Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2011 15:33 - От Райското пръскало до връх Ботев
Автор: qbylkovcvqt Категория: Туризъм   
Прочетен: 8861 Коментари: 17 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           Връх Ботев е първенецът на Стара планина (2376 м.). Най-краткият, но същевременно и най-стръмен път към него е откъм Райското пръскало - това е Тарзановата пътека. В подножието на върха има винаги жива пряспа сняг, дори и през лятото. От нея черпи силата си Райското пръскало, а от него тръгва Райската река. Южната част на върха е от високи изсечени отвесни скали - Райските скали, от които се излива водопадът. Това е местността Раят и наистина е най-дивното райско кътче, което съм виждала. Толкова много красота, събрана на това късче от Балкана. В подножието на водопада е кацнала хижа Рай. А още по-надолу се тъмнеят вековните гори на Джендема, което ще рече - Ада. Джендема е най-трудно достъпното място по нашата земя. Няма нищо случайно в наименованията на всичко наоколо. Когато си пред Райското пръскало гледката е толкова внушителна и носи такова удовлетворение и в същото време от това място се открива прекрасна панорама. Става така, че е трудно да откъснеш очи от водопада, а картините наоколо непреклонно теглят погледа към себе си. Да не говорим за Раят, където ти се ще  да останеш, такава притегателна сила има това място. 
             След Калофер, хижа Рай е следващата спирка за нощувка. След магията на Раят и Райското пръскало е някак трудно да се настроиш за следващите гледки и приключения, защото картините и атмосферата така владеят духа, че няма място за друга мисъл. Ала все пак в минутите за отмора започват разкази и истории за това кой и как е покорил връх Ботев, при какви условия през зимата. А на сутринта, когато неусетно се е изнизала нощта, когато утринното слънце е облизало челата на Малкия и Големия купен и те греят на светлината на новия ден, отново е време за поход. 
              Предстои най-тежката част от прехода - Тарзановата пътека, която носи името на човека, който я е прокарал към върха. Това е Тодор Божков по прякор Тарзан, метеоролог и планинар, но самият той по-късно (пътеката е трасирана 1941 г.) загива, точно по този маршрут. Не разбрах каква точно е историята, но пътеката си е изпитание - на места е толкова стръмна, че се налага да се използват охранителните въжета опънати край нея,  на места се движи над отвесна дълбока пропаст. Това обаче е не само най-краткият път към върха, но и най-живописният. Пътеката минава през приказни места, където тревата е с наситен сочен цвят от светло до маслено тъмнозелено, сред нея се гушат цветя и билки. Наоколо плува утринна мъгла, но въпреки нея, от височината се открива прекрасна панорама към хижа Рай, Голям и Малък Купен и цялата планина, окъпана от утринното слънце. В подножието на Купените се намира единственото високопланинско езеро в Стара планина - Локвата. Едва откъсваш очи от живописната гледка и вървейки по пътеката, погледът ти е привлечен от омайното кътче, през което преминават стъпките ти. Самодивско място. Диви треви, цветя с лечебна и магическа сила, диви теменужки - момиченца, както им казват бабите. И отново омайващи-замайващи картини изплували изпод мъглата - върхове и небе, силата на планината, скали и канари, диви пчели и в наситено синьо камбанки... И отново мъгла. А под мъглата - пропаст. Напомня за онази приказка за тримата глупаци дето скачали в памука и наистина мъглата изглежда плътна като купища памук и не позволява да усетиш изтръпващото чувство на ужас над пропастта. Това е най-опасното място от пътеката, налага се да си помагаме с поставените въжета, надолу е паст под отвесните високи скали. Все пак сме на територията на Джендема. Срещат се странни растения, оцветени във всички нюанси на зелено и потопени в утринна роса. Сякаш самодиви току-що са преминали между тревите с босите си крака и са отлетели без да разсипят росните капки. След тях остава ароматът на свежест и зелено с дъх на утро и вода. 
             Постепенно изплуваме над мъглата. Типична алпийска картина се открива наоколо. Ниска тревиста растителност. Цветя в наситено жълто, вероятно лютичета някакви. На върха сме. Най-високата точка на Балкана. Посреща ни Голди, немска овчарка, пазителка на върха. Докосваме облаците и небето. Жадно поглъщаме гледките, простиащи се над планината, над вечно заснежените върхове. Очите се пълнят със зелено, синьо и бяло във всички нюанси. Мисълта я няма. Просто стоиш на върха и се разтваряш в панорамата. Бели върхове, зелени вековни гори, наситеносиньо небе и купести бели облаци... Безкраен простор. Високопланински пасища, набраздени от пътеки, пасторални картини, пренасящи в друг някакъв отдалечаващ се безвъзвратно свят, непознат и нереален почти...
              Вечерта ни очаква в Заслон Ботев, под върха - на живописно местенце с чудни гледки наоколо. Под нас е планината. На върха сме. Стопаните са изключително гостоприемни. На масата има домашно козе и овче сирене и сладко от истински шипки с неповторим вкус, нямащ нищо общо с този на сладката в Кауфланд. Заслони и хижи в планината - това са едни такива автентични местенца, където животът е истински и има истинския вкус на божественото. Изобщо всичко в планината има пречистващата сила на природата и естествения вкус на натуралното. Тук усещаш песента на тишината и омаята на планинския въздух. Ако протегнеш ръка, можеш да си откъснеш звезда. А всяко утро е вълшебно. Слънцето погалва най-високите точки на върха. Разпилява облаците по небето. Огрява бавно върха. 
               В тишината на ранното утро звънец предвещава появата на нова изненада. Пред заслона се появяват отначало няколко млади кончета, очаквайки дажбата си зоб за деня. Красиви животни. Грация и спокойно благородство в чертите и движенията им. Голди лае наоколо, за него явно те нарушават установения ред и е редно да си се върнат по пасищата, от където са дошли. А може би се страхува, да не бъде забравена неговата собствена закуска. 
               Точно над върха бавно, тържествено се показва слънцето. Изпраща първите си лъчи и спокойно започва да се издига. Тръгва по пътя на новия ден, излязло иззад планината, идигайки се над нея, усмихвайки се с топлите си лъчи. Огрява утрото. Планината, насища в зелено пасищата, напълва небето със светлина. 
               Пред заслона се изсипва цял табун коне. Живеят свободно, на воля. Сутрин идват да похапнат зоб и пак се разпиляват по пасищата. Какви красиви животни. Почти диви. Сякаш са препускали цяла нощ със самодивите и донасят със себе си свободния им дух. Не се оставят да бъдат доближавани и безпокоени съвсем отблизо. Всички са кобили. Някои водят малки кончета, а други скоро ще ги имат. Бялата кобила с черното конче проявява характер. Не допуска папараците близо до себе си. Пази си кончето. Когато я доближиш, става неспокойна и агресивна. Оказа се, че кончето и е нападано от вълци и се е спасило като по чудо. Още расте някак хилаво и неугледно, сякаш, завладяно от страха. Хармонията на момента, сякаш не пропуска да припомни, че все пак сме сред дивата природа... Райчо - черният кон, със самочувствие, е водачът. Единственият мъжкар стед стадото. Черен, лъскав с прекрасна грива, вдъхващ спокойствие и сила. Райко. Райчо народът е наричал слънцето. Достойно име за това чудно животно, което като в народните песни би надгонило дори и слънцето. 








