Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2013 01:42 - Кръстова гора - началото на едно пътешествие в Родопите
Автор: qbylkovcvqt Категория: Туризъм   
Прочетен: 13420 Коментари: 11 Гласове:
24

Последна промяна: 14.07.2013 01:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                             Тук на този свят, човек е като морен пътник, отбил се да пренощува,
                     тук на земята ние вярващите нямаме постоянен град, а бъдещия търсим
                                                                                                           Посл.до Евреите 13:14

image

             " Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите.
             Просията през вековете с названието Кръстов, тази светиня носи спомените за стародавен манастир, разрушен по време на турското робство. От уста на уста, поколение след поколение е предавало, че тук, в дивната Родопа планина, люлката на легендарния митичен певец Орфей, на мястото на побития на изток кръст, мнозина вярващи са намерили утеха в своите скърби, лек за своите страдания, надежда, че доброто ще ги съпътствува през живота. Тук човек по-добре осмисля думите на Христа: „Всичко ще поискате в молитва с вяра,ще получите“ /Матея 21:21/"
              Архимандрит Висарион - Игумен на манастир "Св,Троица" Кръстова гора
image
                    Византийските хронисти наричали Родопа планина "Магна силва булгарика",  което означава Свещената българска планина. И това никак не е случайно. А може би определението "свещена" най-силно се отнася за Кръстова гора със своя Кръстов връх и побития на него кръст. Намира се на височина 1545м над морското равнище и на 6км от най-близкото до него село - Борово.
            Много предания и легенди се разказват за тези места, изпълнени с упование и целебни сили за вярващите, а по-невярващите се зареждат с космическа енергия.
                    Някога на този връх е имало манастир, за което свидетелстват запазените стари зидове, обработени камъни, разкрити са основите на старата църква, камъни със следи от свещи по тях и намерените в земята кръстове от бигор (дялан камък).   

image

                   Още през IVв. сл.Хр. тук в Родопа сред бесите, проповядвал Христовото учение св. Никита Ремисиански. Само два са изворите за това и сведенията не са много. За бесите се знае, че са войнствени, горди и свободолюбиви тракийци.  Те са жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на прорицалището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Пангей или "всеземие" (на български Кушница), а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа. Евсевий Йероним съобщава в свое писмо, че "св. Никита направил така, щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос". Вторият източник са писмата на епископа на Нола Павлин, който е близък приятел на св. Никита Ремисиански. Според епископ Павлин дейността на св. Никита сред бесите се е осъществила около 396г. Епископ Павлин е във възторг от подвига на своя приятел и му посвещава поема:"Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови,... са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира!... Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето. Непристъпните и кървави по-рано планини сега закрилят превърналите се в монаси разбойници – храненици на мира. Окървавената някога земя сега е земя на живота... Там, гдето някога е имало животински нрави, сега властва ангелски дух и в пещерите се подслонява като праведник този, който е живял в тях като разбойник... "
            Бесите са били сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст, затова не са чудни усилията на империята за тяхното християнизиране. А Родопа планина още от древни времена е била място на драматични събития. 

image

                     Казват, че погледната отвисоко Кръстова гора изглежда като огромна поляна с формата на кръст, откъдето идва и нейното име.
             През 1083г. братята Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир и го даряват с обширни имоти. Малкото село Инверце се превърнало в стопанско средище, в което се развивало богато животновъдство. В тучните ливади на Кръстова гора пасели многобройни манастирски стада. Наричали още това място Градище. Тук били манастирските мандри и жилищни сгради с църквата "Св.Троица", тук бил съграден и манастир със същото име, наричан още и Троицки манастир.


image

                     До средата на ХVII в. в Средните Родопи, въпреки османската власт, християнството се развивало и процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси.

