Постинг
25.06.2012 20:12 -
В зеленото царство на Ломовете (От Кошов до Червен)
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Туризъм
Прочетен: 28783 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2012 20:55
Прочетен: 28783 Коментари: 35 Гласове:
33
Последна промяна: 25.06.2012 20:55
Ден преди Гергьвден. Наоколо е зеленото царство на Ломовете. Точно по това време всичко е потънало в сочна зеленина. Слънчев и доста топъл за началото на май ден. Слънцето препича, а откъм реката повява хлад. Маршрутът днес е Кошов - Червен и се движи все по поречието на Черни Лом срещу течението на реката. Отдясно е реката, а отляво са високите скали с причудливи образувания по тях, с множество пещери и дупки, в които гнездят, крият се или си почиват различни птици.
Още със слизането в селото бяхме посрещнати от ято щъркели, които кръжаха над главите ни, а във въздуха ухаеше на акация. Тъкмо сега е в силата на цъфтежа си. С нас този ден е един от най-добрите познавачи на този див свят и на неговите обитатели - ученият биолог, специалист по гръбначните животни, орнитолог - Еберхард Унджиян. За мен беше невероятно удоволствие да крача редом с него и да се опитам да запомня всяка негова дума. Това е един от най-добрите български учени, към когото винаги съм изпитвала респект, изключително ерудиран, надарен с невероятно търпение и много сладкодумен разказвач. Познавам го от преди може би повече от тридесет години. С него за пръв път бях по тези места. Имахме най-добрия учител по биология - Петко Нинов, който организира истинска научна експедиция по поречието на Русенски Лом и Е. Унджиян беше нашият научен ръководител. Била съм 6-7 клас. Истински и трайни знания останаха у мен от това време,... а също и любовта към природата. И сега, срещайки този човек след толкова години, у мен се събуди онова усещане за сливане на природа и наука, за това, че сме част от това дивно кътче и че Съдбата по странен начин ни завърта в тоя свят, без да ни остави да забравим кои сме.
Обект на наблюдение днес са птиците. Но още на излизане от селото, когато преминавахме по моста, за да се прехвърлим на десния бряг на реката, забелязахме странни, плуващи гадинки във водата под нас. Оказаха се някакви ракообразни, които плуваха покрай брега. И след краткото отклонение край водата се отправихме по нашия маршрут.
Прегазихме покрай дивия лапад (киселец, Rumex acedosa) , който има свойството да убива жаждата с киселия си вкус, но нали сме едва в началото на нашия поход и жаждата все още не се е обадила, а ние сме вече на обраслия със зеленина път.
Слънцето до златно се къпе в зеленото наоколо. Вдясно от нас ромоли реката, а отляво се издигат скалите.
Великденче (Гергьовденче,Превара)
Veronica officinalis L.
Това малко нежно цветенце, за което по името можем да се досетим и за времето на цъфтене, е една много ценна билка. Действа противовъзпалително на горните дихателни пътища, а българската народна медицина го препоръчва като добро средство против невроза, получена при психическо пренатоварване. Добро лечебно средство е за хората на умствения труд - поддържа паметта свежа, действа успокоително, премахва световъртежа.
Немските лекари наричат това вълшебно цвете Европейски чай и за тях то е панацея при лечението на бронхиални и белодробни заболявания и подагра, като за нея са нужни по-големи дози, приемани на гладно.
Дивите ягоди са цъфнали! Невероятно прелестни и нежни са.
И горският здравец! (Кръвен здравец) Geranium sanguineum L.
Има кръвоспиращо и запичащо действие. Прилага се от народната медицина при малкоръвие, болки в стомаха и червата.
Очарована от цъфналите ягоди и здравец съм се залисала около тях, когато чувам познатото тракане на щъркелите. Още сме съвсем близо до селото. Около мен има широколистна дървесна растителност, храсталак. Чувам ги, но не ги виждам още. Щъркелите.
Белият щъркел (Ciconia ciconia) е една от най-красивите прелетни птици. Щъркелите са много консервативни, те всяка пролет се завръщат в старите гнезда, отремонтирват ги, доизграждат ги и отглeждат от 1 до 6 малки, които укрепват под топлата грижа на възрастните и през есента отлитат.
Ето го! Откривам го между дърветата. За пръв път виждам гнездо на такова китно място. Обикновено щъркелите гнездят на високи места - стълбове, комини, все по-рядко на стари дървета, но винаги в близост до хората. Те са синантропни животни. Този красавец си е направил гнездото на прохладно място, защитено от парещите лъчи на лятното слънце.
Щъркелите мигрират когато метеорологичните условия се променят, отлитат в Субсахарска Африка, Западна Индия и рядко в южните части на Арабския полуостров. А когато пролетта настъпи отново, те се завръщат тук, по нашите земи, където отглеждат малките си. Вярва се, че се завръщат точно на Благовец (25 март) и заедно с лястовичките са предвестници на пролетта и завръщането им е сигурен знак, че зимата си е отишла. Според вярванията щом се появят щъркелите можем да завържем мартениците по клонките на плодните дръвчета.
Грях е да посегнеш на тези птици. Казват, че сам Бог свива гнездото на щъркела, защото му е много мил. Ако убиеш щъркел или посегнеш на гнездото му, то къщата запустява, умират родителите, децата сираци се пръскат далече... селището дори запустява...
Щъркелите освен като предвестници на пролетта се приемат и като Божия бллагословия за къщата, в която съградят дома си. Те символизират уюта и добруването на семейството, символ са новия живот.
Има много легенди, свързани с щъркелите. Всяка от тях обаче ги свързва с хората. Вярва се, че щъркелите са омагьосани човеци. В страната, в която живеят, те не можели да имат деца, но понеже били мили на Господ, той направил така, че да се превръщат в птици, за да прелетят Океана. Имат широк размах на крилете и са много красиви реейки се по въздушните течения, носейки усещането за удоволствието от полета. :) Така превърнати в птици, те можели да достигнат нашите благословени земи. Тук отглеждали децата си, за да отлетят когато дойде есента... И прелитайки отново Океана, те пак се превръщали в хора...
С щъркелите са свързани и някои магии за безплодие и любов.
Нашият щъркел невъзмутимо подрежда гнездото си, ... а аз пак съм изостанала порядъчно от групата...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=9&vid=29&type=video
Я, мащерката вече е цъфнала! Е. Унджиян търпеливо наглася фотоапарата си и заснема красивата птица. Докато го чакам се потапям в морето от мащерка. Свежа и дъхава, напоена с топлината на слънцето, привличаща с нектара си пеперудите.
В залисията си по фотографската част сме изостанали порядъчно. Групата не се вижда, а още на първия кръстопът, улисани в разговор, се отклоняваме от правилната посока, докато осъзнаем, че се движим нагоре по склона, а трябва да вървим успоредно на реката.
Край нас се открива красива гледка. По сухия каменист склон цъфтят мащерка, жълт и бял равнец и още някакви жълти и сини треви. Но трябва да си намерим пътечка, по която да се спуснем към реката. Нямаме много време да се оглеждаме, доста сме изостанали от групата.
Ето че вече сме на правилната пътека. Покрай реката зеленината е гъста и буйна. Усеща се влагата във въздуха. Чува се ромона на водата. Тя винаги нещо разказва. Слънцето започва да препича, лъчите му парят по лицето и ръцете, но от реката повява хлад и някакво тихо спокойствие, сякаш ни приласкава с нежния си дъх.
Движим се все още на открито. Приближаваме към скалите откъдето започва да се дочува цвъртенето на различни птици. Пред нас е горист оазис, в който ще навлезем. Докато приближаваме, откъм върбите и тополите покрай реката се чува песента на авлига, а някъде отброява времето кукувица. Любовните серенади на славеите точно сега са в разгара си и надпяването е неповторимо. Непрекъснато се откроява и жизнерадостната песен на синигерите.
