Каменица е предизвикателство за катерачите. Върхът е висок 2822м и се нарежда на пето по височина място сред пиринските върхове, но със своите стръмни и внушителни зъбери привлича хората, обичащи екстремните преживявания. Той е част от Каменишкото било. Към него се движихме от юг, откъм Яловарника, по долината на Беговица и Мозговица.
             Зелената долина на Мозговица е приказно красива. Многобройни ручеи, пеейки се спускат, за да се слеят и напълнят водите и. Те са разчертали странни фигури по зелената трева и от тези потоци блика бистра и студена вода и много, много свежест, водата шепти под стъпките ни... Минаваме през мрежата от ручеи, наливаме си прясна кристална вода и се отправяме към каменопада около Каменица. Отново пътеката ни отвежда към некратка отсечка от камъни, през която трябва да преминем. Всичко наоколо е затрупано с морени. Стръмничко е и когато за миг поспирам и си открадвам поглед нагоре към върха, то погледнати отдолу нагоре гранитните скали спират дъха, величествено се издигат и впиват в небето. Отляво е стръмнината, а нагоре живописните и грандиозни скали... Билото е труднопроходимо. На запад се отделя малко късо било, което завършва с връх Каменишка кукла (2690м). 





                  Август е, а огромни снежни преспи спокойно си лежат в гранитния скут на върха. Отстрани изглежда и страховит, и красив, не можеш да откъснеш поглед от различните причудливи форми на скалите, сякаш изсечени с нечие здраво длето и изрязани на фона на небето. Влюбих се точно в този връх и това място. Сред всички красоти, с които се напълниха очите, сред величието на мрамора и сиянието му на слънчевите лъчи, тук имаше някаква необяснима магия, която някак тихо и неумолимо завладява, която завинаги покорява сърцето ... Гледките, които се откриват от върха са нещото, което трябва да се върна, за да видя. Панорамата е към целия Пирин, към Рила и Родопите, Боздаг, Славянка, Беласица и Огражден. 


                  На север Каменица преминава към връх Малка Каменица (2 679м). Цяла верига от върхове, изсечени от гранит, образували необичайни и неповторими форми, купища от камъни, подредени от нечия невидима ръка, така че да достигат небето и докосват облаците, да привличат очите и завладяват сърцето завинаги... 
                    



                 Вече сме край водите на Триъгълното езеро. То е малко под Тевно езеро и заслона. Наоколо между морените вече се зеленее сочна наситено зелена трева и цъфти дъхава пиринска мащерка. Присъствието на живота се усеща с приближаването водите на езерата. 



                  Малокаменишките езера са група от около двадесет езера в долината на Бистрица. Казват им и Белметски езера, защото се намират в циркуса Белемето и по-рядко могат да се срещнат като Мозговишки езера - от тях води началото си река Мозговица. Само осем от тези езера са постоянни, останалите земята изпива през лятото. 
          Около езерата са се подредили върховете Каменица, Малка Каменица, Кралев двор, Момин двор, който се вижда от брега на Триъгълното езеро и Валявишки чукар. 
                     


                   Вълшебно място за почивка. Почти сме стигнали, но още и представа нямах каква гледка ме очаква край брега на Тевно езеро. Сега очите потъваха в зеленото наоколо - на тревата, примесена с дъх на мащерка и преливаща в зеленото на водораслите, виещи се във водата като протегнати ръце, жадуващи прегръдка... 



                    Триъгълното езеро се намира точно под Тевното на височина 2453 м. То е едно от трите по-големи Малокаменишки езера, под него са се пръснали цяла групичка малки езера, които ще видим на следващата сутрин когато се изкачим на лявата Краледворска порта. Сега сме пред водите на Триъгълното езеро и с пълни гърди вдъхваме от идващото от него спокойствие.



                 Предстои ни още малко изкачване по морени и зелени островчета между тях. Тук е толкова хубаво, че усещаш присъствието на нещо, което е наоколо, което присъства невидимо и безплътно, сякаш в очакване на мига, на оня миг, в който душата се изпълва с блаженство, с онова не можещо да бъде обяснено сливане с момента, с природата, със съвършенството... с оня миг, в който се усещаш щастлив... 