image

                      Истинско изпитание се оказали годините между втората половина на XVII и първата половина на XVIII век. Това бил най-тежкият период в историята на Родопите и неговите хора - втората масова ислямизация, която поставя хората на ръба на физическото оцеляване. Ислямизирането започва с унищожаването на Смолянската епископия и богословското училище, опожарена е епископската църква "Св.Петър и Павел", убит е по изключително жесток и мъчителен начин последният Смолянски еписоп св. Висарион Смолянски (1670). В Средните Родопи църквите и манастирите са разрушени, свещениците и монасите са избити. Настъпило време разделно. Нямало свещеници. "Кръстниците сами кръщавали новородените деца, а за причастяване се използвала богоявленска вода. Богослуженията-молитвени правила се ръководели от благочестив мирянин, избран от всички християни в даденото селище, т. нар. хорепископ. Извършвали се в затънтени параклиси-землянки, параклиси външно приличащи на плевници или в някоя къща."(Ст. Илчевски)


 image

                   По това време е разрушен и манастирът "Св.Троица", а по-голяма част от монасите са избити. 


image

                    Особено силна в Средните Родопи е почитта на хората към кръста. Дори у мюсюлманите, като насилствено ислямизирани християни се запазило силното благоговение пред кръста. Целият им живот минавал под знака на кръста. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите. В амулетите за здраве и късмет, често пришивали кръстчета, невидими за очите.

image

                    На Кръстов връх обаче поклоненията не престанали въпреки разрушенията и гоненията. Околните земи били ислямизирани, земята била собственост на мюсюлманин. Но хората не преставали да прииждат за молитва и пречистване. На празника на Свети дух идвали православните християни от близкото село Борово, принасяли курбан за здраве. На отсрещния Черни рид има капище на Ени хан Бааба, но дори мюсюлманите идвали да се поклонят на кръста.
           В деня, в който се изкачихме на Кръстов връх също беше Свети дух и тази година празникът съвпада с Черешова задушница. Не знам дали от атмосферата тук или от неизменните мисли, които се въртят около духовете на мъртвите, на живеещи в нас близки, на този ден усещането е странно, усещане за мистично присъствие наоколо... 

            В началото на XIX век е премахнато кърджалийството в Средните Родопи. Тогава започвт да идват тук монаси от Света гора, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Много от тях загинали в страшни мъки. В почти всички селища започнали да се градят храмове. Носят се легенди за строежа на всеки един храм, как е постигнато разрешение за строежа му и как е построен с участието на цялото население, за колко кратко време е бил издигнат и по какъв начин са маскирани размерите му... В 1838г. пристига атонският йеромонах Григорий. Наричали го "родопският Паисий" и бил почитан от местното население като светец. Почти във всички населени места йеромонах Григорий открива училища за бъдещи свещеници, учители, възрожденци. Остава в Средните Родопи до 1872г. Улавя будната кръв на Родопите, посвещава се на просвещението на родопчани. 


image

                     След края на Руско-турската освободителна война през 1878г. Кръстова гора остава в пределите на Източна Румелия, а Смолянско - под османска власт. Поклонниците с риск за живота си преминавали тайно границата, за да достигнат върха, който имал особена притегателна сила. 


image

                    Силата и енергията на Кръстова гора според преданието идва от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос и който е бил скрит на това място. До XVIII век кръстът се намирал в манастира "Св.Троица". Манастирът бил разрушен до основи от турците, но кръстът бил спасен от трима монаси, които го скрили добре в една от близките пещери. И до ден днешен вълшебството и силата на Кръстова гора идва от скрития в недрата на Родопите Божи кръст.

image

                    Преданието разказва още и за чудака Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, който дошъл в Борово през 1933г. Йорданчо, както го наричали хората, бил от ония странни особняци, които хората приемат като различни и често странят от тях, той много прилича на Йовковите чудаци, "птички божии" със свободни души, сякаш изпратени от небето да бъдат в полза на другите. 