Пойните птици обичат тихите и спокойни места. На закътани уединени клонки, сред богата зеленина огласят простора с неповторимите си песни. Нужно е да се движим тихо, за да не смущаваме горския уникален концерт. Ако искаме да видим тези птички трябва да сме много тихи и незабележими, трябва да сме целите търпение...
Навлизаме в зеления свят на гледиче, орех, черница и други широколистни видове. Става хладно и приказно с бягащи слънчеви зайчета наоколо.
На това място реката е много близо до скалите. А самите скали са живи сякаш, те са истински птичи рай. В тях гнездят много птици или намират убежище. Отдалече се чува техния глъч.
Над главите ни дузина врани преследват светла птичка. Която каца по скалите, за да се скрие, но щом полети, те отново я нападат. Търсим я с очи, искаме да разберем каква е. Но сега я няма, сляла се е напълно със скалите.
В подножието на скалите, сред високите треви е цъфнала салвията. Наричат я още градински чай, божигробски босилек, теменче, рожково биле ( Salvia Officinalis ). Това е тревата на безсмъртието, на която приписват магическа сила. Латинската дума salveo означава "здраве" . Заради аромата си листенцата на растението се използват и като подправка.
Салвията е силно медоносно растение. Отделя нектар, дори когато цветовете прецъфтят. Медът от салвия е бистър, но с тъмен цвят и леко нагарча.
Растението е антиоксидант, има противовъзпалително и кръвоспиращо действие; лекува косопад, заболявания на дихателната система и храносмилателния тракт, облекчава болките при язва и гастрити; използва се при гинекологични заболявания; укрепва имунната система; използва се при безсъние, главоболие, депресия, подобрява паметта...
Има различни видове салвия. Трябва да се внимава със салвия дивинорум, която има наркотично действие, тя е силен халюциноген, предизвиква смях и еуфория, действието е краткотрайно.
Казват, че който отглежда салвия в градината си не боледува.
Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...
Продължаваме да търсим птицата с поглед. При това групата ни съвсем не е тиха. Птичката все още се таи в скалите.
Скоро обаче се показва. Враните литват след нея. А на мен ми е нужно време и търпение, за да уловя полета им. Г-н Унджиян ни казва, че това е обикновена ветрушка (керкенез) - Falko tinnunkulus. Той изважда определителя за птици и ни показва различните видове ветрушки.
Народът е нарекъл тази неголяма граблива птица ветрушка, защото обича да стои срещу вятъра с разтворени крила без да трепне дори. Храни се с насекоми и дребни гризачи. Когато ловува също обича да застава с разперени във въздуха крила, трепкайки с тях почти неподвижно като пеперуда.
Ветрушката строи гнездото си в пукнатини на скали, а често заема стари гнезда на други птици (свраки, врани), което би могло да обясни неприязънта, с която тези черни птици преследваха самотния керкенез. Отглежда 4-6 малки. Ветрушката е защитен от закона вид.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=15
В този отвор в скалите забелязахме сянка. В действие влезе монокъла на г-н Унджиян. Във всеки един момент прихващахме неговите уроци. Ето сега - трудно се различава стоящата в скалната ниша птица. Когато се наблюдават и изследват птиците, се излиза рано сутрин, по изгрев слънце. Тогава лъчите падат ниско и осветяват вътрешността на пещерите и вдлъбнатините в скалите. Тогава ясно би се видяла птицата. Определителят отново е в ръцете ни.
Това е гълъб хралупар ( Columba oenas ), много прилича на скалния гълъб (Columba livia) , но оперението му е по-тъмно и напречните светли ивици на крилете са по-слабо изразени.
Гълъбът хралупар е изчезващ вид, това се дължи на изсичането на горите и разрушаването на естествения му биотоп. Животът му е тясно свързан с хралупите, в които отглежда малките си, но се налага да ги сменя, защото след отглеждането на едно люпило, той оставя хралупата силно замърсена и не е възможно да се използва втори път. Същата година гълъбът отглежда още едно люпило, ако има удобна за това хралупа. В извън размножителния период нощем предпочита да спи в дупки и хралупи.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=29&vid=206&id=1823&type=bird
Попаднали сме в царството на птиците. Скалите са едно общежитие на птичия свят. Тук гнездят и бързолети (Apus) това са дребни птици от семейство Бързолетови (Apodidae). Виждахме ги да летят над главите ни. Чувахме пронизителните им писъци, но да ги снимаме - това е някакъв абсурд. Летят с много голяма скорост. Почти целия си живот изкарват в полет. Дори нощем спят летейки, само намаляват скоростта, спят на 2000 м височина, като забавят маховете на крилете. Кацат единствено по време на размножителния период, когато мътят. Отглеждат по две пиленца, много рядко три. Гнездят в скалисти местности, по входове на пещери, също и по високи сгради.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=34
Пътят ни отново приближава реката и се поотдалечава от скалите. Постепенно утихват виковете на бързолетите. Тук се чува упойвашия глас на авлигата, някъде в далечината пее славей. Славейчето е нежно малко сиво-кафяво птиче, но авлигата е сякаш от злато. Нужно е голямо търпение и велико спокойствие, за да ги уловиш с фотоапарата, което в днешния ден е невъзможно...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=62&vid=288&type=video
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=57&vid=390&type=video
Над реката прелита кукувица и скоро чуваме отмереното и ку-ку, ку-ку...
За кукувицата, както и за лястовицата и щиркела съществуват легенди и предания, че са хора превърнати в птици. Кукувицата била девойка, имала си брат, с когото непрекъснато се карали, затова и били наказани. Той бил превърнат в бухал, тя - в кукувица. Тя владеела деня, той - нощта. Все се търсят, но не могат да се намерят...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=30&vid=212&id=3416&type=bird
Продължаваме през живописни местенца, потопени в ромона на реката и песента на птиците. Слънцето вече прежуря, въпреки, че лятото е още далече, но тук е прохладно. Слънчеви зайчета бягат по водата и зеленината. Слънчеви лъчи пронизват гъстите корони на дърветата и играят сякаш театър на светлината.
Излизаме на открито и пак зеленото превзема очите ни, а слънцето ни залива с горещата си ласка. Лицата и раменете вече горят. В този ден няма да се завърнем без тен.
Зайча сянка (Asparagus Officinalis)
Използа се настойка от растението при сърдечни смущения и застой на течности в организма, хипертония, заболявания на далака и черния дроб. Народната медицина я препоръчва и при диабет, пясък в бъбреците пикочния мехур, хемороиди, дизентерия, за засилване на лактацията, при увеличение на простатната жлеза, при екземи и др. Необходима е консултация с лекар, преди употребата на тази билка!
Зайчата сянка е много нежно и красиво растение. Слънцето преминава през него и превръща зеленото в златно.
Покрай потъналите във влага брегове на реката, в сянката на върбите и тополите открих това самотно божествено цвете.
Жълта перуника, блатна перуника ( Iris pseudacorus)
Също е билка, действа диуретично, отхрачващо, спазмолитично и др.
Перуниката е цветето на бог Перун, затова и носи това име.
Богинята Додола ( Пеперуда, Пеперугя, Пеперуна, Ехо, Перуница, Летница ) била съпруга на Перун, а техни деца са Дженгал, Девна и Перуника.
Това невероятно красиво и непристъпно дърво носи звучното име гледиче или гледичия.
Gleditsia triacantha L.
Установено е, че алкалоидът триакантин, който съдържа в плодовете, действа спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането. Има данни, че билката благоприятства образуването на червените кръвни клетки.
Вървим отново през зелените ливади. Наоколо цъфтят акации и ароматът им изпълва въздуха. Отдясно в скалите остава Малък рай манастир, следва манастира Кошута, който е отляво. Движим се през живописния пролом, а гледките се редуват от красиви по-красиви. Скалите са от двете страни на реката. Пак отляво в скалите са останките на Голям Рай манастир.
Много ми харесва името Радика, това е едно от народните названия на глухарчето, жълтурче (Taraxacum)...
Трънкосливките ( Prunus insititia ) вече имат плодове. Много са вкусни в късната есен...
Бялата дъхава акация (Robinia doacacaia L.)...
