Малко е странно. Два дни и една нощ. В Ловеч. А сякаш цялото време не стига да се напише за всички емоции, за преживяното, за видяното, усетеното, за красивото... Всеки носи своите вълнения в себе си и когато новите впечатления, картини, разкази се натрупат в душата, тя прелива или е готова да избухне. Удовлетворение носи споделянето. И след богатата вечеря, след буйните хора, след всичкия смях и закачки, след цялата лудост на купона... Как да си легнеш спокойно?! Освежаващо, ободряващо и отрезвяващо действа среднощната разходка в заспалия град... облян в светлини...   



                  Очите ми останаха в тази красива сграда. В архитектурно отношение напомня старите красиви сгради в родния ми град, което създава някакво топло и уютно усещане в душата ми. Не мога да се откъсна от красивата гледка и правя няколко снимки подред... 



                   Малко след това пред нас се открива сякаш вълшебство - не просто мост над реката, а някаква илюстрация от фантастична приказка, от ония красиви детски книжки с движещи се картинки, които сякаш оживяват фантазиите... 



                    Покритият мост над Осъм през нощта. Единствен на Балканите, излязъл изпод ръцете на Уста Кольо Фичето. Този мост не просто свързва двата бряга на реката, а с разположените на него дюкяни не позволява да бъде прекъсната търговската улица на стария Ловеч. 



                    Никола Иванов Фичев е не само легенда от Възраждането, той създава история. Той остава да живее чрез творенията си. Ненадминат майстор, дори и в днешното модерно време. Той е не просто строител, той е архитект, естет с поглед далече напред, живее с ясното съзнание за устойчивостта на сътвореното от ръцете и ума му, което да остане за хората след него, за българите. Разказват за него, че бил широко скроена душа, пеел и свирел прекрасно, бил весел и открит човек. Може би тази светлина на душата е огрявала пътя му. 



                  Надписът в единия край на моста говори за неговата история. Изписан е в хармония с възрожденския дух и стил. 
           През 1874г. Майстор Кольо Фичето изгражда невиждан до този момент мост. Конструкцията е дълга 84 м, а ширината е 10 м. Основите на моста са от камък, а покритата част с дюкяните е направена от дърво. Всички мостове, които строи Кольо Фичето са на трудни и опасни места. Така е и с моста над Янтра в Бяла, Русенско. В Ловеч обаче мостът е уникален със своята покрита част. Направена е изцяло от дърво, няма никакви метални части, сглобките са били направени с помощта на дървени клинове. Каменните основи са били украсени с четири скулптурни фигури - лъв, двуглав орел, женска фигура и тояга с топуз. Днес се е съхранил само лъвът.
           През 1925 г. мостът е изпепелен от пожар и е възстановяван през следващите години - от 1927 до 31 година. Така, както изглежда мостът днес, е реконструиран през 1982 г. 



                    В късния среднощен час тук е пусто. Няма го оживлението, което цари през деня. Тихо и спокойно е. Няма жива душа. Разхождаме се в прегръдката на нощта. Кольо Фичето е бил направил върху моста 64 дюкяна, ако правилно съм запомнила броя им. Сега тук има магазинчета за сувенири, кафене, сладкарница... 
                  


                   В другия край на моста стенопис показва творението на възрожденския майстор.



                   На Балканите това е единствен по рода си мост, а в Европа има само още три подобни. Покритият мост и Ловеч са едно цяло, това е символът на града. 



            Минава три през нощта, а може и по-късно да е било. Отправяме се бавно към хотела. Но светлините, в които е залян градът са вълшебни. Трудно е да откъснеш поглед от тази красота.

            Следващите снимки отново са от прекрасната колекция на bufonchu. Нощ над Ловеч.



                     Моят апарат няма тези възможности за толкова прекрасни нощни снимки. 



                    Мостът в припадащия мрак... 



                   ... и облян в светлини в късните нощни часове.



                    Мостът, завоят на реката, осветените и брегове. Светлинките на града. 



                    А тук ясно се очертава и крепостта на височината на Хисар. 



                   Панорамата се разширява. Символите на града - мостът, крепостта, паметникът на Апостола... Лампичките очи на Вароша. 



                    Крепостта в цялото си великолепие.



                    И пак светлините на града.




                  А вижте тази снимка. От погледа на птица. На фона на угасващия залез. Хиляди светлини, разделени от светлите брегове на Осъм. Гледката секва дъха. 



                    Ловеч през зимата. 



                  И покритият мост, покрит от сняг. 



                Увлякох се в нощните вълшебства на грда. 
          А разходката ни е есенна. И в хотела сме май вече в най-ранни зори... 
                 

Поздрави!

Поздрави!!

Чудесни снимки и благодаря за разходката. Имаме едни приятели, дето често ходят там и ни канят да ги придружим, крайно време е да го направим. Поздрави!!

И интересен разказ за нощна разходка. Поздрави, qbylkovcvqt ! ;)

Това е град със стара история. Уж малък, а с толкова забележителности. И много красив наистина. В един пост щеше да натежи, ако се бях опитала да покажа всичко... И пак има още толкова недоизказано! :)

Пък и доставя хубави преживявания и емоции.

Усмивки!

:) Привет, Ати!

Няма как да не харесаш града и частица от теб да не остане в него...

Изобщо не чакай, Невена! Стягай багажа! Всъщност може да поизчакаш... докато цъфнат люляците... :)))

Обожавам нощните разходки! ;)

Благодаря, qbylkovcvqt!

:) Здравей, Ивана!

Благодаря, Ловеч е красив град, а през нощта е направо омагьосващ.

Много хубави снимки, qbylkovcvqt! Благодаря за удоволствието!

с интерес, защото никога не съм била в Ловеч...
удоволствие са снимките ти...
поздравления..

завиждам ти за нощната ти разходка из Ловеч! И поздравления за това, което ни предлагаш като споделяне!

но през деня и зимата и не бях го виждала така осветен. Не бях ходила и до крепостта, освен в едни далечни години в люляковите ухания на града. Повече ми е познат Вароша - стария кварта на Ловеч и търговската част :). Но със сигурност има още какво да преоткривам :).
Поздрави Славче!

Привет, Цане! :)

Тук живеят в едно минало и настояще. Много усещания едновременно се преплитат. Не случайно, който дойде или остава в града, или винаги се завръща отново...

Андрей! :)

С право завиждаш ;) :)))

Поздрав!

Заслужава си да стъпиш на неговите улици. Да усетиш енергията му. :)

Повечето не са мои, но наистина са толкова хубави, че не се въздържах и показах повече...