                  Тръгваме покрай езерото и продължаваме изкачването към Тевно езеро. Отново камънак! На места хвойна, обгърнала в свежата си зелена прегръдка морените. Откъм заслона идва друга група, с която се разминаваме, те са поели към Беговица, казаха ни, че в заслона ни очакват и приготвят страхотни вкусотии за нас... :) "Почти сте стигнали - говорят - не ви е останал път..." 



                      Триъгълното езеро от височината и Каменица зад него. А наоколо има толкова много мащерка, че мириса и се усеща като магия във въздуха, а синьо-лилавите и цветчета превземат очите... 



                    Вече сме пред заслона (около два след обяд). Срещу нас е Каменица. Заслон Тевно езеро е на източния бряг на езерото, на 2512 м. нм. в. Това е чудна малка къщичка от приказките, много уютна и гостоприемна. Не знам дали защото определено вече се чувствах много по-добре или защото тук наистина има необяснима магия, но това беше най-хубавото място за мен. Тук беше мигът, моят миг, който ме очакваше, за да го уловя... 



                   В заслона ни посрещна Валя, сръчна, пъргава млада жена, обаятелна магьоссница - пред очите ни вършеше по няколко неща едновременно. Тя е като оная Сарандовица на Йовков, която е част от магията на гостилницата, тя прави мястото още по-хубаво и желано, тя поддържа уюта тук.
            Хапнахме топла пилешка супа. Беше много вкусна с всичките морковчета и подправки в нея до последната подробност. За десерт опитахме от гъстото овче мляко, което Валя режеше с лъжицата и така си оставаше в чинийките като топки сладолед, а върху него поливаше с домашно сладко от боровинки... Ммм, това сладко от боровинки! И то дори е част от магията на планината... 
           Докато се хранехме не можехме да сдържим възклицанията и задоволството си от гостоприемството и всичко наоколо. В трапезарията имаше две огромни дървени маси с широки нарове наоколо, на които след тежка вечер... :) можеш спокойно да полегнеш... Валя непринудено се включваше в нашия разговор докато приготвяше вкусотии в кухнята. Разказа ни за заслона, за това как до тук продуктите могат да стигнат само натоварени на кончета, за това, че дори през зимата това място остава отворено за хора, попаднали в планината, дори и когато съдържателите са долу в домовете си... 



            Похапнали и отпочинали отново се разгледахме навън. Уморените полегнаха след вкусната храна. Героите тръгнаха да катерят Каменица. А някои тръгнахме на разходка около Тевно езеро и по-близките височини... 
            Непрекъснато погледът ми се привличаше от снежните преспи на Каменица - сняг, когато долу в равнината бяха над 30-38 градусови горещини... 



                  Заслонът е на самия бряг на езерото. Наоколо цъфтят различни цветя в наситени цветове. Звънят сини камбанки...



                    ...Сякаш полюшнати от бързо преминаващи край тях джуджета. Вълшебно място, на което живеят невидими същества от други светове и затова то създава усещането за загадъчност и очакването за нещо невероятно... 



                    Тук има растения, които не познавам, растения, които пленяват с багрите и със своята прелест. Тук могат да се видят естествени алпинеуми. Простички композиции от планински цветя между ярко зелени треви сред бели морени, подредени от нечия невидима ръка, извезала сякаш планински гоблен от багри и форми...



                  Слънчево жълто покрай прозрачните води на езерото, потънало в сочната зеленина... 



                   Каменица, разговаряща с облаците в небесата...



                   Красивата Малка Каменица! Труднопроходимите зъбери и чудно изрязани на фона на небето скали...




                   Малка Каменица и карлингът Кралев двор с двете порти около него... 




                   Момин двор и Лявата Краледворска порта, през която минава най-краткият път за Попово езеро и хижа Безбог. В ниското се червенее заслонът Тевно езеро. 




                   Застанала на брега на езерото като омагьосана следвам с апарата веригата от интересни върхове, криещи загадка дори в имената, които носят.
            Вече обективът гледа в югозападна посока - тук започва началото на Мозговишкия рид, вижда се понижението при Мозговишката порта (Винарска порта) и започва Валявишки чукар. Оттук минава пътеката за хижа Демяница и хижа Вихрен. 



                   По тази пътека сега пристигаха нови гости в заслона. Бяха поляци. Те се движеха по Европейския туристически маршрут Е-4, от който е пункт заслонътТевно езеро. 




                   Мозговишката порта и безименния връх, който се свързва с ниска седловина с Валявишки чукар, така двата върха образуват една характерна цялост, а в ниското са водите на Тевно езеро. Отдалечила съм се. Поемам към брега на езерото. 




                    Върхът, който наднича над седловината на Валявишки чукар, си мисля, че е Полежан, забил острия си връх в небесата. 



                    На изток главното било силно се снижава и Валявишки чукар се слива с Момини двори. 



                    Неусетно обективът ми е направил пълно завъртане. И отново е срещу връх Момини двори, висок 2725 м. Има форма на пирамида, гранитен връх - карлинг, образуван от ерозията на ледници в трите съседни циркуса - Валявишки, Поповоезерен и Белемето. 



                   Острият и скалист карлинг Кралев двор също е формиран от ерозивното действие на ледници - в Демиркапийски циркус,Краледворски и Белемето. Височината на гранитния връх е 2680 метра. Двата върха - Кралев двор и Момини двори са свързани с важна леснопроходима седловина - Лява Краледворска порта, проход от Краледворския циркус към циркус Белемето. 
           На юг от Кралев двор се отделя страничното било на връх Каменица. Първата съседна кота от Каменишкото било е връх Малка Каменица. Двата върха са свързани със седловината Дясна Краледворска порта, лесно достъпна откъм Тевно езеро и значително по-стръмна и камениста в Демиркапийския циркус. През Дясна Краледворска порта минава пътеката от хижа Пирин до заслон Тевно езеро. Различима е от съседната Лява Краледворска порта по зимната маркировка в най-ниската си част.



                     Лявата Краледворска порта, между Момини двори и Кралев двор. На следващия ден ще преминем през нея на път към Поповото езеро.



                     Много е красива Каменица! И непрекъснато бягащите над нея облаци, играещи си със светлината на слънцето...




                    Чудните фигури и образувания по билото на Валявишки чукар.



                    Обраслите с клек склонове на Валявишки чукар (2 664 м). Също гранитен връх, образувал се от допирните точки на циркусите Белемето, Валявишки и Превалски. 



                    Югоизточните склонове на Валявишки чукар са покрити с каменопад от гранитни блокове и опират в бреговете на Тевно езеро.



                      Езерото!



                   Истинската и силна магия е скрита в него. В Тевното езеро. Над него непрекъснато плуват облаци и светлината се променя всеки един миг. Слънцето играе сякаш на въже с облаците и кара един и същ пейзаж да изглежда различен във всеки един момент.  



                     Облаци и върхове, увлечени във вълшебна игра на светлината...





                 И езеро, в което въздишат сенки...



                   Води, в които е застинало очакване...


                  Кристално бистри, прозрачно чисти и студени... 



                     Езерото - огледало.







                     Опитах се да се изкача по-високо, за да хвана целия венец от върхове, отразен във водата. Но... Тогава мигът изчезна. Водите отново придобиха обикновения си вид на езерни води... Вълшебството на момента се стопи. 



                   Все пак се получи поредица от снимки, в които високите гранитни върхове сякаш разговаряха със спокойствието на водата. Езерото отразяваше тяхното вътрешно неспокойствие, устремено към висините. Огледалото на нетрепващите води сякаш показваше вечността.









                   Светлината правеше всеки един миг вълшебен... Невидимите сили наоколо създаваха някакъв необясним трепет. Всяка секунда беше уловен миг, уловен и отлетял. Безвъзвратно. 



                     Когато вълшебното огледало отново се превърна в езеро, магията сякаш се разпиля наоколо, но не изчезна. Остана във въздуха като усещане за нещо прекрасно, което се случва и няма край...



                       Бях точно срещу заслона, на западния край на езерото. За да продължа трябваше отново да премина през купища камъни. Този път обаче явно тези камъни не бяха подреждани единствено и само от природата, тук беше помагала и човешка ръка. Явно на това място беше имало ограждение и ако се съди по оставените следи, тук бяха живели коне. Малко по-нататък стоеше вече разградена дървена ограда... Сякаш тези свободни животни бяха разчупили затвора на душите си и бяха полетели някъде наоколо волни, наслаждаващи се на простора...



                    Никак не ми харесваха тези камъни, но вече движението не ми причиняваше болка, а дори напротив. А и гледката от всеки един ъгъл и място беше различна, омагьосваща, приковаваща... 



                   Стичащият се към езерото "водопад" от камъни...




                   Тевно езеро е най-голямото езеро над 2500 м. в България. Височината, на която се намира е 2512 м. От южната му страна изтича поток към останалите Малокаменишки езера. На този поток е разположен заслонът. 
             Зад Валявишки чукар, вляво и по-назад от Момини двори се издига връх Джангал.   



                    Около водите на езерото цъфтят цветя и билки. Не познавам много от тях, не намерих време да ги търся в определителите. Между изящни папрати се издигат красиви и горди като самия Пирин тези златни високи цветя, приличащи на царския свещник (лопен) но яркото им жълто е по-наситено и искрящо.  



                      Здравият гранит отстъпва пред крехката сила на цветята. И зелената им ласка явно му харесва...







                 Разтопено злато на фона на силата на камъка... магия, разтапяща каменните души на морените...






                   И снежно бяло сред крехката зеленина.






                    Ситни и изящни пирински цветя и дъхава пиринска мащерка...




                    Омайниче сред сивия гранит, омайващо прекрасно дори и след загубата на омайните си ярки оранжеви венчелистчета.




                      И ситен розоволилав карамфил.



                    Звънят камбанки сини между омайничета и треви.






                     Има дори диви ягоди сред ароматните треви и мащерки.




                    А езерото загадъчно искри под лъчите на ниско слизащото слънце.




                     Мълчаливо докосва бреговете, сякаш притаило дъх в очакване на нещо...



                  Слънцето спуска пътека, изтъкана от светли мечти...




                  ...  и от фантазии на облаци леки, нарисувани в бистрите студени води...



                    Спи ли езерото или е потънало в блян?!...



                    Измежду облаците като изпод вежди слънцето поглежда и в сияние облива върховете, сякаш боговете лицата си привеждат над вълшебното огледало...



                     Цъфтят лютичета, греят като малки слънчица.





                    И други всякакви цветя, любимци на боговете...





                    Омайни билки и равнец. Дори и равнецът тук е различен, по-кичест, с по-едри цветове, със силен специфичен аромат.





                      И живовлекът е различен. А глухарчето е отлетяло...





                     Животворната билка на фона на върховете...


                  




                 Каменица, заслонът и Тевно езеро малко преди да слезе вечерта. 




                   Пътеката, която води към билото и изкачва Валявишки чукар. От него се открива невероятна гледка към Голямото Валявишко езеро с двата острова по средата. 



                    Около пътеката, а и самата пътека е осеяна с огромни морени. Много са удобни за присядане в очакване на мига... толкова е красиво и спокойно, че с часове мога да седя и съзерцавам водата, в която се оглежда небето с непрекъснато вървящите по него облаци, заслона, около който винаги има движение, върховете, които уж са застинали, а крият някаква стаена мощ, която сякаш всеки един момент ще се прояви...






                     Между морените надничат приказни цветя. Създават усещането за нереалност. Наистина ли има такова чудно кътче!...








                   Пътеката към билото където уж имало обхват. И това му е хубавото - диво, красиво място, където не звънят телефони, където боговете владеят света, а човекът е нищожна трошица, зависеща от тях...



                    Изкачвам се към билото. Всички, които погледнат от Валявишки чукар на север са удивени от панорамата, която се разкрива. Пирин е неповторим с многобройните си езера и върховете около тях, божествени кътчета в сърцето на планината. И с изкачването на всяка височина дарява невероятна емоция при вида на гледките, които никога не се повтарят.



                    Поглеждам назад към Тевно езеро. Вечрта бавно следва деня. Иска и се да го срещне... 



                    Около заслона има живописни дървени масички с пейки около тях. Сега там вече се събират понаспалите се уморени туристи. След нелеките преходи всички вече са изморени, нооо нали са печени туристи, не си признават. ;) 



                   Присядам удобно на камък и потъвам в панорамата наоколо. Истинско удоволствие е да седиш ей така срещу езерото и върховете, без движение, без мисъл дори... само едно съзерцание, пълно сливане с природата, с момента... Чувстваш се неделима частица от нея, оставяш в душата ти да се възцари хармония и пълно спокойствие... 



                   Вечерта се спуска много бавно, а аз седя в очакване на мига, на оня единствения, неповторимия... Наоколо цари спокойствието на идващата вечер с усещането за отмора... 



                    Във водите на езерото плуват облаци. То непрестанно сменя водите си и не позволява на погледа да се откъсне от повърхността му. 



                    Каменица, която също като мен е застинала в очакване на мига... мигът  - дали ще го позная...




                    Пред заслона има палатков лагер. Двама поляци - момче и момиче, привлякоха погледа ми. Те предпочитаха да спят в палатки, пък и заслонът вече беше пълен с туристи. Тия двамата бяха явно двойка, за отрицателно време разгънаха палатката и тя кацна като по чудо изникнала гъба редом с останалите...




                    Тъмни облаци се трупаха над езерото, сякаш боговете бяха смръщили вежди... А усещането за моя миг, който предстои не ме оставяше на мира. 




                    Слънцето като с огнени шпаги разрязваше облаците и хвърляше светлина над водата...




                  Ето го. Може би това е уловеният миг. Слънцето, пробило тъмните облаци и дарило снопове божествена светлина на земята... Като в древния мит за ламята, погълнала слънцето и юнакът, дарил светлината отново след лютата битка... Светлината, жадно търсеща земята. 



                    Светлината, останала като сияние над върховете...






                     Светлината, играеща си с цветовете наоколо, правеща цветята и тревите по-ярки и наситени... създаваща усещането за съвършенство.











                    С падането на вечерта обаче едни огромни комари се спуснаха наоколо... като хеликоптери. Красиво беше на дървените пънчета и пейки около дървените маси с гледка към езерото и залеза. Но... комарите си бяха проблем...



                   Заслонът, където ни очакваше една хубава вечер... с много домашно вино, предлагано от домакините и най-вкусните кюфтета, които някога съм опитвала...





                  А навън слънцето падаше все по-ниско. Залезът предлагаше неповторимо усещане за красота и хармония... Предразполагаше към копнеж, мечти и желания, връщаше живота с очакването на изгрев...



                    ... Дали все пак това не беше очакваният миг, неповторимият, уловеният... Или тепърва предстоеше...

Изключително увлекателно разказваш, не това не е точно разказ, а поетичен пътепис, а снимките ти са великолепни. Много интересни места си обиколила, пък и ние намазахме покрай теб. Онова прецъфтялото не е глухарче, а семето на живовлек, около него се виждат листата му. Жълтото цвете вероятно е роднина на горския енчец, виж тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/22/gorskite-cvetia-i-zlatna-prychica-gorski-enchec.383940

На едно място си снимала арника- жълтото след лютичето.
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/01/06/planinska-arnika-universalno-sredstvo-za-vsiaka-bolka.878295

Прекрасно, просто прекрасно! :)

Хубава разходка и прекрасни снимки.

Поздрави!

Мястото е наистина магическо (макар че аз в повечето случаи съм си патила там). Сега се полюбувах виртуално на езерото, че и отново се размечтах да кача връх Каменица! Първата голяма жълто-зелена билка ("разтопеното злато") е чемерика, мои приятеки са я брали из Пирина :)

з амиг се пренесов таму!!!
ти балгодарам многу за ова прекрасно патување!!!!
поздрави!!!

Ех, гледам и въздишам...на това му казвам преживяване!

Много ми хареса постинга ти! Бая ходене е паднало, но ти си го разказала толкова хубаво!