Омаяна от аромата и захласната по всичко наоколо, не гледам в краката си. Голяма грешка! Основно правило в нашите гори е да следиш винаги къде стъпваш. Е, по някаква щастлива случайност не я настъпах. На пътеката пред нас се беше изпънала в цялата си прелест истинска пепелянка (Vipera ammodytes ). Отличителните и черти са триъгълната глава с рогче на носа и начупената шарка по гърба. Тези змии не са агресивни, сами не нападат. Трябва да се внимава да не я настъпиш или изплашиш. Когато е раздразнена, при уплаха реагира по различен начин - или остава да лежи неподвижно на земята, или изсъсква и бяга, или напада... В нашия случай полежа не повече от минута може би, вдигна глава и достойно се оттегли в зелените си покои.
Тези змии са със силна отрова, отстъпват само на усойниците, които живеят на по-висока надморска височина. В планината, в гората, сред природата дори и в летните жеги би трябвало да се ходи с вълнен чорап и високи обувки, така опасността от непредвидено ухапване е минимална.
Отровата на пепелянката се използва най-вече за производство на противоотрова срещу по-силно отровните европейски змии.
Тук в стеблото на тази акация открихме две прясно издълбани дупки на кълвач. Птицата, изплашена от нас излетя и се скри в зеления клонак, откъдето извика нещо, сякаш ни се смееше. Сивият кълвач (Picus canus), често се бърка със Зеления кълвач (Picus viridis) заради зелената окраска и на двата вида. Тъй като не успяхме да огледаме птицата почудухме се, поспорихме и по песента решихме, че е по-скоро сив кълвач. Това е постоянна птица, но вече застрашена от изчезване поради изсичане на широколистните гори, които той обитава. Сивият кълвач добре умее да се катери по дърветата, като забива закривените си нокти в корта им и опирайки се на опашните си пера прави малки скокове. Моногамна птица е. Отглежда по едно люпило годишно по 5 до 10 пиленца в дупки, които сам издълбава в дънера на широколистни дървета на височина до пет метра.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=39&vid=241&type=video
Глогът. Howthorn (Crataegus laevigata)
Този храст е един от тези, които цъфтят последни, шипката само още не цъфнала. Малките му червени плодчета са страшно вкусни, но ще узреят чак през октомври. Сега през пролетта листенцата му се използват за подправка на салати, придават приятен вкус и аромат. И плодовете, и листенцата се използват като билка. Глогът също е от чудотворните билки, не само че прави чудеса, но и не дава никакви странични нежелани ефекти върху организма. Освен това е силно медоносно растение.
Като лечебно средство глогът се използва от най-древни времена. Има запазени сведения за използването му в Римската империя през първи век от н. е. Днес медицината също го използва за профилактика и превенция при сърдечно-съдови заболявания.
Пчела върху ягодов цвят. :)
И мравки върху стъбълцето на фий.
Глушина, див фий, змийски грах (Vicia)
Това красиво растение от семейство бобови е ценно като фураж, но е и медоносно растение.
Венец от великденчета около листа от кукуряк сред див фий и зелени нежни тревички. Природата прави най-прекрасните аранжировки, без целофани, шарени хартии и изкуствени калинки. Невероятна хармония...
Продължаваме своята разходка. Проломът е зелен и живописен. Сега все още в началото на май зеленината е буйна, цъфтят треви и цветя. Истинско кътче от рая. Така се нарича и околността. Вече сме минали покрай останките на Малък Рай манастир, манастира Кошута, а сега сме близо до Голям Рай манастир. Това са средновековни манастири, съществували допреди около 200 години.
С името на манастира Кошута се свързва легенда за произхода на името на село Кошов. Според народните фолклорни представи кошутата символизира Божията майка. Вероятно патрон на манастира е била Света Богородица.
Вървим сред високи зелени треви, билки и диви цветя. Необичайно и изненадващо е, че природата е девствена по тези места. Успяла е да се съхрани от човешката ръка. От незапомнени времена човекът тук е живял в абсолютна хармония с природата. Тук не бива да се пали огън и да се изхвърлят отпадъци. И наистина е невероятно истинско и непокътнато.
Газим сред див лопуш и бял равнец.
Ботаническото наименование на билката (Achillea) се смята, че произхожда от името на гръцкоя герой Ахил.
Равнецът все още не е разтворил напълно вълшебните си бели цветове. Старите билкарски книги го наричат "избавление от всички беди". Цветовете му наистина са вълшебни, имат свойството да пречистват кръвта. Това е билка, която се използва там, където сякаш всичко е изгубено, тя може да прогони дългогодишни упорити заболявания. Чаят от бял равнец е ефикасен при простудявания, гръбначни и ревматични болки. Трябва да се пие в големи количества и колкото е възможно по-горещ. Чаят стимулира правилната дейност на бъбреците, премахва безапетитие, отстранява газове и спазми в стомаха, смущения в черния дроб, възпаления на стомашно-чревния тракт.
Някои наричат белия равнец мъжка билка, защото преди години войниците задължително я носели в торбите си заедно с хляба и водата. Това е билка, която спира външни и вътрешни кръвоизливи, облекчава различни болки. Други наричат равнеца женска билка, защото помага при маточни кръвотечения, нередовна менструация, при главоболие и мигрена и дори за забременяване.
В резервата живее една от вече много редките у нас птици - египетският лешояд (Neophron percnopterus). Според г-н Еберхард Унджиян, през осемдесетте години на миналия век, когато е правено последното преброяване на птиците в резервата, тук са гнездили около 40 двойки египетски лешояди. Сега са само две. Той обясни намалелия брой на птиците с трудностите в намирането на храна. Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни и всякакъв вид яйца. Яде също и костенурки. В последно време се среща все повече на бунища, пристанища, сметища, места за изхвърляне на кланични отпадъци, дори в директна близост до населените места.
Египетският лешояд е моногамна птица. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или дълбоки скални ниши. Гнездото го строят и двете птици, в него могат да се намерят кости от дребни животни и черупки от костенурки. Двете птици пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Отглеждат по две пиленца годишно, при които половата зрялост настъпва след пет години.
Тук е най-северното местообитание на египетския лешояд в Европа. Египетският лешояд е птица с висока интелигентност. Той е от няколкото животни, ползващи инструменти. Освен в Европа, птицата обитава Африка и Азия. Когато намери щраусово яйце, хваща с човката си камък и го засилва рязко пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=13&vid=78&type=video
На това място срещнахме любител на природата с далекогледна тръба. Наблюдаваше скалите. Позволи ни да надникнем и ние. Тръбата беше насочена към квадратния отвор в скалите, над триъгълната пещера. Оказа се, че там са свили гнездото си едната двойка лешояди. В момента мътеха. И групата ни притихна. Не биваше да смущаваме тяхното спокойствие. Нишата в скалите беше дълбока и почти нищо не успяхме да видим. Едвам се очертаваше силуета на мътещата птица. Дупката в скалата вече беше в сянаката. Отново съжалихме за късния час, при изгрев слънце слънчевите лъчи огряват пещерата и тогава всичко е по-различно и видимо, не толкова тайнствено.
Друга умна птица, която би могла да се срещне по тези места е склният орел (Aquila chrysaetos). Когато си намери костенурка. Той я вдига високо в небето и я пуска над скалите. Така корубата и, която е много здрава се разбива, той се спуска и може спокойно да се нахрани...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=13&vid=96&type=video
Рой пеперуди - искрова синевка (Polyommatus icarus). Танцът им е изящен и прекрасен. Миг преди отново да се завъртят във въздуха. Кацнали заедно само потрепват с крилца.
Силно окарстените варовици са оформили невероятни образувания – скални колоси, мозайка от ниши, „скални ковьори” (т.нар. вощини – заради многото килийки, подобни на исполинска пчелна пита) и многобройни пещери. Тук върху скалите са се получили в резултат на изветряване интерсни скални образувания, напомнящи пчелна пита.
