изтичат думите
барабанят..
Б.

изтичат думите
барабанят..
по стряхата на времето
и хуквата назад
по малки тесни улички
изтичат
в бързи вадички
като босите крачета на детсъвото...

на границата на времето,

представям си го, някъде в небитието и това сякаш е моя часовник и той неумолимо отмерва един живот, защото нищо не можем да върнем, нито един ден, нито една секунда, но колко малко разбираме това и колко често отлагаме важните неща, сякаш ни е страх да се събудим.

Изтича пясъкът
една ръка
завърта часовника
и пак пясъкът тече
и така...
до следващото докосване :)

и се отзовавам в безвремието...:)))

:) добре дошъл!

"....изтичат в съня
(топъл дъжд)
от който не искам да се будя..."
Когато има този топъл дъжд, ни се иска да не се събуждаме! Поздрави от мен!

Усмивки!...