поетична е душата ти!
Цветята от снимките и думите ти към снимките "оживяват" тези камънаци! ;-))

И снимките и разказа към всяка са толкова хубави и чудесно се допълват.
Да ти завиди човек за това, което си видяла, за тези вълшебни планински кътчета и за чудесните снимки.
Ти си роден фотограф с усет за красивото и неповторимо в природата и непреходното във вълшебните пирински пейзажи.
Огромно благодарско за снимките и разказите към тях.
Усмихнат уйкенд: ок

Да, Dreams !
Поздравления, qbylkovcvqt ! :)

усетих чистотата на планините и мириса на билките - браво! много хубава серия публикции!

Много поетичен пътепис. Прииска ми се да съм с тебе :)))))

Пролет, радост в настъпващата есен е твоето появяване! :)

Беше толкова красиво това пътешествие, че е грях да не бъде споделено, особено с приятели. :) Познавам живовлека, да има негови цветове, но на първата снимка между самия живовлек има дръжки на глухарче и листенца, сливат се със зеленото и аз отначало не ги видях... Благодаря за помощта при разкриването на неизвестните за мен билки - знам, че ти си феята на цветята и билките!

Усмивки!

Привет! :)

На живо е просто несравнимо!

Благодаря! Наистина беше чудно и омагьосващо...

Усмивки!

Магическо е! И за радост при нас всичко беше идеално. Нямаше да успея да изкача върха този път, може би, ако имах още един ден... Но следващия път ще съм по-подготвена, надявам се... :))) Чемерика! Да! Не знаех как изглежда сега свързах името с образа. На тази билка и се събират корените, затова трябва да се прави внимателно, за да не се изкоренява цялото находище... В Природния парк е забранено брането на билки ( ама аз се изкуших - откъснах си малко мащерка... това е тайна и изядох няколко боровинки )...

Поздрав!

Поздрав и на теб!

Обувай туристическите обувки! Трябва да го видиш отбило това място!

Усмивки!

Не въздишай! :))) Затягай колана и в планината за по-дълго през следващото лято! :)

Усмивки!

Ох, за ходенето не питай! Имаше моменти когато беше направо страшно. Но сега се чувствам прекрасно! И отново ми се иска да съм по тези места, а и изобщо - в планината, невероятно зареждащо е...

Поздрав!

Ли4ката ;) , камънаци е истинската дума! :))) През целия си живот не съм виждала толкова камънак! Амааа - поетични камънаци да ти кажа, вдъхновяващи... не ти трябва муза. :)

Усмивки!

ОК!!! :) Опитвам се да усмихвам всеки ден! Но определено уикендите са най-хубавото време от седмицата!
Ние всички сме част, неразделна част от природата, но много от нас забравят това. Късаме връзките с нея, като, че ли пъпа на някои е хвърлен в моловете, образно казано, децата ни приемат това за нормално и чувам да казват - не обичам природата... Това ми звучи страшно, а и така нареченото българско кино показва точно това, този начин на живот... Все от някъде трябва да започне завръщането към природата... :) Там човек се зарежда не на 100 - на многократно по 100 процента... :) И съм любител фотограф, но наистина мога да видя красивото...

Усмивки и поздрав!

Дриймс, нали! :))) Наистина!!!

Усмивки!

Здравей, магьоснице, на словото! Точно си мислех за теб, за твоите приказки за земята като живо същество... Тя наистина е жива. От земята черпим своята сила... Щастлива съм, когато успея да накарам хората да почувстват с всичките си сетива магията на момента...

Поздрав и усмивки!

:))) Ще се обадя следващия път! Ама наяве е трудничко - да знаеш! ;)

Усмивки!

че ме върна отново там, където, вечерно време звездите се оглеждат в езерото, като в огледало, където сутринта ме очакваше приятната миризма на мекици. Макар, че е само заслон - там спах най-приятно от всички хижи в които съм спал по Рила, Пирин, Роодопите и Стара планина. Любимо място. Уви - трябва дупе, за да отидеш до там... :)

:))) Абсолютно точно! Оставих звездите и утрото с мекици за следващия постинг,... този стана доста дълъг. :) И за мен вече това място е любимо. Наистина ме очарова и плени.