Намерихме на пътя си тази мъртва къртичка (Talpa europaea). Къртиците се хранят с насекоми и техните ларви, в това число червеи и голи охлюви, като така се явяват полезен източник на контрол на насекомите при моравите и градините. Къртиците са едни от най-подземните бозайници; те се виждат рядко и прекарват по-голямата част от живота си под земята. Притежават изключително остър слух.Въпреки,че са почти слепи,къртиците са силно чувствителни към светлината. Чувствителните косъмчета на муцуната им са техните „очи” при откриване и улавяне на жертвите им под земята.
Беше видимо умряла съвсем скоро. Някъде наблизо край реката бях видяла картофена нивичка. Вероятно къртицата се е отровила от използваните от стопаните препарати против колорадския бръмбар. Ето до това води човешката намеса в света на дивата природа.
Това животинче ще бъде полезно и мъртво, ще бъде препарирано за природонаучния музей.
Отново сме изостанали порядъчно от групата. Трябва да побързаме, за да ги настигнем. Движим се към живописно място, наречено Чучана, където има студен извор, а и вече се усещаме и жадни, предусещайки прохладата на живата изворна вода.
Тук наблизо е и старата воденица, единствената запазена в тази част на реката. Където е воденицата, някога е имало старо селище, затова и местността около нея се нарича Селището. На това място реката е най-буйна и е образувала остров. Сега воденицата е превърната в база за домуване на лодки. Оттук любителите на екстремни изживявания могат да се спуснат с триместно кану по водите на Черни Лом.
На левия бряг на реката, над рибарника при с.Кошов, има построен пункт за наблюдение на птици. По тия места се среща и черният щъркел (Ciconia nigra), рядка, много красива блатна птица, обитаваща горите. Обича тишината на вековните гори, строи гнездата си по огромни дъбови или букови дървета. Възможно е да направи гнездото си и върху скала. Птицата обича тишината и спокойствието, рядко се показва на хората, не е общителна като белия щъркел.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=9&vid=28&type=video
Сред див здравец и зеленина, сред пепруди и сладка раздумка, неусетно стигаме до кладенчето с живата вода, където групата вече се е разположила в сянаката на прохладната гора.
Като всяко кладенче - водата е ниско и трябва да приклекнеш, да се приведеш пред земята и водата преди да докоснеш студените струи, преди да усетиш прохладата на водата върху устните и живителната и сила, разливаща се по тялото...
Блестяща красавица, пазителката на живата вода. Водно конче (Odonata), символ на силата на светлината.
Тази летяща красавица е от вида с "ангелски крилца". Водното конче олицетворява трансформацията и любовта, подобно на пеперудите. Олицетворява любовта на двама влюбени, които винаги се намират, винаги остават заедно... :)
... и спящ в копривата охлюв...
Още една чудодейна билка - Риган, горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче.
(Origanum vulgare L.)
Използва се и като билка и като подправка. Още не е цъфнал, не е показал нежнорозововиолетовите си цветчета с много фин аромат.
:) Маршрутът ни е само някакви си осем километра. Не след дълго ще достигнем до средновековното селище Червен. Времето някак бързо отлита, изминахме неголям път, а видяхме много неща. Усещанията, ароматите, песента на птиците, всичко е неповторим букет от емоции, които трудно биха могли да се предадат дори с магията на словото. Истинското живо приключение оставя незабравамите мигове на щастие, наслада и удовлетворение в душата.
Още със слизането в селото бяхме посрещнати от ято щъркели, които кръжаха над главите ни, а във въздуха ухаеше на акация. Тъкмо сега е в силата на цъфтежа си. С нас този ден е един от най-добрите познавачи на този див свят и на неговите обитатели - ученият биолог, специалист по гръбначните животни, орнитолог - Еберхард Унджиян. За мен беше невероятно удоволствие да крача редом с него и да се опитам да запомня всяка негова дума. Това е един от най-добрите български учени, към когото винаги съм изпитвала респект, изключително ерудиран, надарен с невероятно търпение и много сладкодумен разказвач. Познавам го от преди може би повече от тридесет години. С него за пръв път бях по тези места. Имахме най-добрия учител по биология - Петко Нинов, който организира истинска научна експедиция по поречието на Русенски Лом и Е. Унджиян беше нашият научен ръководител. Била съм 6-7 клас. Истински и трайни знания останаха у мен от това време,... а също и любовта към природата. И сега, срещайки този човек след толкова години, у мен се събуди онова усещане за сливане на природа и наука, за това, че сме част от това дивно кътче и че Съдбата по странен начин ни завърта в тоя свят, без да ни остави да забравим кои сме.
Обект на наблюдение днес са птиците. Но още на излизане от селото, когато преминавахме по моста, за да се прехвърлим на десния бряг на реката, забелязахме странни, плуващи гадинки във водата под нас. Оказаха се някакви ракообразни, които плуваха покрай брега. И след краткото отклонение край водата се отправихме по нашия маршрут.
Прегазихме покрай дивия лапад (киселец, Rumex acedosa) , който има свойството да убива жаждата с киселия си вкус, но нали сме едва в началото на нашия поход и жаждата все още не се е обадила, а ние сме вече на обраслия със зеленина път.
Слънцето до златно се къпе в зеленото наоколо. Вдясно от нас ромоли реката, а отляво се издигат скалите.
Великденче (Гергьовденче,Превара)
Veronica officinalis L.
Това малко нежно цветенце, за което по името можем да се досетим и за времето на цъфтене, е една много ценна билка. Действа противовъзпалително на горните дихателни пътища, а българската народна медицина го препоръчва като добро средство против невроза, получена при психическо пренатоварване. Добро лечебно средство е за хората на умствения труд - поддържа паметта свежа, действа успокоително, премахва световъртежа.
Немските лекари наричат това вълшебно цвете Европейски чай и за тях то е панацея при лечението на бронхиални и белодробни заболявания и подагра, като за нея са нужни по-големи дози, приемани на гладно.
Дивите ягоди са цъфнали! Невероятно прелестни и нежни са.
И горският здравец! (Кръвен здравец) Geranium sanguineum L.
Има кръвоспиращо и запичащо действие. Прилага се от народната медицина при малкоръвие, болки в стомаха и червата.
Очарована от цъфналите ягоди и здравец съм се залисала около тях, когато чувам познатото тракане на щъркелите. Още сме съвсем близо до селото. Около мен има широколистна дървесна растителност, храсталак. Чувам ги, но не ги виждам още. Щъркелите.
Белият щъркел (Ciconia ciconia) е една от най-красивите прелетни птици. Щъркелите са много консервативни, те всяка пролет се завръщат в старите гнезда, отремонтирват ги, доизграждат ги и отглeждат от 1 до 6 малки, които укрепват под топлата грижа на възрастните и през есента отлитат.
Ето го! Откривам го между дърветата. За пръв път виждам гнездо на такова китно място. Обикновено щъркелите гнездят на високи места - стълбове, комини, все по-рядко на стари дървета, но винаги в близост до хората. Те са синантропни животни. Този красавец си е направил гнездото на прохладно място, защитено от парещите лъчи на лятното слънце.
Щъркелите мигрират когато метеорологичните условия се променят, отлитат в Субсахарска Африка, Западна Индия и рядко в южните части на Арабския полуостров. А когато пролетта настъпи отново, те се завръщат тук, по нашите земи, където отглеждат малките си. Вярва се, че се завръщат точно на Благовец (25 март) и заедно с лястовичките са предвестници на пролетта и завръщането им е сигурен знак, че зимата си е отишла. Според вярванията щом се появят щъркелите можем да завържем мартениците по клонките на плодните дръвчета.
Грях е да посегнеш на тези птици. Казват, че сам Бог свива гнездото на щъркела, защото му е много мил. Ако убиеш щъркел или посегнеш на гнездото му, то къщата запустява, умират родителите, децата сираци се пръскат далече... селището дори запустява...
Щъркелите освен като предвестници на пролетта се приемат и като Божия бллагословия за къщата, в която съградят дома си. Те символизират уюта и добруването на семейството, символ са новия живот.
