Постинг
14.07.2013 01:42 -
Кръстова гора - началото на едно пътешествие в Родопите
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Туризъм
Прочетен: 13420 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2013 01:46
Прочетен: 13420 Коментари: 11 Гласове:
24
Последна промяна: 14.07.2013 01:46
Тук на този свят, човек е като морен пътник, отбил се да пренощува,
тук на земята ние вярващите нямаме постоянен град, а бъдещия търсим
Посл.до Евреите 13:14
" Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите.
Просията през вековете с названието Кръстов, тази светиня носи спомените за стародавен манастир, разрушен по време на турското робство. От уста на уста, поколение след поколение е предавало, че тук, в дивната Родопа планина, люлката на легендарния митичен певец Орфей, на мястото на побития на изток кръст, мнозина вярващи са намерили утеха в своите скърби, лек за своите страдания, надежда, че доброто ще ги съпътствува през живота. Тук човек по-добре осмисля думите на Христа: „Всичко ще поискате в молитва с вяра,ще получите“ /Матея 21:21/"
Архимандрит Висарион - Игумен на манастир "Св,Троица" Кръстова гора
Византийските хронисти наричали Родопа планина "Магна силва булгарика", което означава Свещената българска планина. И това никак не е случайно. А може би определението "свещена" най-силно се отнася за Кръстова гора със своя Кръстов връх и побития на него кръст. Намира се на височина 1545м над морското равнище и на 6км от най-близкото до него село - Борово.
Много предания и легенди се разказват за тези места, изпълнени с упование и целебни сили за вярващите, а по-невярващите се зареждат с космическа енергия.
Някога на този връх е имало манастир, за което свидетелстват запазените стари зидове, обработени камъни, разкрити са основите на старата църква, камъни със следи от свещи по тях и намерените в земята кръстове от бигор (дялан камък).
Още през IVв. сл.Хр. тук в Родопа сред бесите, проповядвал Христовото учение св. Никита Ремисиански. Само два са изворите за това и сведенията не са много. За бесите се знае, че са войнствени, горди и свободолюбиви тракийци. Те са жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на прорицалището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Пангей или "всеземие" (на български Кушница), а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа. Евсевий Йероним съобщава в свое писмо, че "св. Никита направил така, щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос". Вторият източник са писмата на епископа на Нола Павлин, който е близък приятел на св. Никита Ремисиански. Според епископ Павлин дейността на св. Никита сред бесите се е осъществила около 396г. Епископ Павлин е във възторг от подвига на своя приятел и му посвещава поема:"Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови,... са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира!... Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето. Непристъпните и кървави по-рано планини сега закрилят превърналите се в монаси разбойници – храненици на мира. Окървавената някога земя сега е земя на живота... Там, гдето някога е имало животински нрави, сега властва ангелски дух и в пещерите се подслонява като праведник този, който е живял в тях като разбойник... "
Бесите са били сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст, затова не са чудни усилията на империята за тяхното християнизиране. А Родопа планина още от древни времена е била място на драматични събития.
Казват, че погледната отвисоко Кръстова гора изглежда като огромна поляна с формата на кръст, откъдето идва и нейното име.
През 1083г. братята Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир и го даряват с обширни имоти. Малкото село Инверце се превърнало в стопанско средище, в което се развивало богато животновъдство. В тучните ливади на Кръстова гора пасели многобройни манастирски стада. Наричали още това място Градище. Тук били манастирските мандри и жилищни сгради с църквата "Св.Троица", тук бил съграден и манастир със същото име, наричан още и Троицки манастир.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, въпреки османската власт, християнството се развивало и процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси.
Истинско изпитание се оказали годините между втората половина на XVII и първата половина на XVIII век. Това бил най-тежкият период в историята на Родопите и неговите хора - втората масова ислямизация, която поставя хората на ръба на физическото оцеляване. Ислямизирането започва с унищожаването на Смолянската епископия и богословското училище, опожарена е епископската църква "Св.Петър и Павел", убит е по изключително жесток и мъчителен начин последният Смолянски еписоп св. Висарион Смолянски (1670). В Средните Родопи църквите и манастирите са разрушени, свещениците и монасите са избити. Настъпило време разделно. Нямало свещеници. "Кръстниците сами кръщавали новородените деца, а за причастяване се използвала богоявленска вода. Богослуженията-молитвени правила се ръководели от благочестив мирянин, избран от всички християни в даденото селище, т. нар. хорепископ. Извършвали се в затънтени параклиси-землянки, параклиси външно приличащи на плевници или в някоя къща."(Ст. Илчевски)
По това време е разрушен и манастирът "Св.Троица", а по-голяма част от монасите са избити.
Особено силна в Средните Родопи е почитта на хората към кръста. Дори у мюсюлманите, като насилствено ислямизирани християни се запазило силното благоговение пред кръста. Целият им живот минавал под знака на кръста. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите. В амулетите за здраве и късмет, често пришивали кръстчета, невидими за очите.
На Кръстов връх обаче поклоненията не престанали въпреки разрушенията и гоненията. Околните земи били ислямизирани, земята била собственост на мюсюлманин. Но хората не преставали да прииждат за молитва и пречистване. На празника на Свети дух идвали православните християни от близкото село Борово, принасяли курбан за здраве. На отсрещния Черни рид има капище на Ени хан Бааба, но дори мюсюлманите идвали да се поклонят на кръста.
В деня, в който се изкачихме на Кръстов връх също беше Свети дух и тази година празникът съвпада с Черешова задушница. Не знам дали от атмосферата тук или от неизменните мисли, които се въртят около духовете на мъртвите, на живеещи в нас близки, на този ден усещането е странно, усещане за мистично присъствие наоколо...
В началото на XIX век е премахнато кърджалийството в Средните Родопи. Тогава започвт да идват тук монаси от Света гора, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Много от тях загинали в страшни мъки. В почти всички селища започнали да се градят храмове. Носят се легенди за строежа на всеки един храм, как е постигнато разрешение за строежа му и как е построен с участието на цялото население, за колко кратко време е бил издигнат и по какъв начин са маскирани размерите му... В 1838г. пристига атонският йеромонах Григорий. Наричали го "родопският Паисий" и бил почитан от местното население като светец. Почти във всички населени места йеромонах Григорий открива училища за бъдещи свещеници, учители, възрожденци. Остава в Средните Родопи до 1872г. Улавя будната кръв на Родопите, посвещава се на просвещението на родопчани.
След края на Руско-турската освободителна война през 1878г. Кръстова гора остава в пределите на Източна Румелия, а Смолянско - под османска власт. Поклонниците с риск за живота си преминавали тайно границата, за да достигнат върха, който имал особена притегателна сила.
Силата и енергията на Кръстова гора според преданието идва от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос и който е бил скрит на това място. До XVIII век кръстът се намирал в манастира "Св.Троица". Манастирът бил разрушен до основи от турците, но кръстът бил спасен от трима монаси, които го скрили добре в една от близките пещери. И до ден днешен вълшебството и силата на Кръстова гора идва от скрития в недрата на Родопите Божи кръст.
Преданието разказва още и за чудака Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, който дошъл в Борово през 1933г. Йорданчо, както го наричали хората, бил от ония странни особняци, които хората приемат като различни и често странят от тях, той много прилича на Йовковите чудаци, "птички божии" със свободни души, сякаш изпратени от небето да бъдат в полза на другите.
Йорданчо понякога получавал видения. Той разказва за едно от тези видения на цар Борис III, как на небето се появил кръст. Една нощ Йорданчо прекарал на Кръстов връх и тогава му се открила историята на това сакрално място - как тук се издигал манастир, в който се пазела часица от Кръста Господен. Йорданчо разказал на царя,че му било казано да направи и постави висок метален кръст на това място в знак на това, че тук е съхранена частицата от Кръста Господен.
Цар Борис III помага за изработването на 99-килограмов метален кръст. На 1 май 1936 година кръстът е донесен от Йорданчо на Кръстов връх. Присъства цялото село Борово. Кръстът е поставен на източното възвишение на Кръстов връх и е осветен.
В края на водосвета върху менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче - символ на Светия дух и благовестието. Йорданчо казал на хората да последват гълъба, който отлетял към западното възвишение и им пояснил, че там където кацне птицата, там е старото манастирско аязмо. Хората така и сторили, разчистили камъните от мястото, на което кацнало гълъбчето и от там потекла жива вода. Аязмотото нарекли "Гълъбичката".
Големият метален кръст бил докаран с каруца в подножието на стръмното възвишение, до върха е изнесен на ръце.
Днес до него се достига по алея с много стъпала, около която са съградени дванадесет параклиса, посветени на дванадесетте Божии апостоли.
Наоколо е вековна букова гора. На откритите места цъфтят всякакви цветя и билки, познати и непознати, сякаш не съм виждала досега такова разнообразие и богатство от растения, събрано на едно място.
Според друго предание сестрата на цар Борис III Евдокия тежко се разболяла. Йорданчо посъветвал една нощ да преспи на свещеното място. Като по чудо Евдокия оздравяла, но по-голямото чудо било това, че с нея бил и един от придворните, чието дете също било много зле, не било с тях, но било излекувано още същата нощ.
Малко по встрани в буковата гора има отделен параклис, който още не е завършен. Той е посветен на българския светец Иван Рилски-Чудотворец.
Кое от преданията е точно и кое не съвсем, не зная. Но тук цари особено спокойствие. Слънчевите лъчи пробиват зелените корони на дърветата и пръскат светлина и благодат. Дърветата са огромни и с причудливи форми. Докосваш ги и сякаш усещаш прилива на енергия у себе си.
Те са живи, а корените им са дълбоко в тази земя, изстарадала и напоена с кръвта на много хора, земя запомнила стъпките на много поколения и народи, запазила спомена за предците...
Чудакът Йорданчо загива в лагер в Ловеч през 1957г., по времето на тоталитаризма. Около него и за него се разказват много предания. Тъжното е, че този път не турци или чужди посягат на човешкия живот. Злото живее у хората наравно с доброто, независимо от тяхната етническа принадлежност.
В социалистическите години, години на атеизъм и неверие в Бога, Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията "Кормисош" Строго са били забранени поклоненията на това място. Да, този път не неверниците, своите забранили вярата и упованието в неведомите сили, които трудно биха могли да бъдат обяснени. Най-силно вярващите местни хора все пак успявали да се изкачат до чудотворното място по тайни кози пътеки, незнайни за всекиго.
Благодарение на непрекъснатите и продължителни протести начело с Петър Тодоров от Смолян, в параклиса на Кръстова гора е назначен свещеник - отец Васил Стефанов Арнински. Но едва в годините на демокрацията става възможно свободното посещение на Кръстова гора от поклонниците.
Така в сладка раздумка, запленени от мястото и неговата необикновена история, неусетно приближаваме върха, на който е поставен кръста, символ на вяра и чудотворство.
Този кръст, подарен от цар Борис III изчезва на 22.10.1994 г. Намерен е от местен овчар в гората след седем месеца. Има и друго предане, според, което е намерен от свещениците и към него е имало бележка: "Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми”.
Така или иначе, има сила, която не позволява на злото да вземе връх над доброто и запазва равновесието между двете, движещи света начала.
Последни стъпала до заветния кръст, който е копие на първия царски кръст, направен е от неръждаема стомана, а намереният автентичен кръст сега се намира в новата църква.
Табелата е пред самия кръст. Но пътят покрай параклисите е вече изминат и вече е твърде късно за това поучение. Хората, които идват тук са вероятно наистина вярващи, а може би търсят последна утеха за болките си, хората са много и са твърде различни, обхаванти са от някаква странна треска. Те предварително знаят за целебните сили тук, за дървото на щастието или за камъка, на който ако поседнат и си пожелаят нещо, то ще се изпълни... Гледам лицата им - някои са смирени, а други нетърпеливи да направят и опитат всичко, трескаво разтреперани.
Вярва се, че ако сложиш своя дреха до кръста да пренощува, то ако си болен, ще бъдеш изцерен.
И хората слагат дрехи. Не до кръста...
Наредени на опашка търпеливо чакат реда си да се докоснат до него. Не изпитах необходимост от това. Дори усетих сила, която ме блъсна в гърдите и ме отдръпна от там. Обърнах се и погледнах изминатия път. Срещу мен блесна светлината на синьото небе.
Красиво е. Простор и свобода. Тук се диша много леко. Определено мястото е енергийно. Не е възможно да се опише усещането и прилива или по-скоро атаката на особена енергия, от която главата те заболява и сякаш ще се пръсне.
Тук зеленото е по-зелено от другаде, цветовете на билки и цветя са по-едри и с по-силен аромат. Има непознати за мен билки като това красиво жълто родопско цвете, което по-късно видях и покрай Смолянските езера.
За Родопа казват, че е море от зелени върхове. От тук се открива разкошна панорама към това зелено море -
Персенк и Перелик, Рожен и Преспа, Карлък...
Усмивка на диви карамфили.
Вече сме се върнали обратно по алеята със стъпалата, покрай дванадесетте параклиса, обходили сме с поглед Родопа планина... С мъка се откъсваш от тази гледка, чувстваш се малка частица от планината, приютен в нейната зелена прегръдка... сега стоим пред новата църква на Къстова гора - "Покров на Пресвета Богородица". Тя е осветена през есента на 1995г. от Пловдивския митрополит Арсений. Присъства и Негово Светейшество патриарх Максим заедно с голяма част от синодалните архиереи.
Посрещат ни Богородица със своята блага усмивка и Исус, който благославя.
Търговците бяха в храма. Не видях божи служители, а ми се искаше да попитам за някои неща... Запалих свещ за здраве и друга за душите на близките. В църквата е старият кръст, дарен от цар Борис III. До него стоят памучета, с които докосваш кръста и чудото става... само тези чудодейни памучета бяха безплатни... И молитвата, която е в сърцето ти, която е трудно да изкажеш с думи, но я носиш в себе си и с поглед, който среща очите на иконите, търсиш тяхното чудотворство.
А навън въздухът е не само кристален и син, но и изпълнен с танцуващи пеперуди. Има много пеперуди. Едва, когато разгледах снимките на компютъра забелязах, че и апаратът е уловил летящите красавици почти в центъра на следващата снимка. Това беше моето чудо...
Пътят вдясно, който слиза надолу, води до аязмото "Очно". Това е нещото, заради, което ще се върна отново тук, защото не успях да стигна до това изворче. Разказаха ни, че до него се стига по доста стръмна надолу пътека и ако се вдига шум - водата спирала, а тя и без това едва сълзяла, откъдето идва и името.
По пътека между вековни брястове вървим към Живата вода.
До извора с чудодейната Жива вода е сложен по-малкият, 66-килограмов кръст, който бил дарен след чудото с оздравяването на царевата сестра евдокия.
Всеки тук е дошъл да си налее целебна вода. Аз както обикновено се случва, нямам в какво да си отнеса жива вода, едва сега разбирам за какво са били празните пластмасови шишенца с цена 1 лев и кръстче на тях... Ето това се казва оксиморон - да налееш нещо безценно в пластмасово шишенце за левче.
Хората търпеливо изчакват реда си пред уловената в чешма вода. А водата е ледено студена - наистина Жива вода в горещия летен ден. Намокрям челото си и отпивам... да видим ще спре ли силното главоболие... и то спира, но не за много дълго, само докато отново излезем на слънце...
Докато стояхме прехласнати пред чешмата, се случи нещо, което отдадох наистина на неведомите сили. Ей, хора, бай Ганьо още е жив! Беше пред чешмата и този път беше с цяла фамилия около себе си, щото оня Алековия е без близки и роднини, ама то от тогава има стотина години да са . Явно се канеше да източи всичката жива вода - носеше някаква огромна торба и в нея редеше пълите шишета, дамаджани, термоси... неее, не е възможно да се изброи всичко, което беше напълнил и което предстоеше да бъде напълнено. А хората на опашката, която ставаше все по-голяма, си чакаха търпеливо, дори не се изнервиха... Изведнъж, нечия невидима ръка бутна торбата по нанадолнището, ей така както си седеше и нямаше никой до нея (щото Ганьо пълнеше поредния термос), торбата се катурна и по стръмнината се затъркаляха различни пълни и празни съдинки...
Малки нежни незабравки, незабравими мигове, незабравими капки от началото на едно пътуване в Родопите.
Докато другите търсеха камъчета с кръстчета (нас камъчетата ни намериха ;) ), се изкачихме до поляната до старата църква, където нощуват поклонниците срещу Кръстовден, когато енергията на това необикновено място била най-силна.
Долу в равнината при нас липите вече преминаха, а тук сега цъфтяха шипките...
А панорамата към зелените родопски върхове беше невероятно красива и омагьосваща очите.
Върхове, които примамват с прохладата на горите си, с мириса на смола и иглички...
Зеленосиня омая.
И пъстри пеперуди.
Дъх на гора, диви цветя и билки...
Модел за родопска шевица,,,
Едва уловомо пърхат криле. Нечие невидимо присъствие се долавя.
Синьо-лилав скакалец, маскиран с цвета на салвията, върху, която живее.
Бръмчене на диви пчели. Птича песен.
И щастие във вид на калинка.
Всички сетива преливат. Може би в това е магията.
тук на земята ние вярващите нямаме постоянен град, а бъдещия търсим
Посл.до Евреите 13:14
" Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите.
Просията през вековете с названието Кръстов, тази светиня носи спомените за стародавен манастир, разрушен по време на турското робство. От уста на уста, поколение след поколение е предавало, че тук, в дивната Родопа планина, люлката на легендарния митичен певец Орфей, на мястото на побития на изток кръст, мнозина вярващи са намерили утеха в своите скърби, лек за своите страдания, надежда, че доброто ще ги съпътствува през живота. Тук човек по-добре осмисля думите на Христа: „Всичко ще поискате в молитва с вяра,ще получите“ /Матея 21:21/"
Архимандрит Висарион - Игумен на манастир "Св,Троица" Кръстова гора
Византийските хронисти наричали Родопа планина "Магна силва булгарика", което означава Свещената българска планина. И това никак не е случайно. А може би определението "свещена" най-силно се отнася за Кръстова гора със своя Кръстов връх и побития на него кръст. Намира се на височина 1545м над морското равнище и на 6км от най-близкото до него село - Борово.
Много предания и легенди се разказват за тези места, изпълнени с упование и целебни сили за вярващите, а по-невярващите се зареждат с космическа енергия.
Някога на този връх е имало манастир, за което свидетелстват запазените стари зидове, обработени камъни, разкрити са основите на старата църква, камъни със следи от свещи по тях и намерените в земята кръстове от бигор (дялан камък).
Още през IVв. сл.Хр. тук в Родопа сред бесите, проповядвал Христовото учение св. Никита Ремисиански. Само два са изворите за това и сведенията не са много. За бесите се знае, че са войнствени, горди и свободолюбиви тракийци. Те са жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на прорицалището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Пангей или "всеземие" (на български Кушница), а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа. Евсевий Йероним съобщава в свое писмо, че "св. Никита направил така, щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос". Вторият източник са писмата на епископа на Нола Павлин, който е близък приятел на св. Никита Ремисиански. Според епископ Павлин дейността на св. Никита сред бесите се е осъществила около 396г. Епископ Павлин е във възторг от подвига на своя приятел и му посвещава поема:"Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови,... са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира!... Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето. Непристъпните и кървави по-рано планини сега закрилят превърналите се в монаси разбойници – храненици на мира. Окървавената някога земя сега е земя на живота... Там, гдето някога е имало животински нрави, сега властва ангелски дух и в пещерите се подслонява като праведник този, който е живял в тях като разбойник... "
Бесите са били сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст, затова не са чудни усилията на империята за тяхното християнизиране. А Родопа планина още от древни времена е била място на драматични събития.
Казват, че погледната отвисоко Кръстова гора изглежда като огромна поляна с формата на кръст, откъдето идва и нейното име.
През 1083г. братята Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир и го даряват с обширни имоти. Малкото село Инверце се превърнало в стопанско средище, в което се развивало богато животновъдство. В тучните ливади на Кръстова гора пасели многобройни манастирски стада. Наричали още това място Градище. Тук били манастирските мандри и жилищни сгради с църквата "Св.Троица", тук бил съграден и манастир със същото име, наричан още и Троицки манастир.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, въпреки османската власт, християнството се развивало и процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси.
Истинско изпитание се оказали годините между втората половина на XVII и първата половина на XVIII век. Това бил най-тежкият период в историята на Родопите и неговите хора - втората масова ислямизация, която поставя хората на ръба на физическото оцеляване. Ислямизирането започва с унищожаването на Смолянската епископия и богословското училище, опожарена е епископската църква "Св.Петър и Павел", убит е по изключително жесток и мъчителен начин последният Смолянски еписоп св. Висарион Смолянски (1670). В Средните Родопи църквите и манастирите са разрушени, свещениците и монасите са избити. Настъпило време разделно. Нямало свещеници. "Кръстниците сами кръщавали новородените деца, а за причастяване се използвала богоявленска вода. Богослуженията-молитвени правила се ръководели от благочестив мирянин, избран от всички християни в даденото селище, т. нар. хорепископ. Извършвали се в затънтени параклиси-землянки, параклиси външно приличащи на плевници или в някоя къща."(Ст. Илчевски)
По това време е разрушен и манастирът "Св.Троица", а по-голяма част от монасите са избити.
Особено силна в Средните Родопи е почитта на хората към кръста. Дори у мюсюлманите, като насилствено ислямизирани християни се запазило силното благоговение пред кръста. Целият им живот минавал под знака на кръста. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите. В амулетите за здраве и късмет, често пришивали кръстчета, невидими за очите.
На Кръстов връх обаче поклоненията не престанали въпреки разрушенията и гоненията. Околните земи били ислямизирани, земята била собственост на мюсюлманин. Но хората не преставали да прииждат за молитва и пречистване. На празника на Свети дух идвали православните християни от близкото село Борово, принасяли курбан за здраве. На отсрещния Черни рид има капище на Ени хан Бааба, но дори мюсюлманите идвали да се поклонят на кръста.
В деня, в който се изкачихме на Кръстов връх също беше Свети дух и тази година празникът съвпада с Черешова задушница. Не знам дали от атмосферата тук или от неизменните мисли, които се въртят около духовете на мъртвите, на живеещи в нас близки, на този ден усещането е странно, усещане за мистично присъствие наоколо...
В началото на XIX век е премахнато кърджалийството в Средните Родопи. Тогава започвт да идват тук монаси от Света гора, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Много от тях загинали в страшни мъки. В почти всички селища започнали да се градят храмове. Носят се легенди за строежа на всеки един храм, как е постигнато разрешение за строежа му и как е построен с участието на цялото население, за колко кратко време е бил издигнат и по какъв начин са маскирани размерите му... В 1838г. пристига атонският йеромонах Григорий. Наричали го "родопският Паисий" и бил почитан от местното население като светец. Почти във всички населени места йеромонах Григорий открива училища за бъдещи свещеници, учители, възрожденци. Остава в Средните Родопи до 1872г. Улавя будната кръв на Родопите, посвещава се на просвещението на родопчани.
След края на Руско-турската освободителна война през 1878г. Кръстова гора остава в пределите на Източна Румелия, а Смолянско - под османска власт. Поклонниците с риск за живота си преминавали тайно границата, за да достигнат върха, който имал особена притегателна сила.
Силата и енергията на Кръстова гора според преданието идва от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос и който е бил скрит на това място. До XVIII век кръстът се намирал в манастира "Св.Троица". Манастирът бил разрушен до основи от турците, но кръстът бил спасен от трима монаси, които го скрили добре в една от близките пещери. И до ден днешен вълшебството и силата на Кръстова гора идва от скрития в недрата на Родопите Божи кръст.
Преданието разказва още и за чудака Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, който дошъл в Борово през 1933г. Йорданчо, както го наричали хората, бил от ония странни особняци, които хората приемат като различни и често странят от тях, той много прилича на Йовковите чудаци, "птички божии" със свободни души, сякаш изпратени от небето да бъдат в полза на другите.
Йорданчо понякога получавал видения. Той разказва за едно от тези видения на цар Борис III, как на небето се появил кръст. Една нощ Йорданчо прекарал на Кръстов връх и тогава му се открила историята на това сакрално място - как тук се издигал манастир, в който се пазела часица от Кръста Господен. Йорданчо разказал на царя,че му било казано да направи и постави висок метален кръст на това място в знак на това, че тук е съхранена частицата от Кръста Господен.
Цар Борис III помага за изработването на 99-килограмов метален кръст. На 1 май 1936 година кръстът е донесен от Йорданчо на Кръстов връх. Присъства цялото село Борово. Кръстът е поставен на източното възвишение на Кръстов връх и е осветен.
В края на водосвета върху менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче - символ на Светия дух и благовестието. Йорданчо казал на хората да последват гълъба, който отлетял към западното възвишение и им пояснил, че там където кацне птицата, там е старото манастирско аязмо. Хората така и сторили, разчистили камъните от мястото, на което кацнало гълъбчето и от там потекла жива вода. Аязмотото нарекли "Гълъбичката".
Големият метален кръст бил докаран с каруца в подножието на стръмното възвишение, до върха е изнесен на ръце.
Днес до него се достига по алея с много стъпала, около която са съградени дванадесет параклиса, посветени на дванадесетте Божии апостоли.
Наоколо е вековна букова гора. На откритите места цъфтят всякакви цветя и билки, познати и непознати, сякаш не съм виждала досега такова разнообразие и богатство от растения, събрано на едно място.
Според друго предание сестрата на цар Борис III Евдокия тежко се разболяла. Йорданчо посъветвал една нощ да преспи на свещеното място. Като по чудо Евдокия оздравяла, но по-голямото чудо било това, че с нея бил и един от придворните, чието дете също било много зле, не било с тях, но било излекувано още същата нощ.
Малко по встрани в буковата гора има отделен параклис, който още не е завършен. Той е посветен на българския светец Иван Рилски-Чудотворец.
Кое от преданията е точно и кое не съвсем, не зная. Но тук цари особено спокойствие. Слънчевите лъчи пробиват зелените корони на дърветата и пръскат светлина и благодат. Дърветата са огромни и с причудливи форми. Докосваш ги и сякаш усещаш прилива на енергия у себе си.
Те са живи, а корените им са дълбоко в тази земя, изстарадала и напоена с кръвта на много хора, земя запомнила стъпките на много поколения и народи, запазила спомена за предците...
Чудакът Йорданчо загива в лагер в Ловеч през 1957г., по времето на тоталитаризма. Около него и за него се разказват много предания. Тъжното е, че този път не турци или чужди посягат на човешкия живот. Злото живее у хората наравно с доброто, независимо от тяхната етническа принадлежност.
В социалистическите години, години на атеизъм и неверие в Бога, Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията "Кормисош" Строго са били забранени поклоненията на това място. Да, този път не неверниците, своите забранили вярата и упованието в неведомите сили, които трудно биха могли да бъдат обяснени. Най-силно вярващите местни хора все пак успявали да се изкачат до чудотворното място по тайни кози пътеки, незнайни за всекиго.
Благодарение на непрекъснатите и продължителни протести начело с Петър Тодоров от Смолян, в параклиса на Кръстова гора е назначен свещеник - отец Васил Стефанов Арнински. Но едва в годините на демокрацията става възможно свободното посещение на Кръстова гора от поклонниците.
Така в сладка раздумка, запленени от мястото и неговата необикновена история, неусетно приближаваме върха, на който е поставен кръста, символ на вяра и чудотворство.
Този кръст, подарен от цар Борис III изчезва на 22.10.1994 г. Намерен е от местен овчар в гората след седем месеца. Има и друго предане, според, което е намерен от свещениците и към него е имало бележка: "Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми”.
Така или иначе, има сила, която не позволява на злото да вземе връх над доброто и запазва равновесието между двете, движещи света начала.
Последни стъпала до заветния кръст, който е копие на първия царски кръст, направен е от неръждаема стомана, а намереният автентичен кръст сега се намира в новата църква.
Табелата е пред самия кръст. Но пътят покрай параклисите е вече изминат и вече е твърде късно за това поучение. Хората, които идват тук са вероятно наистина вярващи, а може би търсят последна утеха за болките си, хората са много и са твърде различни, обхаванти са от някаква странна треска. Те предварително знаят за целебните сили тук, за дървото на щастието или за камъка, на който ако поседнат и си пожелаят нещо, то ще се изпълни... Гледам лицата им - някои са смирени, а други нетърпеливи да направят и опитат всичко, трескаво разтреперани.
Вярва се, че ако сложиш своя дреха до кръста да пренощува, то ако си болен, ще бъдеш изцерен.
И хората слагат дрехи. Не до кръста...
Наредени на опашка търпеливо чакат реда си да се докоснат до него. Не изпитах необходимост от това. Дори усетих сила, която ме блъсна в гърдите и ме отдръпна от там. Обърнах се и погледнах изминатия път. Срещу мен блесна светлината на синьото небе.
Красиво е. Простор и свобода. Тук се диша много леко. Определено мястото е енергийно. Не е възможно да се опише усещането и прилива или по-скоро атаката на особена енергия, от която главата те заболява и сякаш ще се пръсне.
Тук зеленото е по-зелено от другаде, цветовете на билки и цветя са по-едри и с по-силен аромат. Има непознати за мен билки като това красиво жълто родопско цвете, което по-късно видях и покрай Смолянските езера.
За Родопа казват, че е море от зелени върхове. От тук се открива разкошна панорама към това зелено море -
Персенк и Перелик, Рожен и Преспа, Карлък...
Усмивка на диви карамфили.
Вече сме се върнали обратно по алеята със стъпалата, покрай дванадесетте параклиса, обходили сме с поглед Родопа планина... С мъка се откъсваш от тази гледка, чувстваш се малка частица от планината, приютен в нейната зелена прегръдка... сега стоим пред новата църква на Къстова гора - "Покров на Пресвета Богородица". Тя е осветена през есента на 1995г. от Пловдивския митрополит Арсений. Присъства и Негово Светейшество патриарх Максим заедно с голяма част от синодалните архиереи.
Посрещат ни Богородица със своята блага усмивка и Исус, който благославя.
Търговците бяха в храма. Не видях божи служители, а ми се искаше да попитам за някои неща... Запалих свещ за здраве и друга за душите на близките. В църквата е старият кръст, дарен от цар Борис III. До него стоят памучета, с които докосваш кръста и чудото става... само тези чудодейни памучета бяха безплатни... И молитвата, която е в сърцето ти, която е трудно да изкажеш с думи, но я носиш в себе си и с поглед, който среща очите на иконите, търсиш тяхното чудотворство.
А навън въздухът е не само кристален и син, но и изпълнен с танцуващи пеперуди. Има много пеперуди. Едва, когато разгледах снимките на компютъра забелязах, че и апаратът е уловил летящите красавици почти в центъра на следващата снимка. Това беше моето чудо...
Пътят вдясно, който слиза надолу, води до аязмото "Очно". Това е нещото, заради, което ще се върна отново тук, защото не успях да стигна до това изворче. Разказаха ни, че до него се стига по доста стръмна надолу пътека и ако се вдига шум - водата спирала, а тя и без това едва сълзяла, откъдето идва и името.
По пътека между вековни брястове вървим към Живата вода.
До извора с чудодейната Жива вода е сложен по-малкият, 66-килограмов кръст, който бил дарен след чудото с оздравяването на царевата сестра евдокия.
Всеки тук е дошъл да си налее целебна вода. Аз както обикновено се случва, нямам в какво да си отнеса жива вода, едва сега разбирам за какво са били празните пластмасови шишенца с цена 1 лев и кръстче на тях... Ето това се казва оксиморон - да налееш нещо безценно в пластмасово шишенце за левче.
Хората търпеливо изчакват реда си пред уловената в чешма вода. А водата е ледено студена - наистина Жива вода в горещия летен ден. Намокрям челото си и отпивам... да видим ще спре ли силното главоболие... и то спира, но не за много дълго, само докато отново излезем на слънце...
Докато стояхме прехласнати пред чешмата, се случи нещо, което отдадох наистина на неведомите сили. Ей, хора, бай Ганьо още е жив! Беше пред чешмата и този път беше с цяла фамилия около себе си, щото оня Алековия е без близки и роднини, ама то от тогава има стотина години да са . Явно се канеше да източи всичката жива вода - носеше някаква огромна торба и в нея редеше пълите шишета, дамаджани, термоси... неее, не е възможно да се изброи всичко, което беше напълнил и което предстоеше да бъде напълнено. А хората на опашката, която ставаше все по-голяма, си чакаха търпеливо, дори не се изнервиха... Изведнъж, нечия невидима ръка бутна торбата по нанадолнището, ей така както си седеше и нямаше никой до нея (щото Ганьо пълнеше поредния термос), торбата се катурна и по стръмнината се затъркаляха различни пълни и празни съдинки...
Малки нежни незабравки, незабравими мигове, незабравими капки от началото на едно пътуване в Родопите.
Докато другите търсеха камъчета с кръстчета (нас камъчетата ни намериха ;) ), се изкачихме до поляната до старата църква, където нощуват поклонниците срещу Кръстовден, когато енергията на това необикновено място била най-силна.
Долу в равнината при нас липите вече преминаха, а тук сега цъфтяха шипките...
А панорамата към зелените родопски върхове беше невероятно красива и омагьосваща очите.
Върхове, които примамват с прохладата на горите си, с мириса на смола и иглички...
Зеленосиня омая.
И пъстри пеперуди.
Дъх на гора, диви цветя и билки...
Модел за родопска шевица,,,
Едва уловомо пърхат криле. Нечие невидимо присъствие се долавя.
Синьо-лилав скакалец, маскиран с цвета на салвията, върху, която живее.
Бръмчене на диви пчели. Птича песен.
И щастие във вид на калинка.
Всички сетива преливат. Може би в това е магията.
там се е запазило и до днес непокътнато положителното, усеща се още отвън пред параклиса. Останалото, новото... - едно печалбарство и... празнота. Старият параклис - островче и тихо кътче сред претрупаното...
цитирайМанастирът "Свети Иван Пусти" след Враца, наскоро е ремонтиран и има вече и път до него. Още преди да се направи и да има и монаси вече там, ходихме, още из руините на църквата и реката и изворът и пещерата там, от всичко се усещаше струенето на положителното.
Сега го има още, ходихме и след ремонта, съживено е, има много хубава чешма, стилът и надписите на нея...
цитирайСега го има още, ходихме и след ремонта, съживено е, има много хубава чешма, стилът и надписите на нея...
И на мен ми допадна повече старата църква (тя е на третата снимка) и вярно около нея е точно остров на спокойствието... Постинга стана дълъг и не разказах за нея - построена е върху основите на съборения манастир, явно това е точното място и няма нищо случайно...
Виждала съм табелата за този манастир край Враца, но не съм ходила там. Нужно е старините да се стопанисват и поддържат, хубаво е да е така, но ние сякаш всичко изкривяваме... В днешното време духовното отстъпи някъде в дълбоката сянка на материалното.
цитирайВиждала съм табелата за този манастир край Враца, но не съм ходила там. Нужно е старините да се стопанисват и поддържат, хубаво е да е така, но ние сякаш всичко изкривяваме... В днешното време духовното отстъпи някъде в дълбоката сянка на материалното.
Съжалявам, че не го познавате от времето, когато имаше само старата църква и една сграда за пренощуване. А горе беше Кръстът? Сега има и пазарно излъчване с 12-те параклиса, новата голяма църква, която долу бе превърната в ресторантче за известно време, с големите сгради, които ще бъдат хотели. Най-красивият преход там е от с. Чотрово до Светилището на Дионисий - Беланташ и после през Инкая и Караджакая до Кръстовръх. Ако се продължи на следващия ден се достига до Мохамеданското светилище Енихан баба.
Години трябват на туриста, когато застане на един връх в Родорите да се ориентира по съседните ридове.
цитирайГодини трябват на туриста, когато застане на един връх в Родорите да се ориентира по съседните ридове.
ние ходихме там на 03.03., беше сняг и пак беше красиво. До аязмото се стигаше по обледена пътечка, но всички успяхме да пийнем от чудотворната водица. Много хубав постинг. Научих още и още. Там наистина е приказно, особено. Благодаря за хубавата разходка. Усмивки и лека и спокойна нова седмица!
цитирайИстинско удоволствие бе за мен!
Родопа е любимата ми планина...
Б.
цитирайРодопа е любимата ми планина...
Б.
planinitenabulgaria написа:
Съжалявам, че не го познавате от времето, когато имаше само старата църква и една сграда за пренощуване. А горе беше Кръстът? Сега има и пазарно излъчване с 12-те параклиса, новата голяма църква, която долу бе превърната в ресторантче за известно време, с големите сгради, които ще бъдат хотели. Най-красивият преход там е от с. Чотрово до Светилището на Дионисий - Беланташ и после през Инкая и Караджакая до Кръстовръх. Ако се продължи на следващия ден се достига до Мохамеданското светилище Енихан баба.
Години трябват на туриста, когато застане на един връх в Родорите да се ориентира по съседните ридове.
Години трябват на туриста, когато застане на един връх в Родорите да се ориентира по съседните ридове.
Привет!
Истинско удоволствие е да чуеш разказите на човек, който познава добре планината! :)
Наистина родопските върхове са като морските вълни в синьо-зелено всичките и толкова си приличат, обрасли във вековни борови и букови гори... Пък, пусто, не можеш да им се нагледаш!
:)))
makont написа:
ние ходихме там на 03.03., беше сняг и пак беше красиво. До аязмото се стигаше по обледена пътечка, но всички успяхме да пийнем от чудотворната водица. Много хубав постинг. Научих още и още. Там наистина е приказно, особено. Благодаря за хубавата разходка. Усмивки и лека и спокойна нова седмица!
Здравей! :) Трябва да дойдеш когато е зелено, аз пък през зимата не съм била в планината... Хубаво е когато има за какво да се връщаш отново, явно магията я има винаги на това място.
kalin8 написа:
Истинско удоволствие бе за мен!
Родопа е любимата ми планина...
Б.
Родопа е любимата ми планина...
Б.
Родопа е мистична планина за мен, обвита е с нещо магическо и никога неразгадаемо напълно...
10.
anin -
Поздравления за постинга!
01.08.2013 19:13
01.08.2013 19:13
Чудесно място е, ходила съм два пъти, харесва ми, само дето по време на пътуването ми беше недобре от пътя...
цитирайЯвно наистина това място е необичайно и има необикновено силна енергия, която различно се отразява на различните хора... и мен силно ме боля главата, една приятелка също не се почувства добре... Необяснима сила владее наоколо. :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето