Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2011 01:48 - Приключението
Автор: qbylkovcvqt Категория: Туризъм   
Прочетен: 2990 Коментари: 10 Гласове:
14

Последна промяна: 10.05.2011 02:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Отново на път. Враца беше последната точка в тази посока на България, до която бях стигала. Сега продължавах на запад. Изгарях от нетърпение и любопитство. Тръгнахме рано. Пътят беше дълъг. И този ден започна с мрачно време, но прогнозите обещаваха слънцето да се покаже. Отначало се движехме успоредно на веригата върхове на Врачанския Балкан. Минахме през Монтана. Преминахме над Огоста. И пред нас се ширна равнината. Изведнъж наоколо стана хубаво зелено и свежо. Най-прелестната част от пейзажа бяха нацъфтелите череши. Толкова много цъфнали череши! Бяха навсякъде. Пък и - Цветница е. 


image


image


image



image



image



image



image

              Когато се отклонихме от пътя Монтана - Видин към заветната цел на нашето пътешествие, потънахме в зеленина. Това място е изпълнено с особена енергия, има някаква гравитация, която се усеща отдалече. Да, правилно сте се досетили, пътуваме към Белоградчик. Не знаех какво да очаквам, нямах представа какво ще видя... Снимките, картичките, всичките изгледи със скалите и града нямат нищо общо с истинската среща. Да си тук не е просто приключение, то е преживяване, което не подлежи на никакви описания, не може да се изрази с думи...

image



image


image



image



image


image



image


image

                     Появяват се първите силуети на скалите. Погледът жадно търси да зърне, да види, да запомни. Не си задавах въпроси. Те дойдоха по-късно. Сега просто исках да видя. Идвах отдалече и за много кратко, а тук живееха хора. И винаги са живели тук. В подножието на скалите. Животът им малко или много е свързан с тези скали. За тях те разказват легенди. Оприличават ги на хора, животни, на различни същества. Дали са им имена. Всяка скала си има история. Дали хората прекалено дълго са се вглеждали в скалите, дали скалите са говорели на тяхната фантазия или кой знае, може пък и в старите истории нещичко да е било истинно...
                   
 Първата скална фигура, която приближаваме и минаваме досами нея се нарича Турлакът. Не знаех много за тази етнографска група, живееща в Северозападна България. Йовковият Гунчо е от турлаците - беден, смирен и съсипан. Дали е намерил бялата лястовица за детето си?! Найден Геров в своя речник създава друга представа за турлаците - диви и необуздани балканджии. А те самите твърдят за себе си, че са свободолюбиви и непокорни луди глави, любопитни и будни. Точно такъв е каменният турлак, полегнал възнак, вдигнал глава към небето. Сякаш е копнеж, очакване на нещо, което е било, а не например молитва... 



image


image



image


image


image



image


image


image



image


image



image



image



image



image



image

                   Една от най-обичаните легенди, свързана с образиването на скалите е за красивата Вита. Легендата е позната в различни варианти. Вита била чудно красива девойка, като самодива. По цял ден пасяла овцете в планината и пригласяла на песента на кавала на своя любим, също овчар. Живеели като в идилия. Докато не се появил монах в дома и. Поразен от хубостта и той отрязал:"Много хубаво, не е на хубаво."  По тия места имало девически и мъжки манастир един срещу други. Красотата на девойката била скрита под монашеското расо, ала как се крие такава хубост! Започнала да се чува песента на кавала под манастирските стени. След време манастирът се огласил от детски плач. Грешната Витиния била прогонена от манастира. Тогава се случило чудото - земята се разтърсила и сринала девическия манастир, майката с детето се вкаменила, любимият и се вкаменил на коня си, монасите, които също я осъдили и прогонили, така си останали и до днес, вкаменени... 

image


image


image


image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image


image



image



image




image


image


image



image

    image         image       image       image                       Белоградчик ни посреща в разцъфнали дръвчета. Тих и спокоен. Бялото превзема очите, сякаш да оправдае името на града. Външния вид на сградите, архитектурата и още нещо неопределено, някак ми напомня Русе. А стръмните стълбички, към цъфналите квартали и панорамата, която се разкрива от града, носят усещането за Велико Търново. Духът на родното сякаш диша в това непознато кътче и то в миг заживява в сърцето.  
  image       image       image       image       image       image
                      Стръмна и тясна уличка ни отвежда до крепостта и скалите. Неусетно покривите на градчето остават под нас. А гледката, която се открива... не просто спира дъха. Едва ли Алиса в страната на чудесата е видяла нещо по-чудно от това. Думите заглъхват още неизречени, те не достигат до съзнанието. Картината е невероятна, все едно не си на земята, все едно не се случва. Панорамата, която се открива е жестока. Мислиш си, че няма по-силно усещане от това и в следващия момент нова гледка... Някаква вълшебна, приказна долина. Изкачваме се все по-високо, до най-високата точка... Сякаш някакво великанско същество с небивала фантазия си беше играло с пластелин и моделирало чудни форми, непобиращи се в ничия представа, а после ги бе подреждало в някакъв странен и неподражаем синхрон...     image           image       image       image       image
      image       image       image  

  image  
  image       image       image       image
    image       image       image       image    
  image       image       image       image       image       image       image       image
    image
      image       image       image       image       image  
  image       image       image  
    image       image       image    
image       image       image       image       image       image    
  image       image       image       image       image       image
      image       image       image       image       image       image       image       image       image       image       image       image       image  
    image       image       image
      image       image       image       image       image       image       image
    image       image       image       image       image       image       image       image       image      
image       image       image       image           Белоградчик с белите нацъфтели череши, белите къщи и червените скали, с белите дрехи на турлаците и червените им пояси, с бялата надежда, надничаща в очите на хората... с бялото усещане за завръщане.
 



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Красив край
10.05.2011 08:49
от красива България-
представен красиво!
бЛАГОДАРНОСТИ!
цитирай
2. pevetsa - Истинско приключение, гордостта ...
10.05.2011 11:21
Истинско приключение, гордостта на България.
цитирай
3. ognena71 - Красота! Благодаря ти за хуба...
10.05.2011 15:10
Красота!
Благодаря ти за хубавата разходка! Поздрави!
цитирай
4. mileidi46 - Pozdravi,
11.05.2011 10:20
za krasivoto predstavqne na moq krai...Straxotna razxodka!!
Toq mesez i az 6te go posetq otnovo:))
pregrudki!
цитирай
5. innamorata - Страхотна разходка
11.05.2011 13:26
Страхотна разходка
цитирай
6. qbylkovcvqt - Красив край от красива България...
11.05.2011 14:40
iliada написа:
Красив край от красива България-
представен красиво!
бЛАГОДАРНОСТИ!


Думата "красиво" , а и изобщо която и да е друга дума, не може да изкаже това, което изпитваш при вида на това творение на природата, при досега с всичко това... Оставаш с душата си завинаги тук, сякаш е магнитът, привлечен от желязото, правещо червени тези фантастични скали...

Поздрав!
цитирай
7. qbylkovcvqt - Истинско приключение, гордостта ...
11.05.2011 14:41
pevetsa написа:
Истинско приключение, гордостта на България.


Здравей! Повече от приключение.
цитирай
8. qbylkovcvqt - Красота! Благодаря ти за хуба...
11.05.2011 14:44
ognena71 написа:
Красота!
Благодаря ти за хубавата разходка! Поздрави!


Привет! Определено си заслужава да направиш тази разходка, да изминеш дългите километри и да се докоснеш до чудото...
цитирай
9. qbylkovcvqt - Pozdravi, za krasivoto predsta...
11.05.2011 14:50
mileidi46 написа:
Pozdravi, za krasivoto predstavqne na moq krai...Straxotna razxodka!!
Toq mesez i az 6te go posetq otnovo:))
pregrudki!


Здравей! Съвсем "неблагородно" ти завиждам :) . За пръв път бях по тези места и съм още там. Умрях от яд като видях табелата - Магура 25км. Да изминем толкова път и да не стигнем и до пещерата... Но... със сигурност ще дойда пак. Тогава ще стигна и до Видин, също град, в който не съм била.
цитирай
10. qbylkovcvqt - Страхотна разходка Привет! ...
11.05.2011 14:52
innamorata написа:
Страхотна разходка


Привет! Да, страхотна! И не съм показала и на половина от това, което видях... и усетих.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852202
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031