Има много легенди, свързани с щъркелите. Всяка от тях обаче ги свързва с хората. Вярва се, че щъркелите са омагьосани човеци. В страната, в която живеят, те не можели да имат деца, но понеже били мили на Господ, той направил така, че да се превръщат в птици, за да прелетят Океана. Имат широк размах на крилете и са много красиви реейки се по въздушните течения, носейки усещането за удоволствието от полета. :) Така превърнати в птици, те можели да достигнат нашите благословени земи. Тук отглеждали децата си, за да отлетят когато дойде есента... И прелитайки отново Океана, те пак се превръщали в хора...
С щъркелите са свързани и някои магии за безплодие и любов.
Нашият щъркел невъзмутимо подрежда гнездото си, ... а аз пак съм изостанала порядъчно от групата...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=9&vid=29&type=video
Я, мащерката вече е цъфнала! Е. Унджиян търпеливо наглася фотоапарата си и заснема красивата птица. Докато го чакам се потапям в морето от мащерка. Свежа и дъхава, напоена с топлината на слънцето, привличаща с нектара си пеперудите.
В залисията си по фотографската част сме изостанали порядъчно. Групата не се вижда, а още на първия кръстопът, улисани в разговор, се отклоняваме от правилната посока, докато осъзнаем, че се движим нагоре по склона, а трябва да вървим успоредно на реката.
Край нас се открива красива гледка. По сухия каменист склон цъфтят мащерка, жълт и бял равнец и още някакви жълти и сини треви. Но трябва да си намерим пътечка, по която да се спуснем към реката. Нямаме много време да се оглеждаме, доста сме изостанали от групата.
Ето че вече сме на правилната пътека. Покрай реката зеленината е гъста и буйна. Усеща се влагата във въздуха. Чува се ромона на водата. Тя винаги нещо разказва. Слънцето започва да препича, лъчите му парят по лицето и ръцете, но от реката повява хлад и някакво тихо спокойствие, сякаш ни приласкава с нежния си дъх.
Движим се все още на открито. Приближаваме към скалите откъдето започва да се дочува цвъртенето на различни птици. Пред нас е горист оазис, в който ще навлезем. Докато приближаваме, откъм върбите и тополите покрай реката се чува песента на авлига, а някъде отброява времето кукувица. Любовните серенади на славеите точно сега са в разгара си и надпяването е неповторимо. Непрекъснато се откроява и жизнерадостната песен на синигерите.
Пойните птици обичат тихите и спокойни места. На закътани уединени клонки, сред богата зеленина огласят простора с неповторимите си песни. Нужно е да се движим тихо, за да не смущаваме горския уникален концерт. Ако искаме да видим тези птички трябва да сме много тихи и незабележими, трябва да сме целите търпение...
Навлизаме в зеления свят на гледиче, орех, черница и други широколистни видове. Става хладно и приказно с бягащи слънчеви зайчета наоколо.
На това място реката е много близо до скалите. А самите скали са живи сякаш, те са истински птичи рай. В тях гнездят много птици или намират убежище. Отдалече се чува техния глъч.
Над главите ни дузина врани преследват светла птичка. Която каца по скалите, за да се скрие, но щом полети, те отново я нападат. Търсим я с очи, искаме да разберем каква е. Но сега я няма, сляла се е напълно със скалите.
В подножието на скалите, сред високите треви е цъфнала салвията. Наричат я още градински чай, божигробски босилек, теменче, рожково биле ( Salvia Officinalis ). Това е тревата на безсмъртието, на която приписват магическа сила. Латинската дума salveo означава "здраве" . Заради аромата си листенцата на растението се използват и като подправка.
Салвията е силно медоносно растение. Отделя нектар, дори когато цветовете прецъфтят. Медът от салвия е бистър, но с тъмен цвят и леко нагарча.
Растението е антиоксидант, има противовъзпалително и кръвоспиращо действие; лекува косопад, заболявания на дихателната система и храносмилателния тракт, облекчава болките при язва и гастрити; използва се при гинекологични заболявания; укрепва имунната система; използва се при безсъние, главоболие, депресия, подобрява паметта...
Има различни видове салвия. Трябва да се внимава със салвия дивинорум, която има наркотично действие, тя е силен халюциноген, предизвиква смях и еуфория, действието е краткотрайно.
Казват, че който отглежда салвия в градината си не боледува.
Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...
Продължаваме да търсим птицата с поглед. При това групата ни съвсем не е тиха. Птичката все още се таи в скалите.
Скоро обаче се показва. Враните литват след нея. А на мен ми е нужно време и търпение, за да уловя полета им. Г-н Унджиян ни казва, че това е обикновена ветрушка (керкенез) - Falko tinnunkulus. Той изважда определителя за птици и ни показва различните видове ветрушки.
Народът е нарекъл тази неголяма граблива птица ветрушка, защото обича да стои срещу вятъра с разтворени крила без да трепне дори. Храни се с насекоми и дребни гризачи. Когато ловува също обича да застава с разперени във въздуха крила, трепкайки с тях почти неподвижно като пеперуда.
Ветрушката строи гнездото си в пукнатини на скали, а често заема стари гнезда на други птици (свраки, врани), което би могло да обясни неприязънта, с която тези черни птици преследваха самотния керкенез. Отглежда 4-6 малки. Ветрушката е защитен от закона вид.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=15
В този отвор в скалите забелязахме сянка. В действие влезе монокъла на г-н Унджиян. Във всеки един момент прихващахме неговите уроци. Ето сега - трудно се различава стоящата в скалната ниша птица. Когато се наблюдават и изследват птиците, се излиза рано сутрин, по изгрев слънце. Тогава лъчите падат ниско и осветяват вътрешността на пещерите и вдлъбнатините в скалите. Тогава ясно би се видяла птицата. Определителят отново е в ръцете ни.
Това е гълъб хралупар ( Columba oenas ), много прилича на скалния гълъб (Columba livia) , но оперението му е по-тъмно и напречните светли ивици на крилете са по-слабо изразени.
Гълъбът хралупар е изчезващ вид, това се дължи на изсичането на горите и разрушаването на естествения му биотоп. Животът му е тясно свързан с хралупите, в които отглежда малките си, но се налага да ги сменя, защото след отглеждането на едно люпило, той оставя хралупата силно замърсена и не е възможно да се използва втори път. Същата година гълъбът отглежда още едно люпило, ако има удобна за това хралупа. В извън размножителния период нощем предпочита да спи в дупки и хралупи.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=29&vid=206&id=1823&type=bird
Попаднали сме в царството на птиците. Скалите са едно общежитие на птичия свят. Тук гнездят и бързолети (Apus) това са дребни птици от семейство Бързолетови (Apodidae). Виждахме ги да летят над главите ни. Чувахме пронизителните им писъци, но да ги снимаме - това е някакъв абсурд. Летят с много голяма скорост. Почти целия си живот изкарват в полет. Дори нощем спят летейки, само намаляват скоростта, спят на 2000 м височина, като забавят маховете на крилете. Кацат единствено по време на размножителния период, когато мътят. Отглеждат по две пиленца, много рядко три. Гнездят в скалисти местности, по входове на пещери, също и по високи сгради.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=34
Пътят ни отново приближава реката и се поотдалечава от скалите. Постепенно утихват виковете на бързолетите. Тук се чува упойвашия глас на авлигата, някъде в далечината пее славей. Славейчето е нежно малко сиво-кафяво птиче, но авлигата е сякаш от злато. Нужно е голямо търпение и велико спокойствие, за да ги уловиш с фотоапарата, което в днешния ден е невъзможно...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=62&vid=288&type=video
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=57&vid=390&type=video
Над реката прелита кукувица и скоро чуваме отмереното и ку-ку, ку-ку...
