Gledax s udovolstvie..

Поздрав

Валя

се бори за титлата най-западащ град в България. Особено през периода 1989-1996, когато изглеждаше изоставен като по време на война и ми беше ужасно да гледам боклуците по улиците и рушащите се мазилки по главните улици. Под комунистическо пък беше сякаш нарочно поддържан в един и същ сив безцветен вид, и падаше не само мазилка от фасадите, но и цели плочи пред очите ми едва не са убивали хора.

а водата наистина съживява настроението.Поздрави!:)

Поаздрави за хубавите клпчетата и много подходящата музика към тях !
А Русе си ми е любим град!

Хубав постинг ,,Ябълчице" Но защо престана да пишеш стихчета? Такива необикновенно емоционални ги пишеше.А сега...

Истинските нощни разходки из града са още по-вълшебни. :)

Много е красиво и изключително приятно в прохладата на вечерта.

Усмивки!

Отдавна не броя годините. 89-96 не само Русе изглеждаше като след война... спомням си как се пазаруваше с купони - точно като след война... Макар че тогава не живеех тук и си идвах за малко, така че всичко ми изглеждаше прекрасно... А в по-ранните години съм била в гимназията - времето когато всичко около теб цъфти, какво ти сиво - живеехме пъстро, всеки сам избира палитрата... А аз и приятелите ми и тогава си имахме любими места, и тогава обичахме нощните разходки... живеехме на макс... какво ти сиво - пред нас и около нас бяха цветовете на дъгата и всичко се отразяваше от тях... После пораснахме... :)

Ивеса, красиво е! И вълшебно... :)

Привет! :) Ставаме двама.

Ох, сега... Дали все още е време за поезия?!
Замисли ме.
Да, ти помниш "розовия период с неувяхващия ябълков цвят"... :) Тогава когато стиховете ми се опитваха да усмихнат тъгата в твоите стихове... Хубавата нотка винаги живее в мен, ала музата... май я изгубих някъде по пътя... :)))

Е не така де! Я да я намериш бърже!

;) :)))

Не ми се смей! Умееш да пишеш пиши!