Когато си отиде лятото и дойде есента, една покруса и тъга превзема душата, една безкрайна носталгия по зеленото и ярко оранжево червеното на лятото... Лятото е горещата люлка на радостта и когато се откъсне първият есенен лист с него се откъсва и лятото от нас... 
             Но сега, когато навън е студено и земята се е притаила под белия юрган на зимата, когато танцуват кристалчета вледенен смях във въздуха и се забиват студено в мислите, сега есента изглежда прелестна и топла, уютна някак с богатството си от цветове и нюанси, в които можеш да избягаш от неизменното бяло на зимата. 



                   Ловеч - дъхавият град на люляците, на китната и неумираща пролет... Ловеч през есента, когато люляците спят и сега мирише на есенна палитра и окото е погълнато от топли, ласкави цветове, когато красотата му е жива и омагьосваща, въпреки спящите люляци... 



                    Градът е не само един от най-красивите български градове, но и е с богата и древна история. Разположен е на бреговете на река Осъм. Мястото не е избрано случайно. Нашите древни предци много внимателно са подбирали своите обиталища, които да превърнат в свой дом. Ловеч е на стратегическо и защитено място близо до реката и обграден от високи, непристъпни скали. Намира се на границата между планината и равнината - в последните гънки на полите на Стара планина, там където Осъм се измъква от Балкана, за да поеме бавно и спокойно през Дунавската равнина. 
            Има спор относно значението на името Ловеч. Някои смятат, че идва от думата "лов" и означава "град на ловци". Думата лов обаче идва от думата "дивеч", която няма нищо общо с "Ловеч"... За мен е по-приемлива и по-логична тезата на д-р Стефан Младенов, който свързва значението с думата "река" - "град на реката" или "речен град"... Всъщност най-древното познато име на града е тракийското Мелта, а реката се е наричала Азамус. 
            В скалите в близост до града има много пещери, в които са открити следи от постоянното живеене на хора още от времето на старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. Свидетелства за първото селище на това място са от град Мелта, който се е разпростирал върху територията на днешния квартал "Вароша". Първите жители на територията на Ловеч са траките и оставените от тях следи са от IV- III в. пр. Хр., а Мелта е столица на тракийското племе мелди. При археологически разкопки са разкрити части от жилище, изградено от камък и глина, множество фрагменти от сива тракийска керамика и дръжка от родоска амфора с печат. На печата е изписано името "април" - месецът, когато е налято виното в тази амфора. 



                    През I в. земите на траките са завладяни от римляните. Създава се провинция Мизия и Ловеч е включен в нейните граници. Започват да се строят крепости, пътни станции и стражеви пунктове. През III в. е издадена римската карта Табула Пеутингериана. На тази карта са нанесени пътните станции и квартирите за пренощуване на римските императори. В нея е отбелязана и пътната станция Президиум, за която Константин Иречек и проф. Атанас Иширков смятат, че е днешният Ловеч. Тази станция се е намирала на един от стратегическите пътища в империята, който свързва най-краткото разстояние от Пловдив до Дунава. 



                    В ранновизантийската епоха V-VII в. градът все още го има, но е изнесен на хълма, за да бъде по-добре защитен. На най-високата част на хълма е изграден храм през V-VI в., църквата е от типа на трикорабните базилики с купол. Тази църква е единствена в България според особеностите в плана и пространственото оформление. Във Византийската империя има само още две такива църкви - "Кехрие джами" в Константинопол и "Успение" в Никея.



                 Предполага се, че градът запустява след разрушаването на селището от ранновизантийската епоха. Българската крепост е построена през IX - X в. и е разположена на двете най-горни тераси на хълма. По най-долната трета тераса, по склоновете на хълма и покрай реката се ширват жилищните квартали. 
 


                       Петък късен следобед е. Градът е тих и спокоен. Почти не се виждат хора. Наоколо всичко е покрито с есенна златна шума. Реката тече успокоена след лудия планински бяг. 



                    Хотелът ни е на левия бряг на реката. Пресичаме моста, който е почти точно срещу него, а пред нас се разкрива панорамата на града. Като на длан.     


                   Минаваме през центъра и погледът е привлечен от красиво подредените къщи на Вароша. Сега се кипрят сред богати есенни одежди и гледат с будни ококорени очи. 



                     Вароша е културно-исторически резерват. В него има около 200 къщи-паметници, в които са живели Апостола на свободата, неговите съратници Иван Драсов, Мартин Поплуканов, Тодор Кирков. Къщите са масивни, красиви, потапят в своя свят... Окото сякаш потъва в пъстрия и някак тъжен живот на българина. Тук е и галерията на Димитър Казаков - Нерон. Казват за него, че е особняк. На мен ми харесва начина, по който вплита фолколорни мотиви в творбите си. Не случайно негови картини се пазят в националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, в музея "А.С.Пушкин", Москва и в Императорската колекция в Токио. ... сега се замислям и ми става тъжно - НЕ ПОЗНАВАМЕ собственото си културно богатство, което ГОЛЕМИТЕ оценяват високо... прекланяме се пред бездуховното, пред чалга културата,... пред комерсиалното... Изграждаме фалшив модел за подражание за децата си... 



