Постинг
25.08.2011 15:33 -
От Райското пръскало до връх Ботев
Връх Ботев е първенецът на Стара планина (2376 м.). Най-краткият, но същевременно и най-стръмен път към него е откъм Райското пръскало - това е Тарзановата пътека. В подножието на върха има винаги жива пряспа сняг, дори и през лятото. От нея черпи силата си Райското пръскало, а от него тръгва Райската река. Южната част на върха е от високи изсечени отвесни скали - Райските скали, от които се излива водопадът. Това е местността Раят и наистина е най-дивното райско кътче, което съм виждала. Толкова много красота, събрана на това късче от Балкана. В подножието на водопада е кацнала хижа Рай. А още по-надолу се тъмнеят вековните гори на Джендема, което ще рече - Ада. Джендема е най-трудно достъпното място по нашата земя. Няма нищо случайно в наименованията на всичко наоколо. Когато си пред Райското пръскало гледката е толкова внушителна и носи такова удовлетворение и в същото време от това място се открива прекрасна панорама. Става така, че е трудно да откъснеш очи от водопада, а картините наоколо непреклонно теглят погледа към себе си. Да не говорим за Раят, където ти се ще да останеш, такава притегателна сила има това място.
След Калофер, хижа Рай е следващата спирка за нощувка. След магията на Раят и Райското пръскало е някак трудно да се настроиш за следващите гледки и приключения, защото картините и атмосферата така владеят духа, че няма място за друга мисъл. Ала все пак в минутите за отмора започват разкази и истории за това кой и как е покорил връх Ботев, при какви условия през зимата. А на сутринта, когато неусетно се е изнизала нощта, когато утринното слънце е облизало челата на Малкия и Големия купен и те греят на светлината на новия ден, отново е време за поход.
Предстои най-тежката част от прехода - Тарзановата пътека, която носи името на човека, който я е прокарал към върха. Това е Тодор Божков по прякор Тарзан, метеоролог и планинар, но самият той по-късно (пътеката е трасирана 1941 г.) загива, точно по този маршрут. Не разбрах каква точно е историята, но пътеката си е изпитание - на места е толкова стръмна, че се налага да се използват охранителните въжета опънати край нея, на места се движи над отвесна дълбока пропаст. Това обаче е не само най-краткият път към върха, но и най-живописният. Пътеката минава през приказни места, където тревата е с наситен сочен цвят от светло до маслено тъмнозелено, сред нея се гушат цветя и билки. Наоколо плува утринна мъгла, но въпреки нея, от височината се открива прекрасна панорама към хижа Рай, Голям и Малък Купен и цялата планина, окъпана от утринното слънце. В подножието на Купените се намира единственото високопланинско езеро в Стара планина - Локвата. Едва откъсваш очи от живописната гледка и вървейки по пътеката, погледът ти е привлечен от омайното кътче, през което преминават стъпките ти. Самодивско място. Диви треви, цветя с лечебна и магическа сила, диви теменужки - момиченца, както им казват бабите. И отново омайващи-замайващи картини изплували изпод мъглата - върхове и небе, силата на планината, скали и канари, диви пчели и в наситено синьо камбанки... И отново мъгла. А под мъглата - пропаст. Напомня за онази приказка за тримата глупаци дето скачали в памука и наистина мъглата изглежда плътна като купища памук и не позволява да усетиш изтръпващото чувство на ужас над пропастта. Това е най-опасното място от пътеката, налага се да си помагаме с поставените въжета, надолу е паст под отвесните високи скали. Все пак сме на територията на Джендема. Срещат се странни растения, оцветени във всички нюанси на зелено и потопени в утринна роса. Сякаш самодиви току-що са преминали между тревите с босите си крака и са отлетели без да разсипят росните капки. След тях остава ароматът на свежест и зелено с дъх на утро и вода.
Постепенно изплуваме над мъглата. Типична алпийска картина се открива наоколо. Ниска тревиста растителност. Цветя в наситено жълто, вероятно лютичета някакви. На върха сме. Най-високата точка на Балкана. Посреща ни Голди, немска овчарка, пазителка на върха. Докосваме облаците и небето. Жадно поглъщаме гледките, простиащи се над планината, над вечно заснежените върхове. Очите се пълнят със зелено, синьо и бяло във всички нюанси. Мисълта я няма. Просто стоиш на върха и се разтваряш в панорамата. Бели върхове, зелени вековни гори, наситеносиньо небе и купести бели облаци... Безкраен простор. Високопланински пасища, набраздени от пътеки, пасторални картини, пренасящи в друг някакъв отдалечаващ се безвъзвратно свят, непознат и нереален почти...
