Познавате ли оня гъдел на нетърпението преди път? Онова странно усещане като порив на вятър, който издува платната на закотвен на пристанището кораб? Приливът на живителна енергия, чудното, тихо оттегляне на умората? И онова любопитство, човъркащо всяка клетка на цялото същество? 
       Пуловер, маратонки, фотоапарат. Пътна карта. И усмивка. Май сме гови за път. 
       Този път групата е голяма. Шофьорът е сърдит. Още не е ясно само пътниците ли мрази или изобщо хората. Но нейсе. Няма да си разваляме усещането за пътешествие. Напротив. Ще се водим от него. Маршрутът е ясен. Целта е пред нас. Покрай прозорците вече бягат дървета. Лазаровден е. Пролетта е по-скоро напъпила, отколкото разцъфтяла. Усеща се буйния приток на зелена кръв, соковете бликат в зеленина, усеща се младата сила на земята. Като посипани с пуканки са трънките сред полето и по синурите. Бели облаци сред нивите. Брезите къдрят косите си в резеда, а изгряващото слънце ги прави да изглеждат прозрачно-златни, сякаш трептят в сияние. Небето е приказносиньо. Мамещо. 
         Преминаваме над Янтра. Отминаваме моста на уста Кольо Фичето, а той приседнал в единия му край ни поглежда с някаква насмешка. Явно новият мост не може да се срвнява с неговия. Но това е друга тема, доста интересна, за майсторлъка и легендата, останала след него...
          Не след дълго продължаваме по плевенската магистрала. 




Легендарен майстор мост направил над реката.
Мост, невиждан дотогава,
мост, във който оставил си душата.
В камъка вградил на ръцете свои топлината.
За собствена чест и за българска прослава.



Водите на Янтра, моста целуват,
галят се в белия камък.
Бавно към Белия Дунав пътуват,
отнасят със себе си неспокойния пламък,
на моста в стените зазидан...



Пътувам от реката на мисли понесена.
В ранното утро е светло у мене
и звучи във главата ми някаква песен.
Греят брезите кай пътя в трептене,
залюляни от утринно слнце. Денят е чудесен!



В зелено се къпе полето.
Усмихва ме.
Утрото връзва слънчеви лъчи по дървета.
Намигва ми.
Сияе чисто във синьо небето.



Бели облаци в небесно сияние плуват - 
трънкосливки богато нацъфтели.
купчинки от наскачали къдрави пуканки,
които звънко се смеят в набухнали бели къдели.



Пролетта още сънно се протяга,
неотърсила пробудени клепки.
Край мен редичка от дървета голи бяга,
още роклите за своя пролетен бал не облекли.
В клоните им смее се небето.



Между синия лазур и искрящото зелено
се белеят градовете и селцата,
пътища към тях пътуват или неопределено
се завръщат към магистралата,
която хората от тях отнася...



Цъфнали дръвчета - прелестни във бяло,
завършват зелено синята симфония.
Прости шарки пролетното време е изтъкало,
обсипана със цвят слънчева хармония.




Отрудено сърце равнината е засяло,
изглежда гола още, самотна земята,
но в очакване сега  трепетна е цяла,
че дишат в нея семената и ще поникнат,
чак до хоризонта, докъдето поглед стига...



Бели облачета сред слоговете и край полето,
дъхат на свежест, на раждане ново.
Пленяват очите, усмихват и отпращат там където
е лято и зреят надежди-плодовете,
където в есенното злато натежават на труда даровете.



         Преминаваме край Плевен, през Горни Дъбник, Искър, Кнежа, Бяла Слатина, Борован. Градове и села. Пътят е дълъг. Минава покрай цъфнали дворове и усмихнати градини. Точно преди табелата на Борован имаше щъркелово гнездо. Преброих много гнезда по този край и все точно на входа на селищата. Като стражи бяха накацали, сякаш ни посрещаха, за да ни носят късмет. Женските навсякъде кротичко си лежаха, явно вече мътеха, въпреки хладното време. Животът течеше по неумолимите си пътища. 
         У всички ни предизвика усмивка името на село Баница. Това ни напомни да си бръкнем в торбичките, където се мъдреше вчера направеният спаначник за из път.
































                   
                              Най-после пред нас се откриха скалистите върхове на Врачанския Балкан. Не съм идвала тук от години. Точно тези скали бяха се запечатали като постоянна картина в съзнанието ми. Имат особена внушителна красота. А в подножието си са приютили Враца, обгърнали града като в гранитна прегръдка, сякаш даващи му от своята сила и устрем към висините. Този град е скрил корените си дълбоко в древността. Най-известната находка на Историческия музей  е Тракийското Рогозенско съкровище. То е едно от най-големите антични съкровища, откривани в Европа - 165 сребърни съда, тежащи 20 килограма, 31 от които са позлатени. Истински трепет е да видиш отблизо тези толкова изящно изработени съдове. Инкрустирани са с различни фигури, изразяващи определени сцени - животни, хора и богове. Няма две еднакви! Но това, което на мен ми направи впечатление е изображението на слънцето върху много от тях. Друга богата находка и изключително красива е Тракийското златно съкровище от Могиланската могила. Погребението, извършено в тази могила, е от около 380-359г. пр. Хр. 
             От по-новата история на града е Кулата на Месчиите, която е висока 13 м и се смята, че е от XVI или XVII в. , а в края на XIX в. е била преустроена като часовникова кула. Враца е изключително богат град на исторически и културни забележителности. Един ден е абсолютно недостатъчен да се види всичко. Един разказ не би могъл да каже всичко.      

                                   

 










































Жив е той, жив е там на Балкана,
...
юнак във младост и сила мъжка.




Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят...


Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее - Балканът пее хайдушка песен!















     
       Усещането е невероятно. Точно. Първо дочуваш шепота на листата. После повявава вятърът. Разрошва косите. Разбърква миглите. И сякаш наистина донася песента...                              
 

:))) Нали си ябълков цвят, я колко цъфнали дръвчета си нащракала :))))))) Беше ми приятно да се отзова отново във Враца чрез снимките ти... Имам незабравими спомени от там! :)))))

:) Привет!

От гимназията не бях идвала. Тогава - по състезания, купонът оставяше по-силните емоции... :) Сега е мааалко по-различно. И пак е незабравимо.

за този чудесен пътепис!
Прекрасно допълнен със фотографиите...
Б.

Здравей! Усетил си го. Да, беше опит за пътепис :)

Хубава екскурзия си направих, благодаря, че ми беше гид.:)

О, това е само началото. ;)

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Разбира се, Джулия! За България винаги с любов. :)

Много ми допадна тази разходка! Благодаря ти!:)

:) Привет!

Радвам се, че ти харесва.

Откъдети и да я погледнеш! Благодаря ти за екскурзията. Приятно ми беше да извървя пътя с тебе.
Хубав ден!

Днес бях с теб на път, и припомних си Ботев, и усетих настроението ти, за което благодаря!

Здравей! :) Толкова пътеки съм извървяла и толкова пътища - изминала, а има толкова места, на които още не съм била! А казват - малка била България.

Поздрав!

:) ...настроението. Сетих се за едно друго стихотворение:

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
...
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Елисавета Багряна

Такова едно скитническо ми е... :)

и още по -пхубав пътепис,ябълков цвят!:)

никога не съм ходила по тези места..., за съжаление...

беше ми изключително приятно! благодаря :)
...
обичам да пътувам ;)

И аз много обичам да пътувам. А по този край има толкова и различни забележителности, че... доста пътешествия могат да се направят...

Хубав постинг!Поздрави!!!

Усмивки! И благодаря.

Имаш чудесен стил на писане, едва ли има спор по този въпрос. Но съвсем с приятелски чувства те съветвам да съкратиш малко снимките! Сигурен съм, че и други хора си го мислят, но като не ти го казват не ти правят услуга.
Имаш много повтарящи се снимки, ще отбележа само факта, че на паметника на Ботев си направила шест еднакви снимки от които петте са напълно излишни. Също така имаш снимки на които не се вижда нищо съществено, особено на тези направени в движение от колата. Ако на теб ти харесва така, няма лошо! Но моето мнение е, че ако избереш няколко по съществени снимки с описание до тях, какво точно е снимано ефекта от целия пост ще е в пъти по-голям.
Пак повтарям, че това си е мое мнение и не искам да те упреквам, че на теб така ти харесва!
Поздрави!

Привет! Критиката е конструктивна. Благодаря, мнението ти определено ми е полезно.
Всъщност, вече ти отговорих подробно. :)

Можеш ли да опишеш под всяка една от 52-те ти снимка, какво виждаш в нея? Но съвсем буквално ми се иска да коментираш всяка една снимка и да ми кажеш под различния ъгъл какво различно виждаш например на паметника на Ботев и какво виждаш в снимките направени през прозореца! Много хора харесват поста ти и съсм сигурен, че и натях ще им е интересно да разберат какво се крие зад всяка снимка!

Опитай!

Аз. Аз съм зад всяка снимка.