Планино, Перин планино, фного си Перин иубава! 
И зиме Перин и лете, и зиме Перин и лете. 
Лете си пъна с овчаре, а зиме Перин, с дърваре. 
Под твойте сенчи дебели юнаци, подслонь намират. 
 Планино, Перин планино, фного си Перин иубава!


                    Няма нищо по-хубаво от изгрева и от срещата със слънцето всяка ранна утрин. Едва отворило очи то отмества морските вълни от хоризонта, протяга сънено лъчи и с пълни бузи раздухва бялата морска пяна. После изкъпало червенорозоволилавото си лице в морето бавно започва да се издига... За да надникне в планината обаче първо трябва да изкачи високите и върхове, да изкатери вековните мури и стройните смърчове и едва тогава да залее с огромната си усмивка гората. Преди всичко това, там където межу върховете на смърчовете се вижда небето, се появява зората като бледо сияние в цветовете на дъга.
            Изгрявайки над морето, слънцето няколко пъти променя цвета на водите му като в онази вълшебна приказка... Но ето че и тъмната до преди малко гора сега е като позлатена. Магията на слънцето действа и в планината. Зеленото се превръща в блестяща резеда. 
            Хващаме пътеката зад хижата и се движим на изток, следвайки жълтата маркировка, която върви успоредно със синя. Тя ще ни отведе покрай връх Каменица до Тевно езеро. Отначало вървим през гората. Още е около седем сутринта и слънцето не е надникнало в гората, хладно и сумрачно е. Съвсем скоро излизаме на прелестна полянка с чешма, дървена маса и пейки, място за огън, палатка, чиито обитатели тъкмо се пробуждаха, за да им кажем "Добро утро!" :). И слънцето вече залива утрото в светлина. Посядаме за кратко и после по дървеното мостче (Даков мост) пресичаме Беговица, досега сме се движили срещу течението и отдясно, сега преминаваме от другата страна и пътеката тръгва нагоре постепенно, отдалечавайки се от реката. 
 


                    Някъде слънчевата светлина вече е запалила игличките на високите дървета, а други се крият в сенките, недоспали си още.     



                   Слънцето вече почти е достигнало върховете на дърветата и надзърта измежду клонките им. 



                    Тържествено се появява над иглолистната гора и блесва в лицата ни.



                    И дървесата хукват нагоре след слънцето.



                    Постепенно гората се отдръпва и вървим по открита местност, много зелена и живописна, простряла се между билата на пиринските върхове. Пътеката бавно се катери нагоре над поречието на Беговица. Преминаваме през каменисти възвишения, които се редуват със зелени пътеки, усремени нагоре и все нагоре.
           Когато набираме височина, от вековните гори вдясно се чува писък на граблива птица. Мислехме, че е орел, но беше по-малка. Скоро я видяхме да се вие в небето над нас - сокол или ветрушка. Хубаво е усещането да си част от дивата природа. Пак съм задъхана от изкачването, но усещам как пиринският въздух преминава през дробовете ми и насища тялото с енергия. 
 



                 Наоколо е приказно. Алпийски картини - пътеката, която на места се изкачва между морени, потънали в дъхав здравец, реката, която се вие някъде долу, останала в ниското, вдясно от нас и високите гранитни върхове на Пирин, подредени във непрекъсната верига оттатък реката. Насред зелените грамади на дърветата се лее водопад, а някъде зад него живописно се издига връх Бегова капа, Зъбът, циркуса на Куклите... 



                 Тук някъде при връх Бегова капа жълтата  маркировка се отдели, тя води към Беговишко езеро, после между връх Зъбът и Куклите, след това продължава до хижа Пирин. Маршрутът е дългичък. Ние обаче сме към Тевно езеро и за нас продължава жълтосиня маркировка. Трябва да се поизкатерим още малко.   



                      Връх Бегова капа (2 476м) се отделя от връх Зъбът (2 688м) от страничното Каменишко било в северозападна посока. Склоновете на върха се спускат стръмно и дори отвесно на места към долината на река Беговица. Гледката е много внушителна, засега само ще погледаме... ;) 


                     На югозапад малки седловини свързват върховете Зъбът и Куклите (2 686м) и до тук е най-високата част на основното било (над 2500 м) и неговият алпийски характер. 


