Денят беше отреден за обиколка в подземния свят на Родопите. След Дяволското гърло трябваше да потеглим към Ягодинската пещера, за която вече знаех, че има такива чудни образувания, които не се срещат в никоя друга пещера. Още докато бяхме в тъмното гърло на дявола и докато се възхищавахме на чудесата на природата или на дявола, кой знае?, разменихме информация с други туристи, които пък идваха от Ягодинската пещера. Казаха ни: "Непременно пискайте да се изкачите на Орлово око!"... 



                   Когато обаче излезеш на белия свят от царството на сенките, някак си слънцето ти изглежда по-хубаво и по-усмихнато от всякога и никак не бързаш да слезеш отново под земята... 



                  Съвсем наблизо се оказа едно интересно местенце  - Музеят на мечката, по пътя за село Триград. Разказаха ни и за Харамийската пещера,... но за сега предпочетохме - мечките... ;) 



                  Това е едно фантастично и свежо място за отдих. Вече видяхте пъстървите в малкия басеин с фонтанче (чакат и те ред за музей на пъстървата...).
            Тази машина си я бива, удивителна е! Тук всичко е направено с много любов и е невероятно удоволствието да си сред тези хора в това уж диво, а толкова красиво и уютно кътче. 



                    Простичко мостче над реката, ама е толкова примамливо. 



                     Неустоимо е желанието да преминеш по него или да седнеш върху дъските и спуснеш боси крака в студената вода на Триградската река. 



                   А тя, реката, бързо се спуска, устремила се надолу към Дяволското гърло... 




                   Водата е прозрачна и слънцето играе в нея.




                   Денят е горещ, от равнината ни се обадиха, че температурите са нажежени. И тук се усеща горещината, но е различно, приятно е. От менюто изпихме по студена минерална вода "Девин", разбира се... от екстрите не се възползвахме, за сега. :) 




                    И... ето ни в света на мечките.




                    Експонатите са подредени в една стая, неголяма... тесничко е, но е... толкова добре направено всичко, без да е претрупано и наистина показва цял един свят, от който все повече се отдалечаваме, а и малко повече от един свят... 




                   Кафявата мечка живее в голяма част от нашите планини – Родопите, Рила, Пирин, Централен Балкан и Витоша. В Рило-Родопския масив (България и североизточна Гърция) има около 550 мечки, а в Стара планина са около 200.

 
                     Подобно на човека, при ходене мечката стъпва на цяло стъпало. Следите от човешка и мечешка стъпка много си приличат, но мечешките са по-къси и по-широки. Стъпката има характерна форма и трудно може да бъде сбъркана. На всяка следа явно се виждат пет пръста с отпечатъци от нокти. Крайниците са с дълги нокти, пригодени за катерене, копаене, ловене на риба и разбира се за атака и отбраняване.



                  Ноктите са с дължина 5-7см на предните лапи и 3-4см на задните лапи.



                    Мечката е късогледа, но за сметка на това добре различава цветовете. Това и помага да намира любимите си плодове. Ако сте се увлекли в брането на боровинки, устата ви е пълна със сладките плодчета и по тази причина сте необичайно тихи, вероятността да се сблъскате с друг любител на боровинките - кафявата мечка, е твърде голяма. ;) 



                  Нашият водач в света на мечките започна своя разказ с поведението на човека, когато попадне в този свят и какво трябва да прави и не прави, ако срещне мечка в гората. 




                    Като всяко живо същество и мечката ще е изплашена от срещата си с човека, тя се изправя на задните си крака и заема заплашителна поза като страшно реве и показва огромните си нокти. Ето ви малко цифри, за да се опитате да си представите животното в естествените му размери: Кафявата мечка (Ursus arctos) е най-едрият хищник, който се среща в България - дължината от главата до опашката е от 1,60см – 2,60см. Височината когато се изправи на два крака е от 1,50см – 3.80см. Килограмите са от 100 до 350кг – за мъжки екземпляри в страната ни и до 800кг в света. За женските от 60 до 200кг в България.



                    Значи, когато това чудовище, колкото и мило да изглежда на картинка, се изправи пред вас, ревящо и размахващо огромните си тежки лапи, трябва да издържите 30 секунди така - спокойно стоящи срещу мечката. :) Никак не ми се ще да попадам в подобна ситуация... Когато мечката реши, че не сте агресивни и уплашени, махва пренебрежително с лапа и се отдалечава. Боже, не ми се мисли, какво се случва, ако не издържи човек 30 секунди и се развика или хукне да бяга... 




                    На това място се сещам за един виц, ама няма да го разкажа. 



                     Ето и съветите на познавачите на милото животно: 
                     "Когато се движите в “мечи” район, говорете, пейте, свиркайте, потропвайте, така че да ви чуят поне от 30м. Ако се движите тихо, може да се озовете в «личното пространство» на мечката и да я изненадате. Тогава, мечката се чувства силно застрашена и може да мине през вас. После, уплашена ще избяга. Обикновено последствията са одраскване, натъртване и силен уплах.
            При заплаха, мечката гледа да сплаши противника. Първо бие с лапи земята или кърши храсти и клони. После се изправя на задните си крайници, за да изглежда по-голяма и замахва с предните, като сумти и издава дрезгави крясъци. Ако и това не помогне, надава оглушителен рев, показва всичките си зъби и щрака с челюсти. Изправената мечката никога не напада. Тя изразява любопитство, изследва обстановката и обикновено следва бягство.
            При атака на мечка не отстъпвайте, а „отстоявайте” мястото си, като й говорите тихо и монотонно. Това ще я възпре. Хвърлете някаква вещ настрани и надалеч, за да отвлечете вниманието й. Ако се изправи и души във въздуха, спрете и не мърдайте, но говорете. Ако мечката се приближава към вас, говорете й, като отстъпвате заднешком, бавно и без резки движения. Можете да се обърнете и отдалечите по-бързо, едва когато не ви вижда (късогледа е, но има остър слух и добро обоняние).
             Мечките не обичат да са като „хванати в капан”. Ако сте препречили единствения й изход за бягство, рискувате да мине през вас. Бързо се прикрийте зад дънер или скала и й дайте път.
              Липсата на реакция и движение, кара мечката да смята, че заплахата е отминала. Затова ако ви събори, легнете по корем или на кълбо, покрийте врата си с ръце и не мърдайте, докато животното не се оттегли!"



                     Интересено беше за нас да видим скелет на пещерна мечка. 
             Пещерната мечка (Ursus spelaeus) е изчезнал представител на семейство мечки, който е живял в Европа през периода плейстоцен. Видът е изчезнал в началото на последната ледникова епоха, преди около 27 500 години.
             Както името „пещерна“, така и научното име spelaeus произтичат от факта, че вкаменелости от този вид са намирани най-вече в пещери и посочва, че този вид прекарва повече време в пещерите от кафявата мечка, която използва пещерите само за зимен сън. В резултат на това, в течение на времето, цели слоеве от костите и почти цели скелети, са открити в много пещери.



                    Пещерни мечки са живели в Родопите поне допреди 14 хил. г. На тази възраст има намерени скелети в много от пещерите в Родопите. В пещерата Бачо Киро също са открити останки от пещерна мечка, както и в Орлова чука, не знам възрастта на всички намерени подобни находки. През 30-те г. на ХХ век в пещерата Бачо Киро работи английска експедиция с ръководител американката Дороти Гарът. Открит е скелет на пещерна мечка с размери над 3 м, но е изнесен от страната, намира се в британски музей. (БРАВО на нашите, се казва! тук)
             Смята се, че броят на пещерните мечки започва драстично да намалява с идването в Европа на съвременния човек, който вероятно ги е изтикал от пещерите и ги е убивал за храна. Много зверове пък измират от студ през последната ледникова епоха. Но на Балканите има убежище, в което оцеляват и хора, и растителни видове, и животни. Затова учените смятат, че пещерни мечки живеят най-доскоро точно тук. От нашата територия са и най-късните находки.
             Най-близък роднина на пещерната мечка е кафявата мечка. Но пещерната е била колосален звяр - над 3 метра и повече от 500 кг!





                    Вижда се съотношението в големината с лисици, белки, порове... 



                   И отново навън, вън от пещерите - в цивилизацията и под топлите слънчеви лъчи. 



                    Ех, тази машина! Не мога да и се нагледам. Всичко си има, само да се носиш срещу вятъра с нея. Тук сме малко като в света на Барни и Фред... :) Хубаво е! Е, синът ми съгледа другата машина, вън от оградата и каза, че предпочита с нея да цепи вятъра, а аз даже не бях я забелязала... 
 


                   И така - намерихме си райско кътче токова близо да свърталището на дявола. 



                  Прекрасни диви маргарити! Дори не се сетих да ги попитам нещо, късайки листенце по листенце. Толкова изящни, нежни и красиви... 




                    Само щраках с апарата отново и отново... 



                     :) Къде зимуват мечките ли? В пещерите, разбира се! 



                   Там по време на зимния сън раждат своите малки, които са съвсем, съвсем мънички, тежат около 400 гр... излизат навън чак през пролетта. 



                    От декември до март мечката изпада в зимен сън или летаргия. Това се дължи не на студа, а на липсата на храна. През тези месеци тя преживява от натрупаните подкожни запаси.
            За зимата си приготвя бърлога, като я разчиства, разширява и застила с листа, трева, мъх и клонки. Мечи бърлоги са откривани на най-невероятни места – в пещери и скални цепнатини, под корени на паднали дървета, бивши минни галерии, дупки под планински хижи и мостове. Входът им винаги е тесен.



                Тези смели мъже, които ни посрещнаха в Музея на мечката организират турове за наблюдения на кафявата мечка.
           На мечките има поставени устройства за проследяване, което помага на изследователите да наблюдават живота им и да помагат при необходимост... 




                 Тази самотна скала е срещу входа на Ягодинската пещера. Странно и за мен самата, но тук не съм направила повече снимки...




                   За да достигнем до Ягодинската пещера пътуваме през Буйновското ждрело. Отново пътят е много тесен и се движим много бавно, което позволява да се насладим на чудните гледки наоколо. Скалите са толкова близо около и над нас. Въча е оформила невероятни форми по пътя си в разстояние на 7-10 км във варовитите скали. Има едно място под което преминаваме, където скалите са се почти допрели една до друга, разстоянието между тях е ... един вълчи скок. Така се и нарича това място, за което хората от близкото село Ягодина разказват, че от там прескачат вълчите глутници зиме, за да нападат кошарите им... Гледките са живописни, чудно красиви. Иска ми се да сляза от буса и да тръгна пеша. Тук има толкова красота, че очите не могат, не искат да се наситят. 




                     Ягодинската пещера е на десния бряг на Буйновска река, чието естествено корито е преминавало през пещерата, но водите и са отбити и така е станало възможно да бъде проучена самата пещера и също да могат да я посещават туристи. Намира се на 3 км югозападно от с.Ягодина. В района има открити повече от 200 пещери. 
              Дължината на Ягодинската пещера е 8501 м, като се е оформирала при надморска височина от 1015 метра. В нея се влиза през изкуствено направен вход, преминава се 1 100-метрова пътека и се излиза отново през изкуствено прокопан проход, малко преди естествения вход на пещерата. Тя е на три нива (етажа), за непосветените е само първият етаж, разходката продължава около час, вторият етаж можело да бъде видян само с предварителна договорка или заявка, или не помня какво, а третият е само за избрани... Снимането в пещерата не е разрешено, затова думите ще бъдат моите картини. ( Диск със снимки се продава пред пещерата срещу сумата от 2, 50...)
            Обличаме якетата, предупредени сме, че вътре температурата е само 6 градуса. Води ни крехка девойка, но много сладкодумна и с тънко чувство за хумор, като повечето спелеолози, които съм срещала. Първо преминаваме през залата с елхата. Момичето ни разказва за традицията, която са си създали местните спелеолози - всяка нова година д посрещат тук под земята. При постоянната температура тук елхата издържа свежа около пет години. Украсената елха, ниската температура, всичко в пещерата - в искрящо бяло като лед, създава се усещането за царството на снежната царица. Сякаш уловила мисълта ми девойката показва Дядо мраз и джуджетата, и Снежанка... Нашият гид под земята разказва за състава на скалите и начина на отлагане на калциевия карбонат при постоянна влажност 85%-90%. Мраморът е основна съставка, затова и повечето образувания приличат на ледени висулки или покрити със скреж и лед, а там където има цвят, то той е от окисленията на желязо, манган и мед. Минаваме под така наречените Царевични сталактити, които живописно се спускат над нас - сталактитите са кухи и водата се просмуква през тези цеви, образуват се от отлагането на калциевия карбонат. За да се образува един сантиметър скална висулка са нужни от 50 до 100-150 години. Тази новогодишна зала се използва и като ритуална. Тук са сключени около 200 сватби и за сега няма развели се от тези двойки, защотооо... нали разказах, разводите - в Дявоското гърло... За тези, които все още държат на традицията за сключване на брак, но да е нетрадиционен има огромна мраморна маса, а срещу нея е гербът на България. Красиво е и внушително, като в средновековен замък. Обаче е кално и студено... Сватбеният подарък за младоженците, който спелеолозите предлагат е задържане на тъщата и свекървата в пещерата и обещават да са добре запазени... 
            Минаваме покрай грамаден сталактон, приличащ на огромна ледена медуза. Според изчисленията, той е на възраст над 10 000 години и тежи около 3 тона. Около него са се надиплили невероятно красиви скални завеси, като драперии с формата на огромен балдахин и красиво обагрени - може би това едно най-красивите образувания тук... или ... може би, не. Наричат се хелектити - доста рядко срещани образувания. Получават се от течението, което увлича водната капка настрани. Малко по-навътре има втори огромен сталактон, а в основата му има кристално бистро езеро с коралови образувания, сякаш са от скреж. Естествено тези пещерни корали нямат органичен произход като морските... макар, че по форма и изящество са досущ същите. 
          Тук е и един от символите на пещерата - Неосъществената целувка, огромен сталактит се е спуснал над висок сталагмит, ахааа да се докоснат, но не, делят ги около 10-15 см. Много е красиво и някак романтинчно - има няма 100,200, 300 години и ще се целунат, ще се докоснат... обещахме си да дойдем тогава пак, за да видим тази красота и вълшебство... 
            
http://vbox7.com/play:be15bfa5c9

           Преминаваме през просторна и висока зала, наречена огромното срутище, казват му още и тектонски блокажи, образували са се при разместване на земни пластове, вероятно при земетресения. Тук няма скални образувания, личат си петната от откъснати скали, екскурзоводката със сериозен глас съобщава, че последният къс скала е паднал ден преди да влезем в пещерата... ;)
            Най-многобройните обитатели на пещерата са прилепите, тук е техният дом и тяхното царство. Те също като мечките зимуват тук. Лятото излитат от пещерата само нощем, когато навън падне мрак, за да се нахранят... Открити са около дванадесет вида прилепи, живеещи в пещерата. Девойката ни каза да бъдем спокойни за сигурността си, защото в момента не са гладни... :)))
           Пътят ни минава покрай подземни езера, целите сякаш в бяла пяна с красиви фигурки в тях, най-различни, в различни групички, като изработени от най-крехък порцелан. Изведнъж пещерата става по-ниска и пред лицата ни е едно от много редките скални и пещерни образувания - Леопардовата кожа. Това първично карстово образувание е резултат от киселинността на водата, чието рН се променя от 3 на 3,5 и така, с киселинността си с течение на времето отнема меките материали на мрамора и по този начин образува фасетъчни очи. Но същата тази вода носи и глина, която ги запълва и погледнато от далече, много наподобява леопардова кожа. Сякаш някой бавно и тъпеливо е дълбал тавана на пещерата с чаена лъжичка... 
            Докато с интерес и в захлас разглежаме пещерата и нейните съкровища, нашата екскурзоводка ни показва братята Кирил и Методий с цвете, поставено пред тях, Мадоната с младенеца, пещерна акула и втора,... приликата е поразителна, дори черепът на Хамлет е тук, добре консервиран, .... а фантазията рисува и още и още фигури и изображения, ... буквени кодове и символи и какво ли не още... И тук като почти във всяка пещера има изворче, в което се хвърлят стотинки, но... като в Дяволското гърло трябва да ги лепнеш на стената, за да... Е, девойката ни рече, ако сме с гаджето или съпруга, тактично да кажем, че нямаме дребни... 
            Минаваме покрай кулата в Пиза - преди да се наклони и след това, запознаваме се с друго интересно и рядко образувание - скалните дендрити. Думата произхожда от гръцката дума за дърво. И наистина те наподобяват формата на клоните на подземна гора, образувани са от микропукнатините на скалата, където водата се движи по-бавно и се отлага повече калциев карбонат, който „ражда” коните. Тези образувания са като малки пъпчици по стените на пещерата.
            И може би най-интересното и единствено срещащо се в Ягодинската пещера образувание това са Пещерните перли. Пещерата е с много висока влажност и постоянно от тавана и тече вода. Перлите се образуват като капката, която капе от тавана попада на пода върху песъчинки. Водата започва да върти тези песъчинки, капейки все на едно и също място. От механичното и движение, песъчинките също се задвижват, а върху тях се отлага калциевия карбонат. С течение на времето увеличават размера си и се оформят като правилни кълбенца. Те могат да достигат размера на грахово зърно ( 200 гр ), въпреки, че са открити и единични бройки с размер на лешник. Тези перли, не могат да растат до безкрайност, защото стават все по тежки и капката не може да ги завърта. Видяхме ги - красиви, също като истинските морски перли, но им липсва органичното вещетво седеф, което мидите придават на морските перли, за да блестят. Там, където капката спре да капе върху перлата, процесът спира и сферичките потъмняват и стават кремави и кафяви. Видяхме и как капката завърта малките бели перли. Сякаш пред очите ни се извършваше вълшебство. 
            Така неусетно стигнахме до изхода на пещерата. Бях с хубави туристически обувки, но краката ми бяха поизмръзнали вече, когато стигнахме до изхода. Навън температурната разлика беше огромна. На двеста метра по нагоре от този изкуствено прокопан тунел, се намира естествения вход на пещерата. На 5 метра от него е открито праисторическо жилище от 4-то хилядолетие преди новата ера (периода на каменно-медната епоха). Тогавашните обитатели на пещерата са оставили керамика, керамични съдове, тежести за вертикален стан, прешлени за вретена, сечива, овъглено жито, хромели и др. Част от находките се съхраняват в пещерния музей в Чепеларе. Явно тези хора са се занимавали с грънчарство, глината са вадели от пещерата. Напуснали са обиталището си поради някакво природно бедствие - земетресение, вероятно. 
            И още нещо интересно за пещерите (вероятно го знаете, но аз да кажа) - кавалерството се е породило още тогава, сред тези пещерни хора. Мъжете са пропускали жените да влизат в пещерите пред себе си... с надеждата, ако вътре има мечка, то тя да изяде жената. ;) 
          До Орлово око не можахме да стигнем за жалост. В един ден ни се искаше да видим много неща, а това просто е невъзможно. Момчета с джипове за по 10лв предлагаха да ни закарат до тази панормна площадка високо над скалите. Пеша се стига за около час и половина от Ягодина. Е, нали трябва да остане и нещо невиждано и за едно следващо пътуване в този вълшебен свят на чудеса. 
            Оставаше ни в този ден да се разходим из Широка лъка, сред старите родопски къщи, да усетим ритъма на родопската песен и каба гайдата.

Богат и интересен постинг...

:) Привет!

Надявам се, наистина да е интересен...

Чудесен „разказвам и показвам” си!:)))

:))))))) налииииии, лека професионална деформация...

живеят в зоопарка! :)))

:) Кои са вашите мечки?

В зоопарка всички животни са някак жалки и тъжни...

Много ми хареса музеят на мечката. Ягодинската пещера, красота, веднъж кумувахме на сватба там. Заедно с младоженците едно момиче с каба гайда ни поведе в пещерните подземия до ритуалната зала. Много е вълнуващо. Усмивки!

А касов бон?...

"Какво да правим при среща с мечка?"
- Хаха, носете си голям буркан с мед, за да я съблазните и разконцентрирате и после бегом надалече!

Привет!

Четох поста ти :) много интересно е написан... Преди аз да започна да пиша се порових в нета да видя какво има за Ягодинската пещера, така попаднах на твоя разказ...

Усмивки! И нови красиви преживявания!

Хахаха,... за минералната вода ми дадоха... ;)

Поздрав!

Бе и буре с мед давам, ама не ми се ще да я срещам тая пуста мечка... ;) така очи в очи...

Усмивки!