                    Есента е пълновластна господарка тук. Лъчите на мекото следобедно слънце се гонят в златните прически на дърветата. И старите къщи сякаш греят в усмивка от тази детинска игра.



                    По балкони и чардаци още цъфтят хубави български китки. Есента ласкаво се радва на мушката, бонки и рози... още не ги е попарила със своите слани...         


                    Къщите са се сгушили между огромни орехи и липи, кичести чемшири и спящи люляци.



                    Особена прелест носят старите ловчанлийски къщи. От тях се усеща възрожденското, сякаш крият в себе си нещо недоизказано. Строени са около 70-те години на XIX век. Почти всички са двукатни, нямат дюкяни, които са характерни за този период от Възраждането. Дюкяните са били изнесени, както и цялата търговска и занаятчийска дейност на покрития мост над Осъм.           



                   Старите къщи продължават своя живот. Много от тях са обитаеми. По каменните дувари пълзят диви лози, богата растителност кити красивите сгради и градинки. 




                    Вървим по тесни калдъръмени улички покрай тежки дървени порти, също обрасли в диви лози. Уличките често нямат изход и са обградени от високи дувари. 




                    Две от църквите на града се намират в този стар квартал. Най-старата църква е храмът " Света Неделя", строена през 1535г. По време на османското владичество този храм е служил като катедрална църква. Църквата пази богата сбирка от старопечатни книги. 
                    Втората църква "Успение Богородично" е построена през 1784г. , но изгаря по време на гръцката завера. През 1834, е възстановена, притежава икони от XVIII и  XIX век, а също и ценни старопечатни книги. 



                   В резервата "Вароша" най-интересното място е Етнографският комплекс с "Драсовата" и "Рашовата" възрожденски къщи. "Драсовата къща" е от първата половина на XIX в. Тук може да се види уредбата на заможно търговско семейство. Странно, но и твърде обичайно за онова време се смесват ориенталското с европейското. Къщата разкрива начина на живот на заможния търговец. Има богата наредба и заедно с традиционното, могат да се видят и красиви вещи и предмети донесени от далечни пътувания. Интересно е да се види едновремешният джамал - вградена в стената печка, която се пали от едната стая, а топли и съседната. В къщата съжителстват малките трикраки столчета с изящните виенски столове и мебели, подредени до миндери, покрити с шарени черги... Интересно е да се види и руският самовар, и пъстрата кутийка от "Какао-Милка", дошла до Ловеч от Австрия, и немския порцелан по лавиците.
           "Рашовата къща" (1835г.) пък  разкрива бита и културата на интелигенцията от 30-40-те години на XIX век. В тази къща почти изцяло се е наложил европейският стил. Джамалът е в коридора, а в кухнята софрата е заменена с висока маса и трикраките столчета с европейски столове. Съдовете са порцеланови. 



                     Вървим по калдаръмените улички, а есента непрекъснато развява поли около нас. Мирише на шума. А душата се изпълва с цветове. От златно... 



                  ... до наситено тъмно червено... 



                     Апостола на свободата. Изкачвайки се към паметника, така погледнат отдолу нагоре, изглежда още по недостижим. 

                                               ...и твой един син, Българийо,                               ................със страшна сила.


                     Като ярките пламъчета на кървавочервените шипки парят думите на Дякона... Има жесток философски смисъл във всяка една изказана и запазена негова мисъл. Има вечни, неувяхващи и непопарени от есента ИСТИНИ, завещани от загриженото му сърце, които днес малцина са поискали да узнаят, разберат и усетят колко АКТУАЛНИ остават във времето ни днешно... 

                     Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви,   защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате
                                                                                                       Васил Левски 



                     Вече панорамата се открива от височината, от която се рее погледът на Левски към града, който сега е под цялата власт на чаровницата Есен. 



                    От височината се разкрива и красива гледка към околните скали и пещерите в тях, към цветните есенни петна в картината на Есента, цапнати тук-там върху храсти и растения, израсли върху самите скали... 



                    Това е най-големият и внушителен паметник на Левски в България. Той мери ръст единствено и само с ДУХА на ЧОВЕКА, в чест на когото е издигнат. Ловеч е признателен град. Той пази светините си и ги почита. И ако костите на най-великата личност на България бяха разпилени от "българи", то ловчанлии се извисяват високо над помията и ще пребъдат във времето, защото "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме." 

                          Кажи им, майко, да помнят,
                                да помнят, мене да търсят:
                                бяло ми месо по скали,
                                по скали и по орляци,
                                черни ми кърви в земята,
                                 земята, майко, черната!   

