Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2015 00:14 - Любовта
Автор: nadyanikolova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.08.2015 00:37


           Всеки от нас разбира любовта по-различен за него начин. Едни я приемат като игра, втори като просто „дар” от Бога, а трети като чувство, което ги кара да бъдат щастливи, защитени и това чувство ги крепи и ги поддържа силни в „борбата” с живота. Мисълта при някои да останат сами и да Не изпитат любовта, така наречената „истинска” ги срива, но има ли такъв „шанс”, човек да не срещне своята предназначена половинка?

„Грешките”, които всеки от нас прави, разбитата психика и разбитото сърце, с което някои от нас остават не е фактор и още повече знак, че не съществува любов, че тя не е сред нас, и че не живее в нас. Тръпката, обхващаща тялото, мозъка дори съзнанието, която всеки изпитва, когато види любим човек, макар и непознат.. не е случайна. Хората дълбоко в себе си, дълбоко в сърцата си вярват, че точният човек е някъде там и защо? Защото без вярата и надеждата всеки един от нас е изгубен. Те не са просто думи, които да каже човек, за да повярва истински и още повече да му носи удоволствие. Те са специални думи, които не просто се изричат, а дълбоко се чувстват. Съзнанието, което непрекъснато работи понякога е „замъглено”, понякога „бистро”, но това не означава, че всичко е лъжа. Както в Живота е трудно, както всеки от нас прави грешки всеки ден, така и в Любовта е трудно. Но както е казано „Безгрешни няма”!  
          Човек трябва да е достоен да поема ударите от съдбата,
ударите от живота, ударите от любовта. Един път се живее и този шанс не трябва да се пропуска, защото тези, които вярват в прераждането, които вярват, че след смъртта животът продължава, дали са се замислили, че няма да изживеят отново чувството с любимия си човек, дали са се замислили над факта, че животът продължава, но от нулата, дали са осъзнали, че сега е времето, когато трябва да оценят хората, да оценят, че щастието както се получава, така се и дава, че както любовта се получава, така трябва и да се дава, и че доверието, което се получава и дава НЕ трябва да се губи, защото любов без доверие е като море без вода… Лошо и болезнено е, когато любовта минава покрай нас, а ние дори и не забелязваме… Подло е, когато се подиграваме със чувствата на хората, когато лъжем, когато тъпчем достойнството им, защото никой от нас няма право да се опитва да живее, контролира и ръководи чужд живот просто, защото всеки има собствен. Ние сами управляваме начина си на живот, на действия, на думи и дори мисли. Всеки сам контролира съзнанието си, както и сам избира по кой път да поеме и сам търси любовта. Тъжно е, когато искаме да сме с човек, с който просто е невъзможно… Тъжно е, когато този човек ни възприема като нещо обикновено, а не специално, както ние бихме искали и мисълта, че няма да сме с него ни срива, но в крайна сметка е повече от ясно, че животът продължава, и че тази тръпка ще премине някога, макар трудно и болезнено. Всеки от нас има чувства и много добре знаем какво причиняваме на хората около нас, просто някои сме били наранени, други изпитваме страх да не бъдем наранени. Кофти е, когато сме влюбени в човек, в който ни привличат всички онези неща, от които имаме нужда, а в същото време той бяга от нас, просто си тръгва и не можем да го върнем-парфюмът, който прониква в съзнанието ни, в тялото ни, в обонянието ни си остава там и Сам. Моментите, когато искаме да се обадим на „нашия” човек, а не можем, тоест можем, но просто не е редно, защото нямаме право и повод. Някои казват, че ако си представим нещата и повярваме в тях, те ще се превърнат в реалност и не са невъзможни… Може би е така, но как би станала „магията” със човек, който също мечтае, който също си представя нещата, който също вярва в някого и силно го иска?...Трудно.

Хубавото е това, че тези хора, които сме влюбени в тях, и на които държим изключително много, ни приемат като приятели. Така сме по-близо до тях, чувстваме се част от живота им… изживяваме всичко заедно с тях и по този начин усещаме облекчение и не изпитваме болка, болка, която ни срива от факта, че няма да бъдем с този човек никога. Едва ли е чак невъзможно, но просто понякога и разликата в годините играят роля поне за един от двамата души, а не би трябвало, защото за любовта граници няма… Прекрасно е, когато заспиваме с мисълта за любимия човек и също така се събуждаме с нея. Невероятно е, когато сънуваме, че сме с този човек, че той ни целува, прегръща и най-важното, че е до нас, но идва моментът, в който отваряме очи и всичко е просто сън, всичко е като театър. Всеки ден печелим и губим хора, но идва моментът, в който сме готови да прегърнем враговете си, за да усетим любовта…. Замисляме се как да забравим, как да изтрием, как да не чувстваме и мислим за даден човек, но решението е твърде далеч от нас. Повечето от нас мислим, че хората са даденост, че се намират просто ей така, и че можем да бъдем с всеки един човек, но не е така. Когато човек повярва в себе си, когато открие себе си, тогава ще може да бъде човек и да изпита тези всички емоции, макар и неприятни да са те. Вълнението, усещането на сърцето биейки в гърдите ни, когато специалният човек ни потърси, когато чуем гласа му или просто си представим лицето му, изпълват деня ни, нощта ни с усмивка, с щастие, с радост. Молим се някои сънища да се превърнат в реалност, а също така и реалността да не се превърне в сън. „Бучката”, която засяда в гърлото ни, била тя от радост или тъга, понякога е незаменима. Мислите, които влизат в главата ни, които обземат съзнанието, че този човек скоро ще напусне животът ни, са меко казано ужасни. Сами предизвикваме негативното с това мислене, но понякога си казваме: „ Прекалено хубаво е, за да е истина…ще вляза в реалността”…дали пък точно тази така наречена „реалност” не ни играе лоша шега и дали наистина е реалност или просто ние не приемаме факта, че щастието е до нас и ни позволява да изпитаме нещо ново, а може би и истинско?

Прекарваме толкова безсънни нощи в размисли за живота, за хората и за любовта като цяло. Понякога е прекрасно да се пуснем по така нареченото „течение” и да оставим нещата да вървят сами, но също така лесно можем да изпуснем много възможности, от които имаме нужда…Затова просто трябва да уловим точното време, момента и най-вече мига…

2013г.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nadyanikolova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9686
Постинги: 14
Коментари: 0
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031