За този маршрут не съм смятал колко пъти съм го минавал и в едната и в другата посока! Чудесно е! И ето, че със снимки и текст ме преведе отново макар и виртуално по любимите места!
Една мъъъничка забележка. В изречението:" Към него се движихме от юг, откъм Яловарника, по долината на Беговица и Мозговица. " това "по долината на Беговица и Мозговица" е малко объркващо. Вие сте се движили само по долината на Беговишка река и след Кози превал сте излезли над долината на Мозговица, която сте наблюдавали непрекъснато долу под вас в ляво докато сте отивали към каменишките езера на път за Тевното. Разбрах, че сте били много наясно с обстановката, така че тази дреболийка в текста не е толкова фатална.
Продължавам да очаквам, логично е, постинг за края на това ваше пиринско пътуване!

:) Грешката е вярна, а твоето пояснение е абсолютно точно, като че да си бил ти водачът. Да движихме се от х. Беговица по долината на Беговица, а долината на Мозговица я видяхме в ляво от нас след превала, минахме покрай изворите на Мозговица... сървърът не ми качи тези снимки... :( Това място е приказно... зелено и отвсякъде се стича вода... На това място се разделят пътеките за х. Демяница, мисля беше - на ляво, а ние тръгнахме към заслона, на дясно.

:) Усмивки!

Аз пак с една още по-мъничка добавка :-)) ами дипломиран водач съм за Пирин, само че... май вече ще трябва да добавям... в пенсия! Заради някои житейски задължения, временно,почти пет години вече, гледам Пирин само на снимки и в такива чудесни постинги като твоя :-))) Но не губя надежда за ново ходене по любимата планина.

:) Ясно е, че в Пирин си си у дома. Не случайно тази планина носи името на Перун. Магията и остава завинаги. Има божествена сила и притегляне.

удовоствие е да те чете човек и да попадне в твоя приказен свят!
Поздравления за постинга!
Ние пък дойдохме откъм Дясната Краледворска порта, ама падна голямо изкачване... Голям баир по суха река нагоре, големи камънаци, но и красиви гледки. Ама съм несериозна, че все още не съм завършила с обработката на снимките и панорамите. Тези дни усяпх да намеря малко време и за тях :).
А за чемериката съм чувала, че е отровна. Така, че човек трябва да е внимателен с брането на билки. Но не съм абсолютно сигурна. А мащерката в Пирина е толкова дъхава...! Страхотна!
Интересно ми беше да прочета разказа ти!
Поздрави! И скоро може пак да се видим на живо :).

Привет, Цане! :)

От кога чакам да видя и твоите снимки аз. Ама то и аз самата имам все по-малко време за писане и подреждане на гледки... Наистина трябва да се видим - живото слово си е друго нещо :)

Усмивки!

че с много дини под една мишница... Може и да съм несериозна, но си мислех и за други неща, които да споделя, докато четях постинга ти, но забравих.
Като се изкачихме през дясната Краледворска порта изведнъж се откри страхотна гледка и само за няколко секунди докато си извадя апарата, за да заснема тази красота мъглата изведнъж скри всичко от погледа ни. Непрогледна и бяла тъмнина... Така беше докато слязохме долу и част от мъглата се поразреди. Общо взето беше облачно и много ветровито. Ние спахме на палатка и имаше голяма разлика от предишната нощ, когато отново бяхме на палатка но в едно селце (Обидим), което също е на високо, но там температурите бяха нормални, докато на Тевното си беше студ. Иначе и ние хапнахме топла супа и мекички на сутринта :). И след този преход, който трая 2 дена имах проблеми с клякането няколко дена след като ми поразмина, а вие, които цяла седмица сте били в планината - не знам.
Но ще намеря време да прочета и другите ти постинги. Просто времето малко не ми достига.
Приятни почивни дни Славе!

Не ми говори за време. Жадувам да се наспя... :)
А за уловените и изпуснати мигове - разбираш ме на повече от сто процента, защото си била на това вълшебно място, усетила си сама магията му... Самата ти разказваш увлекателно и виждаш неща, които мен ме впечатляват... да ще е интересен и твоят разказ.
:))) след седмица в планината вече си бях супер, амааа седмицата свърши... :(

Поздрав!