                                                                 Христо Ботев          



                  Имах намерение да пиша за един есенен ден в Ловеч - градът на люляците. За да имат тежест думите се порових в нета за факти от историята на града, географията, за хората на този стар и носещ пролет в душата си град. Трябваше в един постинг да разкажа за усещанията от една прекрасна есенна разходка. И потапяйки се в дебрите на словото все повече осъзнавах, че ще е трудно, непосилно е да се разкаже толкова кратичко за град с толкова богато минало и традиции. Емблематичен за България. И, сигурна съм, абсолютно непознат за много от нас...
            Затова... ще отделя още поне две заслужени странички. :) 

   

великолепно представяване на този красив град...
където все още не съм била, за жалост...
благодаря ти, за красивата разходка
с удоволствие бях с теб...

:) Била съм много пъти в Ловеч. В този град цари една особена атмосфера на спокойствие, сякаш мъдростта е преляла в дълголетие...

И аз с нетърпение чакам да цъфнат люляците. Не само в Ловеч.

Нали. Аромат и жужене на пчели...

Усмивки!

ходя, винаги му се възхищавам.

:) Има притегателна сила и някаква енергия, с която зарежда.

Усмивки!

Израснала съм съвсем наблизо...!
Как да опиша този край - само ще напиша , че когато съм там - оживявам - когато ме няма там,го сънувам!

Така по този начин трябва да разказваме за България и за градовете и селата й. Ловеч, наистина е емблематичен град. Имам стара снимка на покрития мост, трябва да я потърся и намери място тук в блог пространството.

Хубава вечер!

Родният край има непреодолима притегателна сила...

Усмивки!

Привет, Ати!

... Мостът. Оставих го за следващия постинг.
А градовете ни са древни. Не на случайни места са се заселвали дедите ни. Те, за разлика от нас, са живеели в хармония със земята и природата, можели са да усетят местата с необичайна енергия и там да изградят поселищата и домовете си...

присъствието на тези свидни за българското сърце герои... Благодаря за красивия, силен постинг, qbylkovcvqt ! ;)

:) Трябва ми малко време, за да покажа още от красотата на този град. Не обичам да хвърлям думите си на вятъра, всяка дума има душа и трябва да е на мястото си...

Усмивки!

Asamus в превод е буйна непокорна река

:) Да. И над такава река е трудно да се построи мост...

Благодаря за допълнението. :)

И скалния релеф затруднява -имахме 7 моста -уви сега са шест :)

Цели шест!

... в Русе е само един. ;)

http://www.youtube.com/watch?v=gzr4sRRsczs

:) Елисавета Багряна го е казала най-точно:

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

...

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?

Природата не прощава...
Рано или късно си взема вересиите с лихвата !

Съжалявам че сте останали с подобно невярно впечатление към нас живущите в този град. Ние сме българи толкова и такива каквито са се раждали и по времето на Дякона. Има ни и още ни има . Това ,че не сте усетили духа и чувството на живеещите в този град говори много-така както аз не бих си позволил да напиша дори на латиница името на град използвайки цифра. А до Паметника на Дякона кръст няма... Това е Меч забит в майката Земя. А името на първия български космонавт на България нека трябва да се знае ,че е Георги Какалов . Следващия път когато гостувате в родния ми град се надявам да усетите правилно живущите тука и ако усетите в нас Гордост-то тя е от Историята Ни ,а не от снобизъм.

Привет!

Съжалявам, че не успях веднага да отговоря на последните коментари. За мен е важно това, което пиша и показвам да вълнува по най-добрия начин, да предизвиква положителни емоции. Рядко си позволявам по хард тон. Убедена съм, че спокойното и трезво отношение е предпоставка за добър диалог и постигане на нещо ценно.

За мен е ценно познаването на малката ни страна "земя като една човешка длан"... Малка, а има толкова непознати за мен кътчета, при това съм пътувала много...

За мен е ценно познаването на нашата история и култура. Убедена съм, че няма нищо случайно.

jivi93, :) Ловеч е древно селище, създадено на точното място. Животът е кипял тук през вековете. Създала се е Култура. Тук има уважение към светините, съхранена е паметта към героите, тук е чисто, приветливо и гостоприемно. Това са моите впечатления. Такива неща се постигат само с истински човеци, родолюбци... Духът на древния град се поддържа от живите хора, той живее в тях и чрез тях. Няма друг начин. Без човеците - няма и град. Ловчанлии имат основание да бъдат горди хора. А що се отнася до дребните душици, те не заслужават внимание, за жалост такива се срещат навсякъде по света...

bufonchu е от наистина Хубавите човеци, млад, начетен, милеещ за родното и горд с него. Аз му се възхищавам и се надявам младежите като него да поискат да останат в България, само с техния хъс и упоритост има надежда за промяна към по-добро.

Ще добавя към знанията си че гордост и обич на Родния град е форма на снобизъм.