За кукувицата, както и за лястовицата и щиркела съществуват легенди и предания, че са хора превърнати в птици. Кукувицата била девойка, имала си брат, с когото непрекъснато се карали, затова и били наказани. Той бил превърнат в бухал, тя - в кукувица. Тя владеела деня, той - нощта. Все се търсят, но не могат да се намерят...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=30&vid=212&id=3416&type=bird
Продължаваме през живописни местенца, потопени в ромона на реката и песента на птиците. Слънцето вече прежуря, въпреки, че лятото е още далече, но тук е прохладно. Слънчеви зайчета бягат по водата и зеленината. Слънчеви лъчи пронизват гъстите корони на дърветата и играят сякаш театър на светлината.
Излизаме на открито и пак зеленото превзема очите ни, а слънцето ни залива с горещата си ласка. Лицата и раменете вече горят. В този ден няма да се завърнем без тен.
Зайча сянка (Asparagus Officinalis)
Използа се настойка от растението при сърдечни смущения и застой на течности в организма, хипертония, заболявания на далака и черния дроб. Народната медицина я препоръчва и при диабет, пясък в бъбреците пикочния мехур, хемороиди, дизентерия, за засилване на лактацията, при увеличение на простатната жлеза, при екземи и др. Необходима е консултация с лекар, преди употребата на тази билка!
Зайчата сянка е много нежно и красиво растение. Слънцето преминава през него и превръща зеленото в златно.
Покрай потъналите във влага брегове на реката, в сянката на върбите и тополите открих това самотно божествено цвете.
Жълта перуника, блатна перуника ( Iris pseudacorus)
Също е билка, действа диуретично, отхрачващо, спазмолитично и др.
Перуниката е цветето на бог Перун, затова и носи това име.
Богинята Додола ( Пеперуда, Пеперугя, Пеперуна, Ехо, Перуница, Летница ) била съпруга на Перун, а техни деца са Дженгал, Девна и Перуника.
Това невероятно красиво и непристъпно дърво носи звучното име гледиче или гледичия.
Gleditsia triacantha L.
Установено е, че алкалоидът триакантин, който съдържа в плодовете, действа спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането. Има данни, че билката благоприятства образуването на червените кръвни клетки.
Вървим отново през зелените ливади. Наоколо цъфтят акации и ароматът им изпълва въздуха. Отдясно в скалите остава Малък рай манастир, следва манастира Кошута, който е отляво. Движим се през живописния пролом, а гледките се редуват от красиви по-красиви. Скалите са от двете страни на реката. Пак отляво в скалите са останките на Голям Рай манастир.
Много ми харесва името Радика, това е едно от народните названия на глухарчето, жълтурче (Taraxacum)...
Трънкосливките ( Prunus insititia ) вече имат плодове. Много са вкусни в късната есен...
Бялата дъхава акация (Robinia doacacaia L.)...
Омаяна от аромата и захласната по всичко наоколо, не гледам в краката си. Голяма грешка! Основно правило в нашите гори е да следиш винаги къде стъпваш. Е, по някаква щастлива случайност не я настъпах. На пътеката пред нас се беше изпънала в цялата си прелест истинска пепелянка (Vipera ammodytes ). Отличителните и черти са триъгълната глава с рогче на носа и начупената шарка по гърба. Тези змии не са агресивни, сами не нападат. Трябва да се внимава да не я настъпиш или изплашиш. Когато е раздразнена, при уплаха реагира по различен начин - или остава да лежи неподвижно на земята, или изсъсква и бяга, или напада... В нашия случай полежа не повече от минута може би, вдигна глава и достойно се оттегли в зелените си покои.
Тези змии са със силна отрова, отстъпват само на усойниците, които живеят на по-висока надморска височина. В планината, в гората, сред природата дори и в летните жеги би трябвало да се ходи с вълнен чорап и високи обувки, така опасността от непредвидено ухапване е минимална.
Отровата на пепелянката се използва най-вече за производство на противоотрова срещу по-силно отровните европейски змии.
Тук в стеблото на тази акация открихме две прясно издълбани дупки на кълвач. Птицата, изплашена от нас излетя и се скри в зеления клонак, откъдето извика нещо, сякаш ни се смееше. Сивият кълвач (Picus canus), често се бърка със Зеления кълвач (Picus viridis) заради зелената окраска и на двата вида. Тъй като не успяхме да огледаме птицата почудухме се, поспорихме и по песента решихме, че е по-скоро сив кълвач. Това е постоянна птица, но вече застрашена от изчезване поради изсичане на широколистните гори, които той обитава. Сивият кълвач добре умее да се катери по дърветата, като забива закривените си нокти в корта им и опирайки се на опашните си пера прави малки скокове. Моногамна птица е. Отглежда по едно люпило годишно по 5 до 10 пиленца в дупки, които сам издълбава в дънера на широколистни дървета на височина до пет метра.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=39&vid=241&type=video
Глогът. Howthorn (Crataegus laevigata)
Този храст е един от тези, които цъфтят последни, шипката само още не цъфнала. Малките му червени плодчета са страшно вкусни, но ще узреят чак през октомври. Сега през пролетта листенцата му се използват за подправка на салати, придават приятен вкус и аромат. И плодовете, и листенцата се използват като билка. Глогът също е от чудотворните билки, не само че прави чудеса, но и не дава никакви странични нежелани ефекти върху организма. Освен това е силно медоносно растение.
Като лечебно средство глогът се използва от най-древни времена. Има запазени сведения за използването му в Римската империя през първи век от н. е. Днес медицината също го използва за профилактика и превенция при сърдечно-съдови заболявания.
Пчела върху ягодов цвят. :)
И мравки върху стъбълцето на фий.
Глушина, див фий, змийски грах (Vicia)
Това красиво растение от семейство бобови е ценно като фураж, но е и медоносно растение.
Венец от великденчета около листа от кукуряк сред див фий и зелени нежни тревички. Природата прави най-прекрасните аранжировки, без целофани, шарени хартии и изкуствени калинки. Невероятна хармония...
Продължаваме своята разходка. Проломът е зелен и живописен. Сега все още в началото на май зеленината е буйна, цъфтят треви и цветя. Истинско кътче от рая. Така се нарича и околността. Вече сме минали покрай останките на Малък Рай манастир, манастира Кошута, а сега сме близо до Голям Рай манастир. Това са средновековни манастири, съществували допреди около 200 години.
С името на манастира Кошута се свързва легенда за произхода на името на село Кошов. Според народните фолклорни представи кошутата символизира Божията майка. Вероятно патрон на манастира е била Света Богородица.
Вървим сред високи зелени треви, билки и диви цветя. Необичайно и изненадващо е, че природата е девствена по тези места. Успяла е да се съхрани от човешката ръка. От незапомнени времена човекът тук е живял в абсолютна хармония с природата. Тук не бива да се пали огън и да се изхвърлят отпадъци. И наистина е невероятно истинско и непокътнато.
Газим сред див лопуш и бял равнец.
Ботаническото наименование на билката (Achillea) се смята, че произхожда от името на гръцкоя герой Ахил.
Равнецът все още не е разтворил напълно вълшебните си бели цветове. Старите билкарски книги го наричат "избавление от всички беди". Цветовете му наистина са вълшебни, имат свойството да пречистват кръвта. Това е билка, която се използва там, където сякаш всичко е изгубено, тя може да прогони дългогодишни упорити заболявания. Чаят от бял равнец е ефикасен при простудявания, гръбначни и ревматични болки. Трябва да се пие в големи количества и колкото е възможно по-горещ. Чаят стимулира правилната дейност на бъбреците, премахва безапетитие, отстранява газове и спазми в стомаха, смущения в черния дроб, възпаления на стомашно-чревния тракт.
Някои наричат белия равнец мъжка билка, защото преди години войниците задължително я носели в торбите си заедно с хляба и водата. Това е билка, която спира външни и вътрешни кръвоизливи, облекчава различни болки. Други наричат равнеца женска билка, защото помага при маточни кръвотечения, нередовна менструация, при главоболие и мигрена и дори за забременяване.
В резервата живее една от вече много редките у нас птици - египетският лешояд (Neophron percnopterus). Според г-н Еберхард Унджиян, през осемдесетте години на миналия век, когато е правено последното преброяване на птиците в резервата, тук са гнездили около 40 двойки египетски лешояди. Сега са само две. Той обясни намалелия брой на птиците с трудностите в намирането на храна. Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни и всякакъв вид яйца. Яде също и костенурки. В последно време се среща все повече на бунища, пристанища, сметища, места за изхвърляне на кланични отпадъци, дори в директна близост до населените места.