Вечерта ни очаква в Заслон Ботев, под върха - на живописно местенце с чудни гледки наоколо. Под нас е планината. На върха сме. Стопаните са изключително гостоприемни. На масата има домашно козе и овче сирене и сладко от истински шипки с неповторим вкус, нямащ нищо общо с този на сладката в Кауфланд. Заслони и хижи в планината - това са едни такива автентични местенца, където животът е истински и има истинския вкус на божественото. Изобщо всичко в планината има пречистващата сила на природата и естествения вкус на натуралното. Тук усещаш песента на тишината и омаята на планинския въздух. Ако протегнеш ръка, можеш да си откъснеш звезда. А всяко утро е вълшебно. Слънцето погалва най-високите точки на върха. Разпилява облаците по небето. Огрява бавно върха.
В тишината на ранното утро звънец предвещава появата на нова изненада. Пред заслона се появяват отначало няколко млади кончета, очаквайки дажбата си зоб за деня. Красиви животни. Грация и спокойно благородство в чертите и движенията им. Голди лае наоколо, за него явно те нарушават установения ред и е редно да си се върнат по пасищата, от където са дошли. А може би се страхува, да не бъде забравена неговата собствена закуска.
Точно над върха бавно, тържествено се показва слънцето. Изпраща първите си лъчи и спокойно започва да се издига. Тръгва по пътя на новия ден, излязло иззад планината, идигайки се над нея, усмихвайки се с топлите си лъчи. Огрява утрото. Планината, насища в зелено пасищата, напълва небето със светлина.
Пред заслона се изсипва цял табун коне. Живеят свободно, на воля. Сутрин идват да похапнат зоб и пак се разпиляват по пасищата. Какви красиви животни. Почти диви. Сякаш са препускали цяла нощ със самодивите и донасят със себе си свободния им дух. Не се оставят да бъдат доближавани и безпокоени съвсем отблизо. Всички са кобили. Някои водят малки кончета, а други скоро ще ги имат. Бялата кобила с черното конче проявява характер. Не допуска папараците близо до себе си. Пази си кончето. Когато я доближиш, става неспокойна и агресивна. Оказа се, че кончето и е нападано от вълци и се е спасило като по чудо. Още расте някак хилаво и неугледно, сякаш, завладяно от страха. Хармонията на момента, сякаш не пропуска да припомни, че все пак сме сред дивата природа... Райчо - черният кон, със самочувствие, е водачът. Единственият мъжкар стед стадото. Черен, лъскав с прекрасна грива, вдъхващ спокойствие и сила. Райко. Райчо народът е наричал слънцето. Достойно име за това чудно животно, което като в народните песни би надгонило дори и слънцето.
След Калофер, хижа Рай е следващата спирка за нощувка. След магията на Раят и Райското пръскало е някак трудно да се настроиш за следващите гледки и приключения, защото картините и атмосферата така владеят духа, че няма място за друга мисъл. Ала все пак в минутите за отмора започват разкази и истории за това кой и как е покорил връх Ботев, при какви условия през зимата. А на сутринта, когато неусетно се е изнизала нощта, когато утринното слънце е облизало челата на Малкия и Големия купен и те греят на светлината на новия ден, отново е време за поход.
Предстои най-тежката част от прехода - Тарзановата пътека, която носи името на човека, който я е прокарал към върха. Това е Тодор Божков по прякор Тарзан, метеоролог и планинар, но самият той по-късно (пътеката е трасирана 1941 г.) загива, точно по този маршрут. Не разбрах каква точно е историята, но пътеката си е изпитание - на места е толкова стръмна, че се налага да се използват охранителните въжета опънати край нея, на места се движи над отвесна дълбока пропаст. Това обаче е не само най-краткият път към върха, но и най-живописният. Пътеката минава през приказни места, където тревата е с наситен сочен цвят от светло до маслено тъмнозелено, сред нея се гушат цветя и билки. Наоколо плува утринна мъгла, но въпреки нея, от височината се открива прекрасна панорама към хижа Рай, Голям и Малък Купен и цялата планина, окъпана от утринното слънце. В подножието на Купените се намира единственото високопланинско езеро в Стара планина - Локвата. Едва откъсваш очи от живописната гледка и вървейки по пътеката, погледът ти е привлечен от омайното кътче, през което преминават стъпките ти. Самодивско място. Диви треви, цветя с лечебна и магическа сила, диви теменужки - момиченца, както им казват бабите. И отново омайващи-замайващи картини изплували изпод мъглата - върхове и небе, силата на планината, скали и канари, диви пчели и в наситено синьо камбанки... И отново мъгла. А под мъглата - пропаст. Напомня за онази приказка за тримата глупаци дето скачали в памука и наистина мъглата изглежда плътна като купища памук и не позволява да усетиш изтръпващото чувство на ужас над пропастта. Това е най-опасното място от пътеката, налага се да си помагаме с поставените въжета, надолу е паст под отвесните високи скали. Все пак сме на територията на Джендема. Срещат се странни растения, оцветени във всички нюанси на зелено и потопени в утринна роса. Сякаш самодиви току-що са преминали между тревите с босите си крака и са отлетели без да разсипят росните капки. След тях остава ароматът на свежест и зелено с дъх на утро и вода.
Постепенно изплуваме над мъглата. Типична алпийска картина се открива наоколо. Ниска тревиста растителност. Цветя в наситено жълто, вероятно лютичета някакви. На върха сме. Най-високата точка на Балкана. Посреща ни Голди, немска овчарка, пазителка на върха. Докосваме облаците и небето. Жадно поглъщаме гледките, простиащи се над планината, над вечно заснежените върхове. Очите се пълнят със зелено, синьо и бяло във всички нюанси. Мисълта я няма. Просто стоиш на върха и се разтваряш в панорамата. Бели върхове, зелени вековни гори, наситеносиньо небе и купести бели облаци... Безкраен простор. Високопланински пасища, набраздени от пътеки, пасторални картини, пренасящи в друг някакъв отдалечаващ се безвъзвратно свят, непознат и нереален почти...
Вечерта ни очаква в Заслон Ботев, под върха - на живописно местенце с чудни гледки наоколо. Под нас е планината. На върха сме. Стопаните са изключително гостоприемни. На масата има домашно козе и овче сирене и сладко от истински шипки с неповторим вкус, нямащ нищо общо с този на сладката в Кауфланд. Заслони и хижи в планината - това са едни такива автентични местенца, където животът е истински и има истинския вкус на божественото. Изобщо всичко в планината има пречистващата сила на природата и естествения вкус на натуралното. Тук усещаш песента на тишината и омаята на планинския въздух. Ако протегнеш ръка, можеш да си откъснеш звезда. А всяко утро е вълшебно. Слънцето погалва най-високите точки на върха. Разпилява облаците по небето. Огрява бавно върха.
В тишината на ранното утро звънец предвещава появата на нова изненада. Пред заслона се появяват отначало няколко млади кончета, очаквайки дажбата си зоб за деня. Красиви животни. Грация и спокойно благородство в чертите и движенията им. Голди лае наоколо, за него явно те нарушават установения ред и е редно да си се върнат по пасищата, от където са дошли. А може би се страхува, да не бъде забравена неговата собствена закуска.
Точно над върха бавно, тържествено се показва слънцето. Изпраща първите си лъчи и спокойно започва да се издига. Тръгва по пътя на новия ден, излязло иззад планината, идигайки се над нея, усмихвайки се с топлите си лъчи. Огрява утрото. Планината, насища в зелено пасищата, напълва небето със светлина.
Пред заслона се изсипва цял табун коне. Живеят свободно, на воля. Сутрин идват да похапнат зоб и пак се разпиляват по пасищата. Какви красиви животни. Почти диви. Сякаш са препускали цяла нощ със самодивите и донасят със себе си свободния им дух. Не се оставят да бъдат доближавани и безпокоени съвсем отблизо. Всички са кобили. Някои водят малки кончета, а други скоро ще ги имат. Бялата кобила с черното конче проявява характер. Не допуска папараците близо до себе си. Пази си кончето. Когато я доближиш, става неспокойна и агресивна. Оказа се, че кончето и е нападано от вълци и се е спасило като по чудо. Още расте някак хилаво и неугледно, сякаш, завладяно от страха. Хармонията на момента, сякаш не пропуска да припомни, че все пак сме сред дивата природа... Райчо - черният кон, със самочувствие, е водачът. Единственият мъжкар стед стадото. Черен, лъскав с прекрасна грива, вдъхващ спокойствие и сила. Райко. Райчо народът е наричал слънцето. Достойно име за това чудно животно, което като в народните песни би надгонило дори и слънцето.
