Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2013 01:54 - Ловеч. В светлината на деня...
Автор: qbylkovcvqt Категория: Туризъм   
Прочетен: 2374 Коментари: 18 Гласове:
14

Последна промяна: 28.01.2013 08:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                    Било пролетта на 1187 година. Византийският император Исак II Ангел обсажда Ловешката крепост в продължение на три месеца. Походът на Византия е срещу въстаналите Асеневци. Асен и Петър се укрепяват в непревземаемата крепост, която е на пътя на императора от Средец към Търново. Разположена върху скалите твърдината не можело да бъде превзета, скалата не можело да бъде подкопана, виждайки, че няма да успее да я превземе Исак Ангел решава да си послужи с хитрост. Той изтегля войската си и оставя наблюдателни постове по левия бряг на реката. Настъпва спокойствие в следващите дни, българите се поуспокояват. Тогава, според легендата, в една ранна утрин през таен тунел от крепостта излиза царица Елена с кученцето си Рис, за да си налее вода от реката. Лаят на кученцето привлича вниманието на византийските войници и те пленяват царицата, която не успява да се върне в тунела. Императорът изпраща на цар Асен предложение за мир и иска достоен заложник за размяна срещу царицата. Започват преговори и така се сключва Ловешкият мирен договор, с който официално се признава Второто българско царство. Исак II Ангел се оттегля, признавайки българската държава. Като заложник за това, че Асен и Петър няма да нападат повторно Византия, в Константинопол заминава най-малкият брат Иваница, бъдещият страховит цар Калоян. След около две години той успява да избяга от византийския плен. Това предание е намерило място в четирилогията "Асеновци" на Фани Попва-Мутафова. 



                    Малко преди свечеряване е. Минаваме покрай крепостта, преди да се спуснем обратно през Вароша към вечерния Ловеч. 



                   Ловеч е малък град, а се оказа, че един следобед е съвсем, съвсем недостатъчен, за да обиколим и разгледаме всички забележителности на града. И цял ден да имахме пак нямаше да е достатъчен. Не успяхме да се докоснем до старите камъни на крепостта, където са останали стъпките на великите Асеневци. 
          Следващите снимки на крепостта не са мои. Предостави ми ги bufonchu, за което му благодаря. Те са много красиви и показват Средновеовната крепост от различни гледни точки. Самата крепост е разположена на последните две най-високи тераси на хълма Хисаря, съвсем близо до мястото, където извисява снагата си паметникът на Левски. Сякаш светините на града са си дали среща на това красиво място, от което се открива панорамата на целия град.          




                     Разцветът на тази наша средновековна крепост е във времето между XII - XIV в., годините на Втората българска държава.  Тогава тя прераства в цитадела. 



                    Подобно на Червенската крепост, близо до Русе, и тази е изградена върху твърда, почти отвесна скала скала (от юг и запад). Това прави твърдината непристъпна. Основите и са вкопани в твърдата скала и не могат да бъдат подкопавани. Достъпът е само откъм изток. Освен естествената защита на скалите е имало и стена от камък, която се е извивала, следвайки гънките на релефа. Тя е била с дебелина от 1,8 до 3 м в зависимост от това, колко е било уязвимо съответното място. Височината на стената без парапета и зъберите е достигала от 5 до 8 метра. 



                   В западната част на крепостта са основите на митрополитската църква. На това място е издигнат огромен метален кръст, който всъщност е меч, забит в земята... От вътрешността ѝ се разкрива панорамата на целия град, а зад нея се вижда бляскащата между хълмовете река Осъм, както и останки от римския път, който пресичал Ловеч в далечното минало.



                    При археологически разкопки тук са открити много накити, предмети от бита, керамика и оръдия на труда. Особено ценни са две находки от сребърни монети  върху , които са изобразени ликовете на цар Иван Александър и неговия син Михаил. Едната е от шестнадесет монети, намерени в гърне, а другата наброява 1430 монети в стомна. 



                   Владетел на Ловеч е деспот Иван Александър. В 1331г. той се изкачва на българския престол и четиридесет години управлява страната, като тогава тя е най-стабилна, тогава е най-големият икономически и политически разцвет на България. По време на Второто българско царство Ловеч е един от най-големите и силни градове-крепости в страната. 



                   Поглед от зъберите на крепостните стени. Малко е странно - съвременната картина на днешния ни свят, гледана през очите на далечното славно минало...



                    Малко парченце от мозайка, обляно в слънчева светлина...



                    Ловешката крепост е от най-късно падналите под турска власт (1446г.)  
            Има легенда, която разказва, че тази твърдина била най-здравата на Балканите, затова малко преди Търново да падне в 1388г., царицата, жената на Иван Шишман дошла в тази крепост заедно с децата си и своята свита. На входа на крепостта имало геран, изграден от дялан камък. В него царицата хвърлила всичките си скъпоценности и накити, а също и сребърния стан, на който тъчала. След това кладенецът бил затиснат с огромен камък и затрупан с пръст. Мястото му било забравено и днес никой не може да каже къде е бил. 