Египетският лешояд е моногамна птица. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или дълбоки скални ниши. Гнездото го строят и двете птици, в него могат да се намерят кости от дребни животни и черупки от костенурки. Двете птици пренасят строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Отглеждат по две пиленца годишно, при които половата зрялост настъпва след пет години.
Тук е най-северното местообитание на египетския лешояд в Европа. Египетският лешояд е птица с висока интелигентност. Той е от няколкото животни, ползващи инструменти. Освен в Европа, птицата обитава Африка и Азия. Когато намери щраусово яйце, хваща с човката си камък и го засилва рязко пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=13&vid=78&type=video
На това място срещнахме любител на природата с далекогледна тръба. Наблюдаваше скалите. Позволи ни да надникнем и ние. Тръбата беше насочена към квадратния отвор в скалите, над триъгълната пещера. Оказа се, че там са свили гнездото си едната двойка лешояди. В момента мътеха. И групата ни притихна. Не биваше да смущаваме тяхното спокойствие. Нишата в скалите беше дълбока и почти нищо не успяхме да видим. Едвам се очертаваше силуета на мътещата птица. Дупката в скалата вече беше в сянаката. Отново съжалихме за късния час, при изгрев слънце слънчевите лъчи огряват пещерата и тогава всичко е по-различно и видимо, не толкова тайнствено.
Друга умна птица, която би могла да се срещне по тези места е склният орел (Aquila chrysaetos). Когато си намери костенурка. Той я вдига високо в небето и я пуска над скалите. Така корубата и, която е много здрава се разбива, той се спуска и може спокойно да се нахрани...
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=13&vid=96&type=video
Рой пеперуди - искрова синевка (Polyommatus icarus). Танцът им е изящен и прекрасен. Миг преди отново да се завъртят във въздуха. Кацнали заедно само потрепват с крилца.
Силно окарстените варовици са оформили невероятни образувания – скални колоси, мозайка от ниши, „скални ковьори” (т.нар. вощини – заради многото килийки, подобни на исполинска пчелна пита) и многобройни пещери. Тук върху скалите са се получили в резултат на изветряване интерсни скални образувания, напомнящи пчелна пита.
Намерихме на пътя си тази мъртва къртичка (Talpa europaea). Къртиците се хранят с насекоми и техните ларви, в това число червеи и голи охлюви, като така се явяват полезен източник на контрол на насекомите при моравите и градините. Къртиците са едни от най-подземните бозайници; те се виждат рядко и прекарват по-голямата част от живота си под земята. Притежават изключително остър слух.Въпреки,че са почти слепи,къртиците са силно чувствителни към светлината. Чувствителните косъмчета на муцуната им са техните „очи” при откриване и улавяне на жертвите им под земята.
Беше видимо умряла съвсем скоро. Някъде наблизо край реката бях видяла картофена нивичка. Вероятно къртицата се е отровила от използваните от стопаните препарати против колорадския бръмбар. Ето до това води човешката намеса в света на дивата природа.
Това животинче ще бъде полезно и мъртво, ще бъде препарирано за природонаучния музей.
Отново сме изостанали порядъчно от групата. Трябва да побързаме, за да ги настигнем. Движим се към живописно място, наречено Чучана, където има студен извор, а и вече се усещаме и жадни, предусещайки прохладата на живата изворна вода.
Тук наблизо е и старата воденица, единствената запазена в тази част на реката. Където е воденицата, някога е имало старо селище, затова и местността около нея се нарича Селището. На това място реката е най-буйна и е образувала остров. Сега воденицата е превърната в база за домуване на лодки. Оттук любителите на екстремни изживявания могат да се спуснат с триместно кану по водите на Черни Лом.
На левия бряг на реката, над рибарника при с.Кошов, има построен пункт за наблюдение на птици. По тия места се среща и черният щъркел (Ciconia nigra), рядка, много красива блатна птица, обитаваща горите. Обича тишината на вековните гори, строи гнездата си по огромни дъбови или букови дървета. Възможно е да направи гнездото си и върху скала. Птицата обича тишината и спокойствието, рядко се показва на хората, не е общителна като белия щъркел.
http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=9&vid=28&type=video
Сред див здравец и зеленина, сред пепруди и сладка раздумка, неусетно стигаме до кладенчето с живата вода, където групата вече се е разположила в сянаката на прохладната гора.
Като всяко кладенче - водата е ниско и трябва да приклекнеш, да се приведеш пред земята и водата преди да докоснеш студените струи, преди да усетиш прохладата на водата върху устните и живителната и сила, разливаща се по тялото...
Блестяща красавица, пазителката на живата вода. Водно конче (Odonata), символ на силата на светлината.
Тази летяща красавица е от вида с "ангелски крилца". Водното конче олицетворява трансформацията и любовта, подобно на пеперудите. Олицетворява любовта на двама влюбени, които винаги се намират, винаги остават заедно... :)
... и спящ в копривата охлюв...
Още една чудодейна билка - Риган, горски чай, овчарски босилек, ванилова трева, риганова трева, витошки чай и черновръхче.
(Origanum vulgare L.)
Използва се и като билка и като подправка. Още не е цъфнал, не е показал нежнорозововиолетовите си цветчета с много фин аромат.
:) Маршрутът ни е само някакви си осем километра. Не след дълго ще достигнем до средновековното селище Червен. Времето някак бързо отлита, изминахме неголям път, а видяхме много неща. Усещанията, ароматите, песента на птиците, всичко е неповторим букет от емоции, които трудно биха могли да се предадат дори с магията на словото. Истинското живо приключение оставя незабравамите мигове на щастие, наслада и удовлетворение в душата.
© Ледена епоха по света и у нас
© Меси го, вари го, печи го и накрая го ...
БАСТЕТ АЦЕФЕИДА БЪЛГАРИЯ ,ЧРЕЗ ДУХА ЩЕ З...
© Меси го, вари го, печи го и накрая го ...
БАСТЕТ АЦЕФЕИДА БЪЛГАРИЯ ,ЧРЕЗ ДУХА ЩЕ З...
1.
анонимен -
Разкошен!
25.06.2012 20:38
25.06.2012 20:38
Казват, че който отглежда салвия в градината си не боледува.
Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...
Очарован съм от разказа и множеството снимки, страхотен постинг още веднъж!
Лека вечер ;)
цитирайМного е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...
Очарован съм от разказа и множеството снимки, страхотен постинг още веднъж!
Лека вечер ;)
Дай глътка бира....
Имам салвия, мащерка и риган.
Гледичията я завъдих от семенца, чакам я да порастне.
Приятно ми бе да се разходим!
цитирайИмам салвия, мащерка и риган.
Гледичията я завъдих от семенца, чакам я да порастне.
Приятно ми бе да се разходим!
Страхотен постинг! Без да знаеш ми помогна много за едно проучване, благодаря ти!
цитирайАплодисменти за разкошния постинг ! И пепелянката дори си снимала....
Показала си красотата на поломието .....Малко хора освен русенци знаят че по тези места има такива красоти каньон скали и красива природа!
цитирайПоказала си красотата на поломието .....Малко хора освен русенци знаят че по тези места има такива красоти каньон скали и красива природа!
Как хубаво си съчетала полезното с приятното :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
gogi6666 написа:
Казват, че който отглежда салвия в градината си не боледува.
Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...
Очарован съм от разказа и множеството снимки, страхотен постинг още веднъж!
Лека вечер ;)
Много е красива. Гъне се като девойка от полъха на вятъра и омайва като самодива...
Очарован съм от разказа и множеството снимки, страхотен постинг още веднъж!
Лека вечер ;)
Привет!
Трябва да поясня - това, което е на снимката е един от видовете салвия. Те са много. Този цъфти в началото на май. Не знам кой точно е като название.
Увлякла съм се.