image

                   Йорданчо понякога получавал видения. Той разказва за едно от тези видения на цар Борис III, как на небето се появил кръст. Една нощ Йорданчо прекарал на Кръстов връх и тогава му се открила историята на това сакрално място - как тук се издигал манастир, в който се пазела часица от Кръста Господен. Йорданчо разказал на царя,че му било казано да направи и постави висок метален кръст на това място в знак на това, че тук е съхранена частицата от Кръста Господен. 


image

                    Цар Борис III помага за изработването на 99-килограмов метален кръст. На 1 май 1936 година кръстът е донесен от Йорданчо на Кръстов връх. Присъства цялото село Борово. Кръстът е поставен на източното възвишение на Кръстов връх и е осветен. 


image

                    В края на водосвета върху менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче - символ на Светия дух и благовестието. Йорданчо казал на хората да последват гълъба, който отлетял към западното възвишение и им пояснил, че там където кацне птицата, там е старото манастирско аязмо. Хората така и сторили, разчистили камъните от мястото, на което кацнало гълъбчето и от там потекла жива вода. Аязмотото нарекли "Гълъбичката". 

image

                   Големият метален кръст бил докаран с каруца в подножието на стръмното възвишение, до върха е изнесен на ръце. 


image
 
                   Днес до него се достига по алея с много стъпала, около която са съградени дванадесет параклиса, посветени на дванадесетте Божии апостоли. 


image

                    Наоколо е вековна букова гора. На откритите места цъфтят всякакви цветя и билки, познати и непознати, сякаш не съм виждала досега такова разнообразие и богатство от растения, събрано на едно място. 


image

                  Според друго предание сестрата на цар Борис III Евдокия тежко се разболяла. Йорданчо посъветвал една нощ да преспи на свещеното място. Като по чудо Евдокия оздравяла, но по-голямото чудо било това, че с нея бил и един от придворните, чието дете също било много зле, не било с тях, но било излекувано още същата нощ. 

image

                    Малко по встрани в буковата гора има отделен параклис, който още не е завършен. Той е посветен на българския светец Иван Рилски-Чудотворец.

image

                   Кое от преданията е точно и кое не съвсем, не зная. Но тук цари особено спокойствие. Слънчевите лъчи пробиват зелените корони на дърветата и пръскат светлина и благодат. Дърветата са огромни и с причудливи форми. Докосваш ги и сякаш усещаш прилива на енергия у себе си. 

image

                  Те са живи, а корените им са дълбоко в тази земя, изстарадала и напоена с кръвта на много хора, земя запомнила стъпките на много поколения и народи, запазила спомена за предците...


image

                    Чудакът Йорданчо загива в лагер в Ловеч през 1957г., по времето на тоталитаризма. Около него и за него се разказват много предания. Тъжното е, че този път не турци или чужди посягат на човешкия живот. Злото живее у хората наравно с доброто, независимо от тяхната етническа принадлежност. 



image

                   В социалистическите години, години на атеизъм и неверие в Бога, Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията "Кормисош" Строго са били забранени поклоненията на това място. Да, този път не неверниците, своите забранили вярата и упованието в неведомите сили, които трудно биха могли да бъдат обяснени. Най-силно вярващите местни хора все пак успявали да се изкачат до чудотворното място по тайни кози пътеки, незнайни за всекиго. 

image

                   Благодарение на непрекъснатите и продължителни протести начело с Петър Тодоров от Смолян, в параклиса на Кръстова гора е назначен свещеник - отец Васил Стефанов Арнински. Но едва в годините на демокрацията става възможно свободното посещение на Кръстова гора от поклонниците. 


image

                    Така в сладка раздумка, запленени от мястото и неговата необикновена история, неусетно приближаваме върха, на който е поставен кръста, символ на вяра и чудотворство. 


image

                     Този кръст, подарен от цар Борис III изчезва на 22.10.1994 г.  Намерен е от местен овчар в гората след седем месеца. Има и друго предане, според, което е намерен от свещениците и към него е имало бележка: "Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми”.
             Така или иначе, има сила, която не позволява на злото да вземе връх над доброто и запазва равновесието между двете, движещи света начала. 