             




                    Поглед назад към пътеката и продължаваме отново още нагоре. 



                    Вечнозелените гори на Пирин. Създават усещане за живот и вечност.



                   Долината на Беговица, по която продължаваме, като не можем да се наситим на околните гледки и картини. 









                   Яловарника (2765 м), втори по височина в тази част на Пирин, след Кменица. Красивите изсечени гранити се врязват в небето. Слънцето с прожектор от лъчи извиква сякаш на сцената този красив гигант. Игра на светлината.



                    Пътеката продължава да се изкачва. Тя въърви почти успоредно на Беговишки рид, който остава вляво от нас и  отделя долината на Беговица от долината на Мозговица. 



                        Облаците днес носят прохлада и изнасят странен спектакъл или по-скоро сякаш боговете ни наблюдават през тях.



                     Хижа Беговица е останала някъде далече назад в сянката на гората. Забелязва се там някъде като малка бяла точица.



                    Вляво от нас, вървейки по пътеката, сме оминали малко езерце. Забелязваме го едва когато се обръщаме назад. 



                      А пред нас се очертава най-високата част на Каменишкия дял на Пирин. На север от Яловарника по билото са се подредили страховити скали-стражи, през които е трудно да се премине към Каменица. Но за окото гледката е величествена, макар и страховита.  




                  Малко преди пътеката да свие наляво се чува свирепият лай на кучета. Тези, които избързаха пред нас са попаднали отново на планинските пазачи. 


                  Почти сме изкачили вече превала, но гледката към долината на Беговица е толкова красива, че непрекъснато привлича погледа. Ту към живописните фигури, очертани от клек между сухи каменопади по скалистите и стръмни скали отсреща, ту към виещата се сред зеленина река ниско долу. 









                    В храсталака над реката черно петно привлича нечии погледи, настъпва кратко оживление, но не... не е мечка... черна крава с теленцето си...







                    Днес отново страшилищата са огромните кучета пазачи. Този път бяха две и доста настървено налитаха срещу минаващите край стадото туристи. Изглеждаха гладни и затова и по-страшни, като не можеха да отклонят туристите от пътя им, те подгонваха кравите по надалече от пътеката... 



                    Зелено закътано местенце с много трева и вода. Ще трябва да се спуснем надолу, да минем покрай кравите и да се изкачим на рида, откъдето вече се вижда и Каменица. 





                   Вече сме на превала, от където се открива нова гледка, към долината на река Мозговица. 



                     И в двете посоки панорамата е приказна. Тук е мястото за отдих преди да се спуснем към Каменица и Тевно езеро.
             Между скалите открих Алпийска роза, наричана още нежит (Jovibarba heuffelii) - Хойфелиев нежит и е от род Jovibarba. 



                    Пътечката, по която дойдохме, а зад нея Зъбът, Куклите, Голена... 





                  И цъфналите алпийски рози. Мисля, че ги видях само на още едно място -  под връх Джангал, край Самодивските езера... 









 
                     Беговишки рид продължава към Каменица, :) нооо няма да вървим по билото, ще слезем по пътеката, която се спуска надолу към Мозговица и подсича върха покрай Каменишка кукла. 




                   И долината на Мозговица е приказнозелена, с много спускащи се потоци студена прозрачна вода. Точно на това вълшебно място се разделят пътеките за хижа Демяница и заслон Тевно езеро. Синята маркировка води към Демяница, а ние продължаваме по жълтата. 




                    Не след дълго се намираме на обширно поле затрупано с морени. Да. Скоро не бяхме подскачали по камъните. Каменишка кукла (2 690м) се заобикаля по пътека между камъните на места доста стръмна. Над главите ни се извисяват внушителни скални маси от тъмен гранит. Скалите са образували чудни форми, врязани в гранита, гледката е поразяваща, но и страховита :) в стремежа да пазиш равновесие и да поглеждаш нагоре. Жестоко е! Много красиво! 





                     Каменица напълно оправдава своето име. 








                    Докато вървим в камънака, играем на думи. Тази игра започнахме още по пътеката към Вихрен. Вярно, че изисква мислене, но отвлича много ефикасно вниманието от каменистата пътека. Дори тези, които не участват се увличат и започват да измислят думи. Оказа се, че ужасно много думи завършват на "а", но пък и се намират още толкова да започнат с "а"... Играта започнахме заради седемгодишния Дамян, но в нея се увлякоха и батковците, че и ние дето... ни понаболяваха крката... Така неусетно изминавахме трудните участъци от пътя. А езикът ни,... бе много думи има в него... и големи и по-мънички!... Големи като "Перун" и малки, като най-малките сиви птички, поскачащи край езерата... 











                     Срещу нас вече се виждат карлингите Кралев двор и Момин двор. Значи и Тевно езеро е наблизо. 




                  Върховете на Момин двор и Валявишки чукар. 




                  Валявишки чукар с изписаните фигури от клек по снагата...




                   И пак Каменишка кукла преди да тръгнем къмТевно езеро. 






                    И Каменица в близката далечина. 







                    След още недълго изкачване пред нас се разкрива Каменица (2 822м), пети връх по височина в Пирин. Изправя се в цялата си красота. С чудно изрязаните гранити и неразтопения сняг през август...


http://mountain.bajhui.org/pictures/Planino_Perin_planino.mp3

И аз много обичам Пирин и смятам, че не може да се сравни с никоя друга планина. Като деца ни водеха на почивка в една местност над Сандански и от там щъкахме из цялата планина. От тогава кътам една алпийска роза в саксия.

Благодаря за хубавата разходка!

:) Привет!

Аз от дете щъкам из Стара планина, никога до този момент не бях идвала в Пирин. Царствена планина! Сурова. С нищо несравнима.

А алпийска роза от години расте на село върху керемидите на дувара в единия край на градината, от баба ми е останала и не знам тя от къде я е прихванала. Тя е непретенциозно растение, използва се като билка.

Поздрав!

Хубава седмица!:)))

за красивата екскурзия и интересните коментари! :)
Интересно ми е кой пък е гласувал с минус? Като не му се гледа и чете - да не гледа. Но защо минус? Но - хора всякакви :)

Усмихната седмица и на теб!!! :)

:) Привет! Реалното докосване до живата природа е още по-хубаво.
А що се отнася до минусите - много хубаво не е на хубаво - трябва да има и минуси... Все пак ... не може всички да сме идеални, нали. :))))) ;)

така силно и емоционално пишеш за Пирин въпреки проблемите на нетренирания в дълги преходи турист! От първата част на пътеписите ти за Пирин от това лято ,останах с впечатлението , ча сега откриваш Пирин. Убеден съм, че тази планина ще остане в сърцето ти завинаги! /Скромничко ще допълня - както е с мен/
Маршрутите, по които минавате из Пирин, съм ги преминавал многократно и всеки път с огромно удоволствие и душевен заряд след това! Тази планина е с невероятно въздействие ! След третия пътепис- огромна благодарност за удоволствието да " пренесеш" мислите ми и душата по познатите и ненагледни пирински пътеки!
Очаквам и още поне един пътепис, защото в този стигнахте до сърцето на планината, до най-голямия кръстопът на пътеките в Пирин - Тевно езеро и сега трябва в някаква посока да слезете! може би през Попово езеро и Безбог? Да видим дали ще позная :-)) Но и това има два варианта! Чакм новата порция пирински емоции!

Ами! Те твоите въпроси - всичките са реторични. ;)
За пръв път съм в Пирин наистина. Докато човек се бори с Вятърните мелници, често пропуска собствения си живот...

Благодаря за чудесната разходка!

:) Невиртуалната е по-хубава...

Усмивки!

Хубава разходка и снимки ;)

Тогава другия път се обаждай като тръгваш. :)

:) И аз обичам Пирин. И не само.

:))) Непременно.

Обядвахме там с жена ми през 1974 г. Това бе сватбеното ни пътешествие, което обхвана Рила и Пирин, като за един месец изнихме 380 км. по двете плранини, включително и по централните им била. Бяхме седнали на морените на вр. Зъба, защото камъните имитират и маси и столове. Но стана земетръс и камъните се разскърцаха. Набързо се изнесохме на тревата.
Като слязохме от планината стана ясно, че ще имаме бебе...

:) Това направо си е сюжет за разказ.
Било е невероятно сватбено пътешествие.

Усмивки!