един от най-красивите ни градове. В него живее духът на много времена. И разходката ни... тя трябва да има продължение и продължава с изгрялата усмивка на слънцето... 

image










Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tikoev - . . . по улицата бавни стъпки. . . и ...
23.11.2013 11:49
...по улицата бавни стъпки...и нищо друго...
http://www.youtube.com/watch?v=y3TUIhBg1g4
цитирай
2. ivesa - Вярно е.Пловдив е един от най-хубавите ни градове
23.11.2013 12:49
Винаги ми е много приятно да се разхождам по тихи улички,съхранили неповторима атмосфера.Благодаря за хубавата разходка!:)
цитирай
3. gogi6666 - Благодаря за чудната разходка!
23.11.2013 13:36
:)
цитирай
4. qbylkovcvqt - . . . по улицата бавни стъпки. . . и ...
25.11.2013 00:09
tikoev написа:
...по улицата бавни стъпки...и нищо друго...
http://www.youtube.com/watch?v=y3TUIhBg1g4


...да, сякаш си част от цялото... пълна хармония... :)

цитирай
5. qbylkovcvqt - Винаги ми е много приятно да се ра...
25.11.2013 00:11
ivesa написа:
Винаги ми е много приятно да се разхождам по тихи улички,съхранили неповторима атмосфера.Благодаря за хубавата разходка!:)


:) сега навън вее и всеки момент ще завали първият сняг, а тогава беше началото на лятото, обещаващо още много разходки... наистина топло и хубаво...
цитирай
6. qbylkovcvqt - Благодаря за чудната разходка!...
25.11.2013 00:13
Благодаря за чудната разходка!
gogi6666 написа:
:)


Ох, тя си има продължение... ама защо ли ми е толкова недостатъчно времето... ?!

Усмивки!
цитирай
7. anwel - Браво!
25.11.2013 22:53
Това, което си поместила тук е чудесна работа! Не знам в какъв жанр да го определя, но наистина си заслужава похвалите - може би поетико-исторически пътепис! А да имаш в предвид, че в Пловдив много често ходя и доста съм кръстосвал и из Стария град. Голям труд си вложила и има защо! Интересно, красиво, познавателно и преди всичко, приятно! Напълно в твой стил!
цитирай
8. hristo27 - Благодаря за хубавата разходка!
26.11.2013 14:37
Благодаря за хубавата разходка!
цитирай
9. metlichina - вълнуващо представяне...
28.11.2013 21:58
а градът ми е толкова скъп... бях тук с удоволствие...
поздравления...
цитирай
10. qbylkovcvqt - Това, което си поместила тук е чу...
30.11.2013 20:42
anwel написа:
Това, което си поместила тук е чудесна работа! Не знам в какъв жанр да го определя, но наистина си заслужава похвалите - може би поетико-исторически пътепис! А да имаш в предвид, че в Пловдив много често ходя и доста съм кръстосвал и из Стария град. Голям труд си вложила и има защо! Интересно, красиво, познавателно и преди всичко, приятно! Напълно в твой стил!


Имам още материал за Пловдив, но в последно време, нещо ми се сгъсти страшно програмата... не ми остава време за писане... :(

Поздрав!
цитирай
11. qbylkovcvqt - Благодаря за хубавата разходка...
30.11.2013 20:44
hristo27 написа:
Благодаря за хубавата разходка!


:) Моля. Там по калдъръма на Стария град е по-хубаво...

Усмивки!
цитирай
12. qbylkovcvqt - а градът ми е толкова скъп. . . бях тук ...
30.11.2013 20:45
metlichina написа:
а градът ми е толкова скъп... бях тук с удоволствие...
поздравления...


Привет и усмивки! :)
цитирай
13. tota - Благодаря, Славе!
03.12.2013 08:08
Невероятен поглед към Стария Пловдив. Не случайно си озаглавила представянето на стария град "Пловдив - тихи стъпки под дъжда... " Там се потапяш в магията на времето и забравяш за забързаните стъпки на съвремието.
Прегръдка!
цитирай
14. stela50 - Поздравления !
03.12.2013 19:25
Великолепно ... за Родния Пловдив, нямам думи ...
С вълнение и благодарност !
цитирай
15. qbylkovcvqt - Невероятен поглед към Стария Пл...
07.12.2013 11:52
tota написа:
Невероятен поглед към Стария Пловдив. Не случайно си озаглавила представянето на стария град "Пловдив - тихи стъпки под дъжда... " Там се потапяш в магията на времето и забравяш за забързаните стъпки на съвремието.
Прегръдка!


Ати, там в тишината на времето, чуваш гласовете от миналото,... който може да ги чуе... и някакъв мир обсебва душата. Тук всичко е реалност и поезия еновременно...
цитирай
16. qbylkovcvqt - Великолепно. . . за Родния Пловдив, ...
07.12.2013 11:55
stela50 написа:
Великолепно ... за Родния Пловдив, нямам думи ...
С вълнение и благодарност !


:) Привет! Наистина думите са искрени, изплували от душата, която не може да остане безразлична тук на това място... История, култура, човешки съдби... Хармония...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852419
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031