Гласувай:
24



1. mitkaloto - Много е интересно. Поздравления.
25.08.2011 16:19
Много е интересно.Поздравления.
цитирай
2. qbylkovcvqt - :) Привет! Благодаря.
25.08.2011 16:45
:) Привет!
Благодаря.
цитирай
3. lubara - Чудесен текст за едно незабравимо място!
25.08.2011 16:51
Ето моят маршрут преди пет години.
http://lubara.blog.bg/turizam/2009/07/02/ot-kalofer-do-karlovo-no-prez-botev.357337?reply=1293386
цитирай
4. qbylkovcvqt - По-пространен маршрут от нашия. :( ...
25.08.2011 17:09
По-пространен маршрут от нашия. :( Винаги има какво още да се види, да се преживее. И винаги е неповторимо!
цитирай
5. melsun - :)
25.08.2011 18:05
Много увлекателно пишеш!! Върна ме пак там!
цитирай
6. qbylkovcvqt - Ох, имам оферта за връх Мусала. Ама ...
25.08.2011 19:17
Ох, имам оферта за връх Мусала. Ама нямам отпуска повече :(. Щях и там да те заведа. :)
цитирай
7. cefulesteven - "Майсторска планина" - ...
25.08.2011 20:01
"Майсторска планина" - това е становището на много планински водачи. Неповторимо изживяване е всеки преход през нея, всеки преход е предизвикателство и не бива да се забравя, че е взела и най-много жертви от всичките ни планини.

Красиво пътешествие, страхотно го сподели. Благодаря ти.
цитирай
8. qbylkovcvqt - Планината е жива. Към нея е нужно да ...
25.08.2011 20:15
Планината е жива. Към нея е нужно да се отнасяме с уважение. Тя приучава на дисциплина. И това, което дава е невероятно удовлетворение...

цитирай
9. hadzapi - Прекрасно е написано.
25.08.2011 23:59
:)
цитирай
10. qbylkovcvqt - :) Изживяването в планината е пр...
26.08.2011 00:15
:) Изживяването в планината е прекрасно.
цитирай
11. alexs - Нмого интересно си го описала. И...
26.08.2011 09:58
Нмого интересно си го описала. Истинско райско кътче!
цитирай
12. qbylkovcvqt - Ох, ама наистина е толкова живо, ...
26.08.2011 11:32
Ох, ама наистина е толкова живо, истинско, неописуемо!

Усмивки!
цитирай
13. qbylkovcvqt - Абсолютно съгласна! Но. Не можеш ...
26.08.2011 14:48
Абсолютно съгласна!
Но. Не можеш да затвориш всичко това в себе си. То те преизпълва и прелива. Истината е, че дори словото, което също е божествено, не може да разкаже за всичко - всяка промяна на светлината от утрото до вечерта, играта на сенки и слънчеви петна по върховете, усещането за нежно докосване от всяка тревичка, ароматите на гората, ... Когато съм там обичам да съзерцавам природата, дълго, безмълвно, да попивам всичко и едновременно да се разтварям в нея...
Истината е, че повечето хора не знаят дори и за частица от тази красота, а други - не могат да съществуват без нея...
цитирай
14. watchtowerman - Средна Стара планина...
26.08.2011 18:22
Тя трябва да се види. Защото посланието на думите са недостатъчни...
цитирай
15. qbylkovcvqt - Определено! Думите са да събудят ...
26.08.2011 19:08
Определено! Думите са да събудят любопитството и страстта... :)
цитирай
16. lubara - Поздрави, gbulkovcvgt!
04.07.2012 13:06
Ех, Балкан ти роден, наш!
цитирай
17. lostov - Поздрави!
04.07.2012 13:15
Много добро пътешествие сте си направили.

Ето малко и от нашето.
http://lostov.blog.bg/turizam/2012/05/24/izkachvane-na-botev-vryh-fotopytepis.958561

;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852832
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031