Морето. Една от най-големите ми любови! Трябваше да избирам - купон на Дунава или на морския бряг. Е не мислих дълго. Изневерих на родния тих бял Дунав. Морето, пясъка, слънцето... изгрева. Последният ден на юни. Шкорпиловци. 
             За мен най-силно лечебната билка е морето. В този ден е спокойно и тихо. С удоволствие се отдавам на прегръдката на слънчевите лъчи. Купонът е чак вечерта, компанията се събира полека лека. Някои са тук от няколко дни и се чувстват като домакини. Има богат улов на риба, мирише вкусно на скара. На плажа няма много хора. Стадо полудиви свине допълват интериора. Усеща се радостно оживление. 
           По тия места гората достига до плажа и съчетанието планина - море е чудно. Бунгалата са в прохладната сянка на дъбовете. Не идвам тук за пръв път, но ми беше приятно да се разходя. Стигнах до селището, то е отдалечено от брега. С удоволствие откривах познати места и ме усмихваха спомени. Сега тук цъфтяха липите. Още не са преминали. Сладкият им аромат неповторимо се слива с мириса на море.  
          В топлия следобед не устоях на примамливо викащото ме море. Поплувах. Няма по-нежна ласка от тази на морската вода. Отдалечих се от брега. отпуснах се по гръб върху спокойната вода. Над мен синева. Около мен синя ласка. Шепотът на морето в ушите ми. И слънчевите лъчи в миглите. Толкова е истинско... Песъчинка съм, изгубена в безкрая.
 




                   На купон като на купон. Интересно е пробуждането. Или незаспиването. Морето тихо, търпеливо и спокойно ни е чакало да се завърнем много рано сутринта. Още си е направо тъмно. Облачно е. Жалко. Ще пропуснем целувката на слънцето и морето в мига преди слънцето да се отлепи от хоризонта. Пясъкът е още студен. На плажа не сме само ние. Не е само нашата китара, която много интересно как попада в прегръдките на не един китарист. Вълшебно е. Музиката е магия, която събира около нас голяма групичка. Сега започва същинският купон. Песните ни са в съзвучие с песента на морето. Някой наблизо запали огън. Замириса на топлина.


 
                    Някои са се подготвили по-добре от мен. И не е странна посоката, в която гледа апаратът. Лицата на хората са интересни. Когато разговарят, когато се усмихват, когато не казват мислите си, но думите се четат в погледите, които си разменят... в жестовете, в докосванията... на усмивките... Ами лицата на свирещите. Момчето с многото обеци (навсякъде) - голям симпатяга, вдигнал е глава и очите му така блестят, музиката е негово щастие, дамата срещу мен - китарата е нейната любов, такава нежност има в движенията и в докосването на струните... Мъжът, който допреди малко беше прегърнал любимата си - красива двойка - сега свири нещо весело, бодро... душата му ликува... 




                    Ето го и него. Слънцето. Изплува. Като митичния юнак, преборил се с тъмния облак-змей, поискал да го погълне. Тъмнината, преминала в здрач, в утринен хлад, започна да се разсейва. 



                  Някои посрещат изгрева в морето. Водата не трепва. Лодката сякаш е играчка във вълните. А те започват да сменят цветовете си. Толкова изгреви! И никога не се нагледах на тази неусетна смяна на всички цветове, като онази приказна река в историята на Златното момиче.




                    Слънцето. Небето. Цветни петна. Усещане за начало. Всеки път.




                   Слънцето. Небето. Морето, оглеждащо в себе си небето. Идващата светлина. Пиянството от вечерта... Магията на развиделяването. 




                       Слънцето. Небето. Морето и плажът. Една мъничка лодка точица на хоризонта. Отнесла отвъд границата на видимото едно желание, по-голямо от морето... от небето... от слънцето...



                    Ех, следваше любима снимка, която изтрих. Снимка на музика, на струни, докосвани от топла ръка и изгрев на утро. Снимка, преобръщаща света и плажа, и морето... 



                      Джулая. Слънцето полека се издига. Миг на тишина. Приглушен плясък на вълна. Погледи устремени към хоризонта. Души, вглъбени в своите желания, прекланящи се пред красотата на утрото. Помръзнали треви, чакащи жадно докосването на слънчев лъч. 



                    Миг на постигната хармония. Огледално съвършенство. Миг на съвършен покой. 




                                 При тебе бях.
                                 Дойдох. Отдалече.
                                 Твоя бях.
                                 Душата моя отвлече.

                                 Каза: Ела! Ела! Ела!
                                 Ти си най-хубавата ми песен. 




                                                                                            Луда ли е птицата
                             когато разперва за полет криле?
                              Луда ли е розата
                              когато с надежда разтваря 
                              коприненонежните си цветове?

           Луда съм. Поисках песен да бъда и бях.
          Луда съм. Като чайка към хоризонта летях,
                                            ала птица не съм.

           Аз съм жена,
           луда да, окрилена от красива илюзия мечта.
           И слаба съм. И ранимочуплива.

         На птицата е нужна длан. Да се приземи.
          Да се приюти и стопли.
          Розата ухае дори с увехналите си листа,
          но силата и, скрита в бодлите не устоява на вятъра,
          който аромата, като песъчинки разпилява...                                                      



                                                    Ти си най-хубавата ми песен.
                                Аз съм най-хубавата ти песен
                                и отлетях...
                                                        като песен... 




                                                         Не ми изпращай цветя.
                                  Недей.
                                  Не ми казвай: Ела!
                                  Недей!
                                  Не ми обещавай изгрева!
                                                  
                           Много дълъг е пътят,
                           тежка е обратната посока.
                           Освен, ако има ръка ръката ми да задържи.
                            Ако има обична уста
                            Остани... да промълви.




                                               Тогава ще има пътека
                              мост от слънце към хоризонта



                                               Тогава ще се завърнат птиците
                             и песента им ще лети. Към слънцето.




                                                     Слънцето се издига все по-високо. Над облаците. Топло започва да гали. Дошла е златната вода. 
                                    



                                                  Този миг няма да се повтори. Ще се потопим в златната вода. Ще пощуреем. Ще се пръскаме като деца. Забравили сме грижите. Обсебени сме от безвремието. Ще поплуваме. Не до хоризонта. Пък после ще видим...



                                                    До тази лодка свирихме и пяхме. Остана сама. На пясъка. Загледана в изгрева и копнееща за море. 

Обожавам подобни снимки!
Пак ще се върна като се наспя...
Хубави сънища - с лек морски бриз :)

Прекрасни са снимките и споделените преживявания ;)

divna8, привет!

Обожавам морето. И морския бриз. И още нещо ;)

Слънчеви сънища! :)

На яве е още по-прекрасно. :)

Усмивки!

доколкото е възможно - тези прекрасни мигове на първото юлско утро. Такава тръпка държи дълго и не преминава лесно. )))

Морето те е прегръщало, а ти си била една от неговите капки... Прекрасно!

Нали! ;)
Всъщност - не преминава никога!

Усмивки!

Ели, наистина се чувствам щастлива край морето. Вярно - капка съм от него. Солена.

Поздрав!

Много хубави снимки и преживявания, които остават за цял живоховете ти дълбоко ме трогнаха. Влюбената жена е като птицата, лети към хоризонта, но той си остава все там-в безкрая, пътя е дълъг и трябва да има ръка, където да се приземи и стопли, някой, който да каже остани, иначе отлетява пак като песен.Тъжно и красиво. Поздрави за чудесния постинг.

поздравления!:)

Пролет, много точно си ме усетила...

Поздрав!

Ивеса, привет!

И усмивки!