                  В зелената прегръдка на Балкана.



                    Дори в годините на робството градът успява да запази някои свои значителни и важни права - да не се заселват турци на територията на града; да не се дава кръвен данък, деца за еничарския корпус; градът си запазва и правото да взема мито върху стоките, преминаващи през него. 



                    Символиката, уловена на следващата снимка, е много силна и въздействаща. Огън и меч, жар и сила, увенчани от вяра и светла надежда. Този меч, символ на българската мощ, е забит в родната земя, от която всеки българин черпи своята сила. И силата на слънцето, което по залез се слива със земята, божественото и земното в едно... И кръстът, издигнат на свещено място, където е била църквата на древното селище... Магията е невероятна и силата на това място е особено осезаема, притегля и завладява с нещо  необяснимо, нещо, което интуитивно се улавя от сетивата.  

                                                 Безвестен беше ти, безславен!...
                            О, влез в Историята веч,
                             духовно покори страните,
                             които завладя със меч!..."

                                                      Стоян Михайловски
(...пианото, на което е написана музиката на химна от Панайот Пипков, сега се пази в Ловеч, в Ращовата къща)



                    И според легендите, и според турските източници Ловеч е последната паднала крепост. Била е непревземаема. Три месеца Коджа Ибрахим обсажда града. Вече е бил на ръба на отчаянието, когато решава да си послужи с хитрост. Историята с Исак II Ангел сякаш се повтаря.
            Коджа Ибрахим събира около 100 овни, на рогата им поставя свещи. Това "огнено стадо" пуска през нощта.



                    Легендата разказва за воеводата Станко, когото наричали Кусам, който  успял да запази крепостта след падането на Търново. Той постигнал споразумение - в подножието на крепостта, Вароша да остане българската махала, а на отвъдната старна да се заселят турците и българите мохамедани.
            В една тъмна непрогледна нощ обаче воеводите, които се били укрепили в крепостта, обкръжени от османските орди, видели странно шествие, което идвало откъм Стратешката стръмнина - белобрад старец в бели дрехи, като се подпирал на тоягата си, водел "огненото си стадо". Българите взели това за Божие знамение. Защитниците помислили, че Бог им изпраща помощ във вид на "небесен огън" . Така те отварят вратите пред новия Троянски кон. Стадото влиза във вътрешността, а след него и избрани турски войни, които бързо сломяват съпротивата на воеводите. 
           До този момент хълмът се наричал Рижа гора, а след тази паметна нощ приел името Стратеш, което от турски означава 'жълт огън'. 
           Легендата продължава с това, че последният от защитниците успява да се измъкне през тайния тунел и става първият хайдутин в България. 




                    От края на 
2005 година крепостта, заедно с намиращия се до нея паметник на Васил Левски, е снабдена със специално нощно осветление по подобие на великотърновската крепост „Царевец“.



                   Един от спътниците ми е историк, при това сладкодумен. Тръгваме надолу по стълбите към потъналия в царството на есента град. Завладени сме от старите истории, разказващи за града и за духа на неговите жители. У нас се борят едновременно и гордост, и гняв, и преклонение... някаква странна смесица от чувства. Вървим надолу, отново се спускаме през Вароша, а нашият сладкодумец не спира да разказва. 



                    Неизменно разговорът се завърта около предателството на Левски и поп Кръстю. Поп Кръстю е служил в църквата "Света Богородица". Днес на входа и има поставена гранитна плоча с надпис, свидетелстващ за делото на свещеника в полза на родината. Историческите факти водят към невинността на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров. За мен лично предателството на Апостола е станало в Търново, където едва е бил разпознат. До тогава турците не са знаели кого всъщност са заловили. Звучи ми достоверно версията на Николай Хайтов за това. А това, че в съзнанието името на поп Кръстю се свързва с името на предател, се дължи на силата на художествената литература и е доказателство за това, как литературата може да се наложи над историческата истина...                     



                   Градът под нас все повече приближава. Скоро ще угасне денят и ще се запалят хилядите светлини, ще се почуди небето къде са хилядите му звезди, кои са...



                    Отново сме във вълшебния плен на есента. Днес все още е последният ден на октомври. 



                   Точно сега е Златната есен, изгубила палитрата си из гората, разплискала боите си сред листата, обагрила в ярки цветове хризантемите и китните димитровки...



                    Цвят бордо, разбира се, е за крушите...



                    И ярко оранжево - за хризантемите... Малки слънчица в намусената есенна привечер. 



                    Отправяме се към хотела. В ресторанта ни очаква богата трапеза. Срещаме по пътя си деца - тикви... Няма лошо нека бъдат вещици с метли и призраци... всички празници са хубави... 



                      Ние ще празнуваме нашият си празник на Будителите. Това е и поводът, който ни събра на тази екскурзия: Крушуна-Ловеч. 



                    Слезли отново в града, се отправяме към хотела след малка разходка покрай реката. Вечерта се спуска бавно и е толкова красива, че още не ни се прибира...









Тагове:   България,


Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
28.01.2013 10:52
Прекрасен и точен ,както обикновено ги правиш ,постинг!!!!
цитирай
2. mariniki - бях тук...
28.01.2013 11:19
с удоволствие...
поздравявам те за този прекрасен
стойностен постинг...
цитирай
3. anwel - Поздравления за интересно представения пътепис!
28.01.2013 14:29
Имам поизбледнели спомени от едно далечно посещение на Ловеч.Тогава повече наблегнах на нещата свързани с Васил Левски./беше по време на служебна командировка/ Сега от теб научавам толкова много интересни исторически факти и благодарение на теб виждам красотата на този добре запазен исторически комплекс. Имаш точен, верен усет към нещата, които снимаш! И признание за огромния труд по обработката и съставянето на този "постинг"/хич не я харесвам тази дума/ Пътепис в случая, е най-подходящо.
цитирай
4. qbylkovcvqt - Да, опитвам се да направя пътепис. ...
28.01.2013 15:26
Да, опитвам се да направя пътепис. :) Или може би фотопътепис.
цитирай
5. bufonchu - Благодарност от Ловеч за това което правиш ...
28.01.2013 20:45
Една гатанка
Някой знае ли къде може да се види Договора с който е признато Второ Българско Царство ??
цитирай
6. анонимен - Чудесен фотопътепис!
28.01.2013 21:47
С голямо любопитство надничам в блога ти! Поздрави! ;)
цитирай
7. tit - Великолепно!:)))
29.01.2013 00:12
Поздравления и за bufonchu - чудесен резултат от взаимодействието ви!
Ловеч го заслужава - съгласна съм!:))
цитирай
8. qbylkovcvqt - Една гатанка Някой знае ли къде ...
29.01.2013 07:47
bufonchu написа:
Една гатанка
Някой знае ли къде може да се види Договора с който е признато Второ Българско Царство ??


:( Аз не знам, предавам се.
цитирай
9. qbylkovcvqt - С голямо любопитство надничам в ...
29.01.2013 07:49
gogi6666 написа:
С голямо любопитство надничам в блога ти! Поздрави! ;)


Обичам да пътувам. С фотоапарата е още по-увличащо... Обичам и да пиша. И ако се получи нещо хубаво, нека да е споделено. :)
цитирай
10. qbylkovcvqt - bufonchu, е чудесен млад човек, ...
29.01.2013 07:51
bufonchu, е чудесен млад човек, заразен от духа на апостолите, витаещ в неговия град... :)
цитирай
11. hristo27 - Благодаря за хубавата разходка!
29.01.2013 11:49
Благодаря за хубавата разходка!
цитирай
12. faktifakti - Много дълго и много хубаво пътешествие.
29.01.2013 16:58
Сега ще си почина малко след твоя постинг.
цитирай
13. bufonchu - Картина
29.01.2013 17:11
http://prikachi.com/images.php?f=images/152/4498152n.jpg
цитирай
14. qbylkovcvqt - Ааааааа, вързах се! Вярно! ...
29.01.2013 19:08
Ааааааа, вързах се! Вярно!

Преди боя при Клокотница Иван Асен II набожда този договор на меча си и така минава пред войските, за да предизвика гнева им и желанието им за победа срещу Теодор Комнин...
цитирай
15. qbylkovcvqt - Благодаря за хубавата разходка...
30.01.2013 00:03
hristo27 написа:
Благодаря за хубавата разходка!


Още не сме минали по покрития мост, построен от уста Кольо Фичето. ;)

Усмивки!
цитирай
16. qbylkovcvqt - Много дълго и много хубаво пътеш...
30.01.2013 00:05
faktifakti написа:
Много дълго и много хубаво пътешествие.
Сега ще си почина малко след твоя постинг.


:))) Само един следобед... Пред нас е нощта, после идва следващият ден. Това е активната почивка. ;)
цитирай
17. bufonchu - Гимназия
31.01.2013 11:42
qbylkovcvqt написа:
hristo27 написа:
Благодаря за хубавата разходка!


Още не сме минали по покрития мост, построен от уста Кольо Фичето. ;)

Усмивки!
...и като минеш Покрития Мост-погледни на горе и ще видиш най-старата и славна Езикова Гимназия.Бившия Американски девически колеж. :D
цитирай
18. zvezdichka - Славче винаги
06.02.2013 13:38
можеш да заинтригуваш читателя, с информацията, която поднасяш! И снимките са чудесни! Поздрави за твоя сподвижник в делото! Чудесен постинг! Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 1202280
Постинги: 926
Коментари: 4603
Гласове: 26204
Календар
«  Август, 2014  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031