image

                  Последни стъпала до заветния кръст, който е копие на първия царски кръст, направен е от неръждаема стомана, а намереният автентичен кръст сега се намира в новата църква. 

image

                   Табелата е пред самия кръст. Но пътят покрай параклисите е вече изминат и вече е твърде късно за това поучение. Хората, които идват тук са вероятно наистина вярващи, а може би търсят последна утеха за болките си, хората са много и са твърде различни, обхаванти са от някаква странна треска. Те предварително знаят за целебните сили тук, за дървото на щастието или за камъка, на който ако поседнат и си пожелаят нещо, то ще се изпълни... Гледам лицата им - някои са смирени, а други нетърпеливи да направят и опитат всичко, трескаво разтреперани. 

image

                   Вярва се, че ако сложиш своя дреха до кръста да пренощува, то ако си болен, ще бъдеш изцерен. 

image

                    И хората слагат дрехи. Не до кръста... 

image

                   Наредени на опашка търпеливо чакат реда си да се докоснат до него. Не изпитах необходимост от това. Дори усетих сила, която ме блъсна в гърдите и ме отдръпна от там. Обърнах се и погледнах изминатия път. Срещу мен блесна светлината на синьото небе. 

image

                    Красиво е. Простор и свобода. Тук се диша много леко. Определено мястото е енергийно. Не е възможно да се опише усещането и прилива или по-скоро атаката на особена енергия, от която главата те заболява и сякаш ще се пръсне. 

image

                    Тук зеленото е по-зелено от другаде, цветовете на билки и цветя са по-едри и с по-силен аромат. Има непознати за мен билки като това красиво жълто родопско цвете, което по-късно видях и покрай Смолянските езера.

image

image

image

image

image

                    За Родопа казват, че е море от зелени върхове. От тук се открива разкошна панорама към това зелено море -

image

                  Персенк и Перелик, Рожен и Преспа, Карлък...  

image

                     Усмивка на диви карамфили.

image

                    Вече сме се върнали обратно по алеята със стъпалата, покрай дванадесетте параклиса, обходили сме с поглед Родопа планина... С мъка се откъсваш от тази гледка, чувстваш се малка частица от планината, приютен в нейната зелена прегръдка... сега стоим пред новата църква на Къстова гора - "Покров на Пресвета Богородица". Тя е осветена през есента на 1995г. от Пловдивския митрополит Арсений. Присъства и Негово Светейшество патриарх Максим заедно с голяма част от синодалните архиереи.         

image

                    Посрещат ни Богородица със своята блага усмивка и Исус, който благославя.


image

                   Търговците бяха в храма. Не видях божи служители, а ми се искаше да попитам за някои неща...               Запалих свещ за здраве и друга за душите на близките. В църквата е старият кръст, дарен от цар Борис III. До него стоят памучета, с които докосваш кръста и чудото става... само тези чудодейни памучета бяха безплатни... И молитвата, която е в сърцето ти, която е трудно да изкажеш с думи, но я носиш в себе си и с поглед, който среща очите на иконите, търсиш тяхното чудотворство.
            А навън въздухът е не само кристален и син, но и изпълнен с танцуващи пеперуди. Има много пеперуди. Едва, когато разгледах снимките на компютъра забелязах, че и апаратът е уловил летящите красавици почти в центъра на следващата снимка. Това беше моето чудо...
                                         
image

                    Пътят вдясно, който слиза надолу, води до аязмото "Очно". Това е нещото, заради, което ще се върна отново тук, защото не успях да стигна до това изворче. Разказаха ни, че до него се стига по доста стръмна надолу пътека и ако се вдига шум - водата спирала, а тя и без това едва сълзяла, откъдето идва и името. 

image

                    По пътека между вековни брястове вървим към Живата вода. 


image

                    До извора с чудодейната Жива вода е сложен по-малкият, 66-килограмов кръст, който бил дарен след чудото с оздравяването на царевата сестра евдокия. 