Градинският чай или салвия (Salvia officinalis) цъфти малко по-късно, в края на май, началото на юни. Берат се листенцата преди цъфтежа или през септември и се използват освен за билка и за подправка. Цветовете са по-бледо лилави и листата по-мъхести и по-обли. Ще покажа снимка в постинг, свързан със село Писанец.
:) Иначе всяка тревичка е билка, но би могла и да е отрова, според дозата ... ;)
Усмивки!
gocho52 написа:
Дай глътка бира....
Имам салвия, мащерка и риган.
Гледичията я завъдих от семенца, чакам я да порастне.
Приятно ми бе да се разходим!
Имам салвия, мащерка и риган.
Гледичията я завъдих от семенца, чакам я да порастне.
Приятно ми бе да се разходим!
Ох! Наздраве! :)))
Мога да предложа медовина. ;)
На теб благородно завиждам за градината, съперничеща на райската!
Усмивки!
sparotok написа:
Страхотен постинг! Без да знаеш ми помогна много за едно проучване, благодаря ти!
Здравей! Радвам се, че отново си във вихъра! :)
Наистина не знам за какво иде реч, но ако мога да помогна - с удоволствие. Обади се.
Поздрав!
alexs написа:
Аплодисменти за разкошния постинг ! И пепелянката дори си снимала....
Показала си красотата на поломието .....Малко хора освен русенци знаят че по тези места има такива красоти каньон скали и красива природа!
Показала си красотата на поломието .....Малко хора освен русенци знаят че по тези места има такива красоти каньон скали и красива природа!
:))) Така е. Невероятно е. Оглеждаш се - обширната Дунавска равнина. Огромно поле, ниви докъдето ти поглед стига. И изведнъж, ама съвсем внезапно, сякаш разрязано пространството с остър нож, разкрива невероятна картина - каньона на Русенски лом. Дивна красота! Високи повече от 100м скали, пещери, крайречна богата растителност, животински и птичи свят... Магия някаква и невероятна енергия има по тия места.
А пепелянката, едва ли е по-отровна от мен ;) ...
mamas написа:
Как хубаво си съчетала полезното с приятното :)
Поздрави!
Поздрави!
:))) Прибави и група деца, същински диви кози... ;) ...трябва да заобичат, да се научат да знаят и да повярват...
Благодаря ти! :)))
цитирайМного си старателна, вместо да гледаш сапунерки , какви красоти твориш:)
цитирайidealist написа:
Благодаря ти! :)))
:) Радвам се, че ти е интересно!
graucho написа:
Много си старателна, вместо да гледаш сапунерки , какви красоти твориш:)
Да видим сега - красотата я твори ръката на природата, жаждата за тази красота живее у мен. Съвсем не успях да покажа и разкажа всичко, но то е и невъзможно само в един постинг... А сапунерките, те са пепел, не от рози. ;) Не си струва загубата на време.
Ако заразя някого си е постижение... :)
"потопи" в този постинг отведнъж...има толкова много да види и научи, пак ще се върна за по-подробно наслаждение:)
За хората от Дунавската равнина:
Наздраве!
цитирайЗа хората от Дунавската равнина:
Наздраве!
:))) Хей! Наздраве!
Абсолютно не може. Аз го пиша от началото на май. Може би трябваше да избера друга форма. :) Но това е резултатът в крайна сметка. ...а има и продължение :)
И оттогава, от началото на май се случиха и други походи или по-скоро разходки в околностите на Русе, които изискват време, за да ги покажа и разкажа :)))
Така че имам още срещи с русенските забележителности, които ще покажа...
цитирайАбсолютно не може. Аз го пиша от началото на май. Може би трябваше да избера друга форма. :) Но това е резултатът в крайна сметка. ...а има и продължение :)
И оттогава, от началото на май се случиха и други походи или по-скоро разходки в околностите на Русе, които изискват време, за да ги покажа и разкажа :)))
Така че имам още срещи с русенските забележителности, които ще покажа...
Лошото е, че твърде далеч за мен са тези места. Били сме по долината на Русенски Лом, но малко. А толкова много неща има за гледане там...
Коста
цитирайКоста
Здравей, Коста!
Наистина има много забележителности. Тук са живели траки, римляни, славяни... Мястото е заредено с вълшебство и особена енергия, не случайно има толкова свещени места, в които човекът е търсил бога и общуването с него...
цитирайНаистина има много забележителности. Тук са живели траки, римляни, славяни... Мястото е заредено с вълшебство и особена енергия, не случайно има толкова свещени места, в които човекът е търсил бога и общуването с него...
Ходил съм за кратко в Поломието, но за такъв, по-продължителен преход и в компанията на умел водач мечтая:))
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
:))) Това са осъществими мечти. А и това е един от най-леките преходи. За начинаещи. ;)
Усмивки! ...само кажи кога тръгваме... :)
цитирайУсмивки! ...само кажи кога тръгваме... :)
Страхотен постинг! Много ми хареса!
цитирайРадвам се! Дивият свят на природата винаги въздейства.
Усмивки!
цитирайУсмивки!
удоволствие ми достави! Поздравелния за богатия и изчерпателен постинг!
цитирай:) Благодаря! Може би, защото и с удоволствие го правих...
цитирайТо цяла научна експедиция сте направили !....и аз ще пусна нещо за Ломовете само че по нагоре ще ида по притоците... и за един голям язовир по ломовете ...нали да пиша Русенско ми е слабост
цитирай:) Ще очаквам с интерес.
цитирайЧудесно представяне на зеленото царство на Ломовете!
цитирай:) Привет!
Това са хубавите неща в живота> :)
цитирайТова са хубавите неща в живота> :)
Въвлече ме, и ме върна в спомените ми от детството, когато си играехме покрай Лома, и се катерихме по чуките между Красен и Басарбово.
цитирай:))) Знаеш ли - сега има деца, които не са излизали от града, природата им е не само непознато, но и чуждо място...
цитирайНикога не съм ходила в този край. Благодаря!
цитирайИнтересно откъде познаваш така добре растенията, дърветата, билките, че и птиците? Браво на теб!
Изворчето ме заинтригува. Има ли нещо изобразено върху камъка? А и формата му е много интересна!
А воденицата видяхте ли?
Поздрави!
цитирайИзворчето ме заинтригува. Има ли нещо изобразено върху камъка? А и формата му е много интересна!
А воденицата видяхте ли?
Поздрави!
janabel написа:
Никога не съм ходила в този край. Благодаря!
:) България е толкова малка, била съм на толкова много места, а още има много места, на които не съм била...
Това е родният ми край. Заповядай! :)
zvezdichka написа:
Интересно откъде познаваш така добре растенията, дърветата, билките, че и птиците? Браво на теб!
Изворчето ме заинтригува. Има ли нещо изобразено върху камъка? А и формата му е много интересна!
А воденицата видяхте ли?
Поздрави!
Изворчето ме заинтригува. Има ли нещо изобразено върху камъка? А и формата му е много интересна!
А воденицата видяхте ли?
Поздрави!
Привет, Цане!
Сред природата съм си у дома. Нормално е да я познавам. Съвременният човек все повече губи връзката с истинския си дом - природата, губи хармонията...
И аз го оглеждах това изворче, но не видях надпис на него, освен една стрелка с блажна боя... :( Интересно беше и това, че малко преди да стигнем до кладенчето минахме покрай няколко огромни обли камъка в реката. Какви са, от къде са се взели, нагазили там във водата?! А воденицата не я видяхме, тя остана вдясно от нашата посока. Ние поехме към Червен. Всъщност това кладенче е почти в подножието на крепостта, съвсем близо е.
:) Усмивки!
35.
анонимен -
благодаря Ви
30.10.2012 18:02
30.10.2012 18:02
постинга Ви ми звучеше като красива и поучителна проиказка. Наистина ли съм толкова невежа по отношение на много познатите цветя и билки. Благодаря Ви, че ми отворихте очите и накарахте да заобичам още по-силно нашата, българска и русенска природа. Бъдете здрава!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето