Синьото, безкрайното, омайното, слънчевото приказно море. Улавя ме в златните си мрежи, изплетени от слънчеви лъчи. Понася ме с морското вълнение до хоризонта и оттам хоризонта... Разплисква мазута в душата ми и лепкавата кал, наслоила се в мислите. Прегръща очите ми, завладява погледа и ме поглъща със силата на синьото, на безбрежното, на извечното... 
                    Водите му - мамещо спокойни, викащи, молещи... с разляно злато по невидима пътека, стигаща до слънцето. Вълните му - привидно спокойни и тихи, разливащи се в морска пяна, притеглящи с кротка, но сигурна власт. Очите му - събрали всичкото синьо на небето, пъстрото в ирисите от зеленото на водораслите и огньовете на слънцето, горящи в зениците. Непреодолимо... Необратимо привличане. Неукротима страст...
                   Зимното море, с белите обли камъни наоколо, гледжосани в много фин слой от лед, блестящи като слюда. Зимното море, в което като изящни статуи от лед плуват лебеди... плуват лебеди, наслаждават се на морската прегръдка, галят се във всяка вълна, пресичат пътеката от злато и я карат да трепти, като че хиляди горящи пламъчета във водата.
                     Странно е. Няма усещане за студ. Промъква се онова страстно желание да нагазиш в морската пяна, да усетиш докосването на вълните, допира на морето и властната му ласка... и да плуваш, да плуваш към онази вечно отдалечаваща се линия, където морето прегръща света. 
                       Джобът на палтото ми е пълен с раковини и с онези красиви бели миди, новите ми ботуши са пълни с пясък... По мокрия бряг има тънички стъпки на чайки, огромните лапи на домашен любимец и стъпките на стопанина му... има и дупчици от моите токчета... а едно дете рисува с пръчица чайки в странен лабиринт... И аз съм чайка в пясъчния лабиринт... ще трябва да полетя, за да се измъкна. А може би съм само перо от чайка, докосващо пясъка, вълните, хоризонта, слънцето... вечността.
                     

Толкова поезия има в това описание!
И нескрит копнеж за сливане с тази извечна красота...
Привет! :)

и аз бих повтаряла, като име на любим - морето ми, морето, морето...обичам морето и много ми липсва

:) Морето има невероятна зареждаща сила. Отнема всички болки...

Привет, tryn! :) ...

martiniki, когато се затегне въздухът наоколо винаги намирам начин да ида до морето, за да разпусна и да се заредя с хармония...

:) Поздрав!

Красиво море...
Б.

Много хубаво си описала зимното море!
Поздрави!

Много е хубаво!

kalin8, усмивки!

Много е красиво... има неимоверно притегателна сила...

vladun, здравей, здравей, здравей! :)

Много е хубаво морето. Зимното. Лятното... Винаги е хубаво.

говориш, макар, че зимата не съм се срещала с него - морето. Но обичта към морето провокира и преживяванията ни с него! А твоите са прекрасни!
И ми е много близко това, което си написала!
Поздрави Славче!

Цане, усмивки!

Морето винаги е прекрасно! То е голяма истинска всепоглъщаща любов. То е непреодолима страст. Когато... А бе - винаги зареждам край морето. :)