image

                    Всеки тук е дошъл да си налее целебна вода. Аз както обикновено се случва, нямам в какво да си отнеса жива вода, едва сега разбирам за какво са били празните пластмасови шишенца с цена 1 лев и кръстче на тях... Ето това се казва оксиморон - да налееш нещо безценно в пластмасово шишенце за левче. 


image

                   Хората търпеливо изчакват реда си пред уловената в чешма вода. А водата е ледено студена - наистина Жива вода в горещия летен ден. Намокрям челото си и отпивам... да видим ще спре ли силното главоболие... и то спира, но не за много дълго, само докато отново излезем на слънце... 


image

                  Докато стояхме прехласнати пред чешмата, се случи нещо, което отдадох наистина на неведомите сили. Ей, хора, бай Ганьо още е жив! Беше пред чешмата и този път беше с цяла фамилия около себе си, щото оня Алековия е без близки и роднини, ама то от тогава има стотина години да са . Явно се канеше да източи всичката жива вода - носеше някаква огромна торба и в нея редеше пълите шишета, дамаджани, термоси... неее, не е възможно да се изброи всичко, което беше напълнил и което предстоеше да бъде напълнено. А хората на опашката, която ставаше все по-голяма, си чакаха търпеливо, дори не се изнервиха... Изведнъж, нечия невидима ръка бутна торбата по нанадолнището, ей така както си седеше и нямаше никой до нея (щото Ганьо пълнеше поредния термос), торбата се катурна и по стръмнината се затъркаляха различни пълни и празни съдинки... 


image

                   Малки нежни незабравки, незабравими мигове, незабравими капки от началото на едно пътуване в Родопите.

image

                   Докато другите търсеха камъчета с кръстчета (нас камъчетата ни намериха ;)  ), се изкачихме до поляната до старата църква, където нощуват поклонниците срещу Кръстовден, когато енергията на това необикновено място била най-силна. 

image

                    Долу в равнината при нас липите вече преминаха, а тук сега цъфтяха шипките... 

image

                    А панорамата към зелените родопски върхове беше невероятно красива и омагьосваща очите. 

image

                    Върхове, които примамват с прохладата на горите си, с мириса на смола и иглички... 

image

                    Зеленосиня омая.

image

                   И пъстри пеперуди.

image

                   Дъх на гора, диви цветя и билки...

image

                    Модел за родопска шевица,,,

image

                   Едва уловомо пърхат криле. Нечие невидимо присъствие се долавя.

image

image

                    Синьо-лилав скакалец, маскиран с цвета на салвията, върху, която живее.

image
 
                    Бръмчене на диви пчели. Птича песен.

image

                    И щастие във вид на калинка.

image

                    Всички сетива преливат. Може би в това е магията.

image




Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hadzapi - Енергетика има най-вече в старият параклис,
14.07.2013 11:34
там се е запазило и до днес непокътнато положителното, усеща се още отвън пред параклиса. Останалото, новото... - едно печалбарство и... празнота. Старият параклис - островче и тихо кътче сред претрупаното...
цитирай
2. hadzapi - Друго много силно енергино за мен място е
14.07.2013 11:38
Манастирът "Свети Иван Пусти" след Враца, наскоро е ремонтиран и има вече и път до него. Още преди да се направи и да има и монаси вече там, ходихме, още из руините на църквата и реката и изворът и пещерата там, от всичко се усещаше струенето на положителното.

Сега го има още, ходихме и след ремонта, съживено е, има много хубава чешма, стилът и надписите на нея...
цитирай
3. qbylkovcvqt - И на мен ми допадна повече старата ...
14.07.2013 13:12
И на мен ми допадна повече старата църква (тя е на третата снимка) и вярно около нея е точно остров на спокойствието... Постинга стана дълъг и не разказах за нея - построена е върху основите на съборения манастир, явно това е точното място и няма нищо случайно...

Виждала съм табелата за този манастир край Враца, но не съм ходила там. Нужно е старините да се стопанисват и поддържат, хубаво е да е така, но ние сякаш всичко изкривяваме... В днешното време духовното отстъпи някъде в дълбоката сянка на материалното.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Прекрасно място!
14.07.2013 16:11
Съжалявам, че не го познавате от времето, когато имаше само старата църква и една сграда за пренощуване. А горе беше Кръстът? Сега има и пазарно излъчване с 12-те параклиса, новата голяма църква, която долу бе превърната в ресторантче за известно време, с големите сгради, които ще бъдат хотели. Най-красивият преход там е от с. Чотрово до Светилището на Дионисий - Беланташ и после през Инкая и Караджакая до Кръстовръх. Ако се продължи на следващия ден се достига до Мохамеданското светилище Енихан баба.
Години трябват на туриста, когато застане на един връх в Родорите да се ориентира по съседните ридове.
цитирай
5. makont - Боже, каква красота е сега,
14.07.2013 19:27
ние ходихме там на 03.03., беше сняг и пак беше красиво. До аязмото се стигаше по обледена пътечка, но всички успяхме да пийнем от чудотворната водица. Много хубав постинг. Научих още и още. Там наистина е приказно, особено. Благодаря за хубавата разходка. Усмивки и лека и спокойна нова седмица!
цитирай
6. kalin8 - Привет!
14.07.2013 20:39
Истинско удоволствие бе за мен!
Родопа е любимата ми планина...
Б.
цитирай
7. qbylkovcvqt - Съжалявам, че не го познавате от ...
14.07.2013 21:37
planinitenabulgaria написа:
Съжалявам, че не го познавате от времето, когато имаше само старата църква и една сграда за пренощуване. А горе беше Кръстът? Сега има и пазарно излъчване с 12-те параклиса, новата голяма църква, която долу бе превърната в ресторантче за известно време, с големите сгради, които ще бъдат хотели. Най-красивият преход там е от с. Чотрово до Светилището на Дионисий - Беланташ и после през Инкая и Караджакая до Кръстовръх. Ако се продължи на следващия ден се достига до Мохамеданското светилище Енихан баба.
Години трябват на туриста, когато застане на един връх в Родорите да се ориентира по съседните ридове.


Привет!

Истинско удоволствие е да чуеш разказите на човек, който познава добре планината! :)
Наистина родопските върхове са като морските вълни в синьо-зелено всичките и толкова си приличат, обрасли във вековни борови и букови гори... Пък, пусто, не можеш да им се нагледаш!

:)))
цитирай
8. qbylkovcvqt - ние ходихме там на 03. 03., беше сняг ...
14.07.2013 21:40
makont написа:
ние ходихме там на 03.03., беше сняг и пак беше красиво. До аязмото се стигаше по обледена пътечка, но всички успяхме да пийнем от чудотворната водица. Много хубав постинг. Научих още и още. Там наистина е приказно, особено. Благодаря за хубавата разходка. Усмивки и лека и спокойна нова седмица!


Здравей! :) Трябва да дойдеш когато е зелено, аз пък през зимата не съм била в планината... Хубаво е когато има за какво да се връщаш отново, явно магията я има винаги на това място.
цитирай
9. qbylkovcvqt - Истинско удоволствие бе за мен!...
14.07.2013 21:41
kalin8 написа:
Истинско удоволствие бе за мен!
Родопа е любимата ми планина...
Б.


Родопа е мистична планина за мен, обвита е с нещо магическо и никога неразгадаемо напълно...
цитирай
10. anin - Поздравления за постинга!
01.08.2013 19:13
Чудесно място е, ходила съм два пъти, харесва ми, само дето по време на пътуването ми беше недобре от пътя...
цитирай
11. qbylkovcvqt - Явно наистина това място е необи...
02.08.2013 16:56
Явно наистина това място е необичайно и има необикновено силна енергия, която различно се отразява на различните хора... и мен силно ме боля главата, една приятелка също не се почувства добре... Необяснима сила владее наоколо. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852845
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031