Оръжие, което ще стига до САЩ за 14 мину...
Под айгото или 4ertami i ryazami
УСЕЩАТЕ ЛИ КАК ТИКВАТА И БАНДИТЕ ВИ СЕ М...
Под айгото или 4ertami i ryazami
УСЕЩАТЕ ЛИ КАК ТИКВАТА И БАНДИТЕ ВИ СЕ М...
1.
mitkaloto -
Много е интересно. Поздравления.
25.08.2011 16:19
25.08.2011 16:19
Много е интересно.Поздравления.
цитирай:) Привет!
Благодаря.
цитирайБлагодаря.
Ето моят маршрут преди пет години.
http://lubara.blog.bg/turizam/2009/07/02/ot-kalofer-do-karlovo-no-prez-botev.357337?reply=1293386
цитирайhttp://lubara.blog.bg/turizam/2009/07/02/ot-kalofer-do-karlovo-no-prez-botev.357337?reply=1293386
По-пространен маршрут от нашия. :( Винаги има какво още да се види, да се преживее. И винаги е неповторимо!
цитирайМного увлекателно пишеш!! Върна ме пак там!
цитирайОх, имам оферта за връх Мусала. Ама нямам отпуска повече :(. Щях и там да те заведа. :)
цитирай"Майсторска планина" - това е становището на много планински водачи. Неповторимо изживяване е всеки преход през нея, всеки преход е предизвикателство и не бива да се забравя, че е взела и най-много жертви от всичките ни планини.
Красиво пътешествие, страхотно го сподели. Благодаря ти.
цитирайКрасиво пътешествие, страхотно го сподели. Благодаря ти.
Планината е жива. Към нея е нужно да се отнасяме с уважение. Тя приучава на дисциплина. И това, което дава е невероятно удовлетворение...
цитирай:)
цитирай:) Изживяването в планината е прекрасно.
цитирай Нмого интересно си го описала. Истинско райско кътче!
цитирайОх, ама наистина е толкова живо, истинско, неописуемо!
Усмивки!
цитирайУсмивки!
Абсолютно съгласна!
Но. Не можеш да затвориш всичко това в себе си. То те преизпълва и прелива. Истината е, че дори словото, което също е божествено, не може да разкаже за всичко - всяка промяна на светлината от утрото до вечерта, играта на сенки и слънчеви петна по върховете, усещането за нежно докосване от всяка тревичка, ароматите на гората, ... Когато съм там обичам да съзерцавам природата, дълго, безмълвно, да попивам всичко и едновременно да се разтварям в нея...
Истината е, че повечето хора не знаят дори и за частица от тази красота, а други - не могат да съществуват без нея...
цитирайНо. Не можеш да затвориш всичко това в себе си. То те преизпълва и прелива. Истината е, че дори словото, което също е божествено, не може да разкаже за всичко - всяка промяна на светлината от утрото до вечерта, играта на сенки и слънчеви петна по върховете, усещането за нежно докосване от всяка тревичка, ароматите на гората, ... Когато съм там обичам да съзерцавам природата, дълго, безмълвно, да попивам всичко и едновременно да се разтварям в нея...
Истината е, че повечето хора не знаят дори и за частица от тази красота, а други - не могат да съществуват без нея...
Тя трябва да се види. Защото посланието на думите са недостатъчни...
цитирайОпределено! Думите са да събудят любопитството и страстта... :)
цитирайЕх, Балкан ти роден, наш!
цитирайМного добро пътешествие сте си направили.
Ето малко и от нашето.
http://lostov.blog.bg/turizam/2012/05/24/izkachvane-na-botev-vryh-fotopytepis.958561
;)
цитирайЕто малко и от нашето.
http://lostov.blog.bg/turizam/2012/05/24/izkachvane-na-botev-vryh-fotopytepis.958561
;)
Търсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето