Слънчев съботен ден. Работната седмица е останала там някъде, назад... Предстои неделята, ужасният понеделник е далече. След петъчната вечер съботата е най-хубавият ден, особено с очакването и предвкусването на предстоящата пролетна разходка.



                   Целта днес е Природен парк Русенски Лом. Отиваме на среща с пролетта. Река Русенски Лом е последният десен приток на река Дунав. Територията на народния парк се намира по поречията на реките Баниски (Мали) Лом, Черни Лом и Бели Лом. Паркът се разпростира на територия от около 50 декара. 



                                Движим се по варненския път, като не след дълго се отбиваме в дясно покрай село Щръклево и отдавна изоставеното летище. Тук равнината се шири, а покрай пътя все още има останали преспи сняг, откъм неогряваната северна страна. През зимата от нищо неспираните ветрове на това място стават страшни навявания на сняг. Трябва да стигнем до село Нисово, което е на около 28 км от Русе и от където започва Природен парк Русенски лом. 



                                Поради малката надморска височина на природния парк най-разпространени са широколистните гори. Иглолистните видове са слабо представени. Особен интерес представлява келявия габър, тъй като това са едни от най-северние части на неговия ареал на разпространение. Кореновите системи на този вид имат важно значение срещу ерозията и почворазрушаването. Други разпространени широколистни дървета са драката и акацията. Освен това се срещат и видовете цер, благун, зимен дъб, космат дъб, липа, явор, ясен, акация, орех, черен бор, клен, летен дъб, люляк, смрадлика, глог, мъждрян и др. 
                    Посреща ни цъфналата леска, чиято реса потрепва от слабия повей на вятъра и събира в златен прашец слънцето...
 


                                Село Нисово е в сърцето на природния парк. Значението на името се свързва със "студена вода". Бели Лом минава през селото в посока изток-запад. Постоянно живеещото в селото население е малко повече от 100 души. Все повече селото започва да се превръща във вилна зона.       


 
                              Вече сме оставили буса в селото и бодро крачим срещу течението на реката, която ни е отдясно. Гърдите дишат дълбоко свежия въздух. Топло е, слънцето даже доста силно препича и скоро започваме да смъкваме връхните дрехи. По къси ръкави е добре. Въоръжени с фотоапарати започваме нашето пътешествие.     



                                В района голяма част от дърветата са нападнати от тези златножълти и други сиви лишеи, които на снимките не се забелязват ясно. Тези лишеи изглеждат много красиви, но щом са върху дървото, това означава, че то вече умира. Появяват се върху изсъхващите и вече изсъхнали клони.



                            Стенен лишей (Xanthoria parietina) - когато е на огрени от слънцето места е като златен и затова го наричат още Златист лишей. Този лишей е способен да живее по скали и камъни, на места където няма дори песъчинка от почва. На сенчести и по-тъмни места има сив цвят. Този лишей е индикатор за чистотата на въздуха. Изселва се последен от селищата, след като запустеят и едва когато въздухът започне да се замърсява. 



                               Изпод останалата от есента мъртва шума се пробужда Животът. Млад, сочнозелен и свеж. Дъхът на пролетта е осезателен... 




                              Преди около 120 милиона години Дунавската равнина се смята, че е била дъно на море. От това време са останали много утаени варовикови скали. Поради това е и голямото релефно разнообразие в равнината и конкретно в природния парк. В скалите са се образували много пещери и карстови образувания. 




                               Напускаме асфалта и продължаваме по черния път, на който указва табелата. 




                               Някъде тук, по високите скали гнезди скалният орел. 

                               http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=sWU7w3t7Tk0

                                Защитен вид по Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на България в категория "рядък".




                             Благородният елен (Cervus elaphus) със своята благородна осанка също би могъл да бъде срещнат в парка, но не и от такава шумна група като нашата... 

http://vbox7.com/play:e02af50b



                                 От 90-те вида бозайници на територията на България, в долината са установени 70. Те са твърде разнообразна група, както по местообитание, така и по начин на живот. В Парка обитават 14 вида бозайници, обект на лов. От тях пет вида са с доказани качества - благороден елен, сърна, дива свиня, дива котка и вълк.



                                Но ние сме въоръжени с фотоапарати и започваме с нашия лов, чиято цел е един приличен фотхербарий. Въпреки че основната цел на националния парк е опазването на богатството от широколистни екосистеми, тук интерес представляват и ливадните растения. По ливадите и поляните, които се намират в парка са установени над 700 вида висши растения. Тук се срещат и голям брой редки и застрашени от изчезване видове. Значителен е броят на растенията, които присъстват в Червената книга на България.



                                 Обикновен блатняк (Caltha palustris L.), наричат го още и Жълт блатняк, блатниче, блатен крокон, белокрилник, гергьовско цвете, гергьовче, джуровец, жабешко цвете, жабинек, жълтениче, жълтурче, змиев трън, змиево грозде, змийни любеници, змийско ножче, зъмско цвете, мазно кокалче, попова лъжичка, разгон. 
                   Растението е билка, но е силно отровно и не се употребява при самолечение. Има противовъзпалително и обезболяващо действие. 



                              Листата се използват като отвара и настойка при треска, нарушение на обмяната на веществата, простуда, анемия.  Външно се прилага при изгаряния, хронични екземи, уртикарии. При простуда се правят вани. Има слабо противотуморно действие. 



                                  Дъхавата горска теменужка ( Viola odorata). 
                     Теменугата някога се е употребявала против камъни в бъбреците и пикочния мехур и против запек. Цветовете са полезни за лекуване на астма, епилепсия и при други нервни припадъци.
                      Настойката от пресни цветове се употребява против преумора, виене на свят, шум в ушите, сърцебиене и болки в гърдите. От чистата настойка се дават по две капки в малко вода 3-4 пъти на ден.
                      Някои хора приготвят невероятно вкусен сироп от виолетки. :) 
 





                              Изумително е как някои растения успяват да живеят буквално в скалите, при това с корените си бавно, но сигурно ги разцепват и разрушават. Ето тези дръвчета по върха на скалата, например.

                                   



                                 Движим се срещу течението на Мали Лом. 
                    В Русенски Лом могат да се срещнат 22 вида риби, а освен това раци, охлюви и миди. Още 10 вида земноводни (от които 5 защитени) и 19 вида влечуги населяват Долината. Особена зоогеграфска стойност имат нощното гущерче, което е и единствен представител на геконите у нас, и коравецът, известен още и като безкрак гущер. Срещат се два вида сухоземни костенурки, стрелец (синурник), петнист смок и смок-мишкар, пепелянка, медянка.
                     Спортният риболов е разрешен. 






                              В дясно от нас е реката, а отляво има високи, живописни скали с някогашни монашески килии, които през XIII-XIV век са били обитавани от исихасти. Тук не случайно те са търсели прекъснатата връзка между човека и Бога, като са живеели в усамотение и покой. Самият патриарх Евтимий в определен период от живота си е бил по тези места... 

                                     















                                 Синият синчец (Scilla bifolia L.) 
             Това прекрасно и нежно пролетно цветенце също е билка. Употребяват се кафявите люспи на луковиците. Отварата от тях е силно пикочогоно средство, Scilla bifolia не е подходящо за страдащи от нефрити. От люспите на синчеца се приготвят диуретично вино и други медицински препарати. 






                                 Жълта съсънка ( Anemone ranunculoides )
                    Използва се в народната и научната медицина като дразнещо средство, което предизвиква нахлуване на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообращението и лекува възпалителния процес.
















                                 Движим се по така наречената дендропътека, която е опознавателен маршрут за запознаване с местните дървесни и храстови видове. Пътят се извива покрай реката. На много места над водата има паднали или полегнали дървета, наричани от местните хора "минушки", по които може да се преминава на другия бряг. 

                                   







                               Е, това цветенце не знам как се казва. Но явно паячето върху него добре го позанва. Цветовете много приличат на тези на подъбичето и също са обагрени и в бяло, и в червено, но листенцата са различни. А и подъбичето е лятна билка. 



                                 







                                   



                                   Сред скалистите ридове реката образува красиви меандри. На места те са обрасли с вековна растителност от бук, дъб, ясен, дрян, бряст. А над самата река са се привели върбите. 





                                  Пролетта кипи в соковете на дърветата. Пъпките им сякаш са пред взрив. Ласката на слънцето, топлината на въздуха, бурното нахлуване на Пролетта всеки момент ще накара природата да полудее. Изведнъж всичко ще се раззелени и пощурее, обсипано с цвят. 









                               Сега е предчувствие за пролет. Все още навред е голо и сивее ланската мъртва шума. Но първите нетърпеливи пъпки на дърветата разкъсват тънките си ризки под напора на слънцето, преляло в тях. 

















                                  Първите цъфнали цветя са медоносни и песента на пчелите се слива в невероятна хармония с мириса на пролет и зелено, с радостта, събуждаща се в зениците...









                                  Кукурякът, вълшебният горски предвестник на пролетта. (Helleborus odorus Waldst. et Kit.) - Кукурек, Бабатура, Миризлив кукуряк
                     Лечебно и декоративно растение. Отровно! Употребяват се корените с коренищата. Билката тонизира сърдечния мускул и забавя пулса, успокоява нервната сестема, разхлабва червата, стимулира диурезата. Използва се само по лекарско предписание и наблюдение! 




                                    






    
                               Пропуснала в себе си слънцето, гората бавно се пробужда от зимния си сън, от стопленото сърце на земята цъфтят нежни пролетни цветя и се насища постепенно със зелено.



                          Всеки момент ще нацъфти и мъртвата коприва ( Lбmium). Има кръвоспиращо и кръвосъсирващо действие. Тя е силно медоносна и цъфти на големи пространства, поради което е една от първите по-сериозни паши за пчелите. Има бяла, жълта  и червена мъртва коприва. Природата има невероатна фантазия и е много щедра в изобилието си. Дали нашият разум ще съумее да запази сътвореното от нея...







                                  Златните цветчета на дряна (Cornus mas) вече се разпукват. Плодчетата му узряват в края на август и през септември. Те са вкусни, макар и тръпчиви и много богати на витамини и минерали. Направо са вълшебни!
                    Сокът от дренки повишава апетита, полезен е при изтощение след прекарано тежко заболяване, при лечение на туберкулоза. Често се прилага при възпаления, за сваляне на висока температура и при треска. Подходящ е при желязодефицитна анемия, както и при нарушено алкално-киселинно равновесие на организма. Препоръчва се при нарушена обмяна на веществата, кожни заболявания, като кръвотворно и жлъчегонно средство. Пресният сок е с високо съдържание на витамин С, който при сушените дренки почти напълно се изгубва. 
                     Никак не е случайно, че по Васильовден малките сурвакарчета правят сурвакниците си точно от дрянови пръчки, като върху тях трябва да има колкото се може повече пъпки...
                                







  
                               Дървесните гъби - красиви паразити. Имат и някои положителни качества...

                                    





                                 Реката днес е весела  и бъбрива. Бърза бяга надолу към Бели Лом, няма търпение заедно да стигнат Дунава, който ... ще ги отведе до морето. 

                                   



                                   
 
                                И сливите са готови ахааа да разцъфтят. Да се отрупат с цвят, като че куп пуканки, бели облаци по тях...









                                  











                              Вред където Пролетта е стоплила земята с усмивка тази усмивка е разцъфнала в палитра от нежни цветове.










                                Виждали ли сте бял синчец? Аз не бях виждала. ( Трудно устоях на изкушението ... ) 

                                   

                               Дивите ароматни ягоди! Скоро ще се появят нежните им бели цветчета.













                               Маршрутът продължава към Големия Нисовски скален манастир "Св. Константин и Елена". Той се намира на 7 км южно от Нисово, на десния бряг на река Мали Лом и е най-големият от всички скални манастири в Поломието. До него се стига по стълба, изсечена в скалата, но е трудно достъпен. Манастирът се състои от църква и редица килии, най-често с правоъгълна форма и с различни размери. Има и останки от стенописи. 
                   Но на нас ни е време да се връщаме обратно. Манастирът ще остане цел на следващо пътешествие.







                                 Там където нежните пръсти на Пролетта са докоснали клонките на дърветата, те са поруменели от трепет и очарователно се червенеят, готови да покажат нежното зелено на листенцата си.






                                    

                                  Е, видяхме първото цъфнало дръвче. Вече можем да оставим мартениците си на Пролетта...



                                   





















                               Други есенни любимци - трънкосливките (Prunus insititia).















                               Едно интересно, непретенциозно и лековито растение, често подминавано като бурен - репей (бутрак, кущрява, лепка). Arctium lappa L.
                   Действа стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие. Младите листа имат антибактериално действие. Билката задържа развитието на туморите. Използва се при бъбречни камъни, подагра, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха; за заздравяване на рани, язви, изгаряния, хемороиди; средство за укрепване на косата при косопад; при захарен диабед. Освен всичко това растението е и медоносно. 








                              Много нежна и красива пролетна принцеса - бялата съсънка (Anemone пеmorosa). 

                                  



                                    



                                 



                                   



                              Лопен (Verbascum phlomoides L.) - Царска свещ.              Растението е много красиво когато цъфти, а то цъфти през цялото лято. Наистина има благородна и царствена осанка. Цветовете имат омекчаващо, отхрачващо и противовъзпалително действие. 
                               




                                Ето и го и моста, след който Мали Лом се влива в Бели Лом. Наближаваме селото.



                                  







                                    











                                    







                            Нисово има още една чудна забележителност - Вековният бряст, който е на повече от 700 години и за който се разказва чудна легенда... Но... това си заслужава отделен пост. 

Благодаря ти за тази приказна разходка - независимо от днешния понатрупал сняг, усетих отново Пролетта, няма мърдане! Бял синчец и аз не бях виждала...

Привет!

:) Разходката беше преди седмица. Днес Април се шегува с нас. Но нека Северняка си беснее, идва Гергьовден, не Димитровден, казват старите - значи няма място за притеснение...

Усмивки!

Но ми е твърде далеч.
Коста

В събота и аз с малките отскочих до Русенски Лом, от село Красен, та чак до рибарниците на Басарбово, и показах на малкия Алекс къде съм играл като дете, и какви скали съм катерил, и къде съм ловил риба и жаби с ръце.
Обещах да му покажа Хайдушката дупка през лятото, ако успея разбира се да намеря входа :))))))

прекрасни снимки ;)

При това съм успяла да покажа едва прашинка от цялата красота...

:))) Добра идея!
Пусни нишката на Ариадна :) , та по нея и ние да я открием...
Ей, Алекс, ама как жаби?... и то с ръце?... ;)

Постинга ти е прекрасен и е изпипан научно по-добре от много дисертации!Демонстрираш добри познания в областа на естествените науки!Беше ми много интересно!!!

Знаеш ли, винаги ми е било интересно, в която и точка на Ломовете да се намирам - продължително се върви през равнина... и изведнъж се появяват скалите с чудните си образувания и меандри на реката... те са живописна гледка в еднообразния пейзаж на равнината...

:) Привет!

Естествените науки са ми слабост. Аз съм филолог (принципно знам как се пише дисертация ;) ), но природата живее в мен по един много особен начин... усещам я, разбирам я, познавам езика и... Тя ми дава нещо, което е много трудно за обяснение с думи, тя е неразделна част от мен.

предчувствието за пролет направо е прерасло в чувство, визирайки цъфналите пролетни цветя. Благодаря за разходката, зареждащо е. Хубава седмица!

Да, няма връщане назад, Пролетта е на ход! :)

Усмихната и слънчева за теб!

А фотопътеписът е разкошен, истински оазис на красота и спокойствие.

Поздрави!

Усмивки!

Точно така и се чувствам, ако наистина усещането, което оставя е такова, значи съм предала успешно своите емоции...

А Паркът наистина е богатство. Познавам го от дете. Имахме един луд учител (ех, как обичам Лудите... учители... ) - водеше ни по тези места на експедиции. Истински природонаучни експедиции! Бяхме едва 6-7 клас... Останаха ми не само любовта към всичко това, което е не само природа, но и история, и екология, и... , но и знанията и любопитството, а и страстта отново и отново да се връщам...

Благодаря за хубавата разходка и успешна нова седмица от мен!

Ходехме из тези места...
Благодаря,че ми ги припомни!

С удоволствие погледах, прочетох и се порадвах на усмихнатите пролетни цветенца, на интересните снимки. А за бял синчец дори не бях чувала!
Слънчев и усмихнат април! :)

Да знаеш само риалити усещането какво е! ;)

Усмихната седмица и на теб! Обляна в слънце! :)

Охооо, ... най-хубавите моменти - ученическите години! ;) :)))

Поздрав!

Здравей, Мегг! :)
Пролетта е вълшебница.
Аз поразрових ботаниката, оказа се, че има писано за това, че освен син се среща и бял синчец, но до сега не го бях виждала...
Имам бели горски теменужки, знам и къде да ги открия в гората... Нооо синчеца си беше откритие :))) ...

Да. Точно. Душа и любов. Защото всъщност не са професионални, но аз много им се радвам... дори ми беше трудно да избера кои да публикувам... то и сега съм попрекалила... :)

Усмивки!

Благодаря -разходих се с Вашите пролетни откровения преди изгрев слънце.Името на цветето в бяло или червено обагрено е петрови гащи.

Привет!

Благодаря. :) Много! За цветето.