Ходили ли сте в Мелник? Аз не бях ходила. До онова лято.
       Топъл южен град, скътал се в югозападните поли на Пирин. В кръстословиците ще го срещнете като „най-малкият град в България“. Но в този град живеят горещи и широко скроени хора, тук къщите са също и широки, и високи, просторни и светли, отразяващи душевността на стопаните си. Градът е част от красива и живописна картина, кацнал е на фона на Мелнишките пирамиди – уникален природен феномен. Дори името на града идва от бялата глина в състава на тези скали, наричана ‚мел‘. Според  академик  Иван Дуйчев името има славянски произход, което говори за това колко древна е историята на този град. Вероятно градът е възникнал първоначално като крепост, която е трярбвало да охранява южната българска граница по поречието на Струма около 864 г. когато България при цар Борис I приема християнството от Византия и затвърждава завоюваните на югозапад територии с договор от това време, след което настъпва продължителен мир. В писмени източници името Мелник се среща за пръв път през XI в. след трагичната битка при Беласица, когато Самуил изгубва войската си, а България – своята независимост. Така поради превратностите на съдбата и своето гранично положение градът често преминава ту под византийско, ту под латинско или българско управление.          Днес  Мелник е известен с красотата си сред причудливите форми от бяла креда, на фона на които се открояват големите мелнишки къщи с кафявото на дървото по прозорци и стрехи и червеното на покривите, с усещането за топлина, уют и свобода. Градът е известен и с прочутото си мелнишко вино, обиколило Европа и получило своето признание. Тук се носят легенди за страшните комити и улиците пазят стъпките на Яне Сандански. Като че ли най-малко се знае и помни името на Алексий Слав, велик българин от коляното на Асеневци. Да не говорим за това, че самото име Слав, което също има славянски, езически произход, е много древно. Според народната традиция имената се предават в рода, те са част от родовата памет, така че името също говори са човека, който го носи.         Вървим под лъчите на изгарящото южно слънце. Мелник крие в себе си вълшебство, което покорява още от пръв поглед. Влюбваш се завинаги в този град. А малката уличка е почти пуста. Няма много туристи, което ми изглежда някак странно. Всички са чували за Кордопуловата къща, посещават я, пият по чаша вино в прохладната дълбока изба, вкопана в земята, но никой почти не знае за крепостта на Алексий Слав. Казват – има някаква крепост там край града... Някаква крепост! Алексий Слав е сестрин син на цар Калоян, с когото воюва рамо до рамо. Изключителен държавник и дипломат, също като Иван-Асен II. Самостоятелен владетел е по време на Второто българско царство. Неговите владения обхаващат големи територии от южните български земи – крепостите Цепина, Стенимахос, Кричим, Паталеница, Баткун, Перперикон, Мнеакос, Ефрем, Якоруда, Неврокоп. Като български болярин Алексий Слав управлява самостоятелно най-дълго, около двадесет и три години – от 1207 или 1208 година до победата на Иван Асен II при Клокотница през 1230г. След смъртта на Калоян Слав е един от претендентите за престола, той отделя своите земи от България по времето на Борил, когото смята за узурпатор. Вероятно след Клокотница е присъединил отново земите си към страната. Тук сведенията за него се губят, не е ясно до кога е управлявал, какъв е бил краят на неговия з бележителен живот.         От града се вижда скалата, на която се е издигала крепостта.


        Минаваме покрай църквата Свети Никола, която е в основата на хълма Свети Никола в самото градче, зад нея има пътека, която се изкачва нагоре по хълма. Пътеката се вие между широколистни дървета, които хвърлят сянка и прохлада в горещия августовски ден. Малко над църквата пътеката преминава през стар градеж, вероятно част от крепостни стени или някакви сгради от средновековието. Изкачваме се на самия хълм, високо над града. Пътеката достига до кръстопът, разделя се наляво и надясно. Тръгваме надясно, това е посоката, която води към крепостта на Деспот Слав. От билото на платото се открива невероятна панорама на юг към Мелнишките пирамиди. Те са едни от най-популярните забележителности в България, но аз заставах пред тях за пръв път. Наистина гледката, която се разкрива е невероатно омагьосваща и в същото време си даваш сметка за непристъпността на това място. Красивите природни образувания, освен пирамиди, включват и скални гъби, игли, конуси и други изваяни от приодата творения. Фантастична игра на природата!
        Вървим по буренясала и изоставена пътека, по която са останали следите на Деспот Слав. Вървим към останките на отминало във времето величие и слава. Титлата деспот е дадена на Алексий Слав от Анри Д‘Ено от Фландърската династия, крал на латините, за негова незаконна дъщеря е бил женен Слав, за кратко, докато седалището му е било в Цепина. Младата му съпруга умира рано. Тогава Деспот Слав се съюзява с Теодор Комнин, деспот на Солун и взема за жена Петралифина, дъщерята на неговия зет.


























         Стигаме до старата църква Свети Никола. Сега е почти разрушена, но все пак си личат достолепието и някои останки от стенописи. Тази църква е била епископска до началото на XIII в. и митрополитска до средата на XVIII в. Трикорабна църква, триабсидна базилика, чийто среден кораб се е извисявал над страничните. Църквата е имала водохранилище от север и камбанария от юг, а от запад – жилищна сграда, като всичко е било включено в общ архитектурен план. Стенописите са от началото на XIIIв., великолепни и много ценни.









        Колкото повече вървим повече се сгъстяват бурените и закриват пътеката към крепостта. Тъжно е да гледаш тази запустялост и запуснатост на фона на толкова природна красота и невероятно силна история, съхранила паметта за велика личност като човек, стратег, политик, строител, съумял да съхрани не само своята власт в продължение на години, но и българщината.
        Вече сме пред руините. Малкото укрепление е най-старото и най-масивно военно съоръжение в града. То представлява мощна самостоятелна крепост, чиито стени са от 2 до 3,5м на дебелина. Запазили са се някои стени, които на места достигат до 8-10 метра. Според архитектурните анализи и съпоставки с историческите събития са установени четири периода на строеж на Малкото укрепление – един ранновизантийски, два средновековни и четвърти, който се свързва с името и управлението на Алексий Слав (1208- 1230г.).






        Всичко тук е потънало в храсталак, бурен и забрава, но във въздуха цари една особена атмосфера, която неусетно пренася съзнанието в ония далечни времена. Сякаш се пренасяш с машина на времето и се опитваш да си представиш оня свят, в който са живели онези стари българи. За какво ли са мислили, какъв ли е бил личният им живот. Също са стояли на това било и са гледали тази панорама. Любовта в сърцата им сякаш е преляла в земята, по която са стъпвали и сега тази любов се връща обратно към нас, влива се в нашите сърца в едно с болката от изоставеността на това красиво историческо място, съхранило толкова българска памет... памет, която достига до твърде малко хора, обикновено такива, които познават историята и се интересуват от миналото. Би трябвало да е различно, би трябвало да се търси начин да се събуди интереса и да се покаже и природната красота, и историята с нейните послания от вековете. Така както търговците по тесните улички предлагат своите сувенири по всевъзможни впечатляващи начини, така трябва да има място, време и начин за нашата култура и история, които представляват интерес дори и за чужденците, но трябва всичко това да бъде показано... а то, нашето скъпо минало просто тъне в бурен и забрава, бавно рушейки се...


Следващите снимки са от крепостта и панорамните гледки от нея към Мелник и Пирамидите:

Красота! :)

Да, много е красиво. Много!

Като допълнение: Неговото име носят асеновградските села Горнослав и Долнослав от 1934 г.

Благодаря, за това допълнение! :)

Много добре си направила,че ни представи с такъв прекрасен постинг Мелник и малко от историята ни!!!

за Сушицкото и Роженското дере. А пътят за крепоста бе размит и се изкачих към нея от към Сушицкщото дере...

Красиво! Много хубав постинг!
Поздрав!

Е, аз не знам много... А Деспод Слав е една доста мистична личност... както мистична е Родопа планина... интересно и примамливо е за мен да се докосвам до тези светини...

... зарекла съм се пак да отида по тези места. Незабравими са усещанията, които пораждат и трудно е да се опишат...

Привет! Радвам се, че ти харесва. Това са си нашите български хубости!!! ;)

Да, два пъти съм бил като турист в Мелник през годините, но едва сега, "третият" път, благодарение на твоя пътепис, видях за първи път и научих толкова интересни неща. :-))

Привет! :)))

Не сме отпили още от мелнишкото вино... ;)