Страхотна картина си нарисувала с думите от стиха си...коне в снега, сякаш вихъра се е преродил във тях...

Поздрави!

обожавам...

:) ...кристалчета от захар
върху ръбчета на запотени тънки чаши -
преливащи от опиянение...

пияни жадни устни
целуват жаждащи, желания в тънки чаши,
кристалчета от захар върху грешни устни...

Поздрави за стиха!

Усмивки!

Вихрове препускат всред снежни облаци -
омагьосани коне на зимата и... на непокоя...

Усмивки слънчеви за теб, Разпалваща огньове! :)

Харесват ми стиховете ти!

Харесва ми коментара ти. :)

Усмивки!

Нека чашата ти е винаги пълна с топлина!...
Добра седмица!

Дай, Боже, всекиму! :)

Поздрав! И на морето... от мен.

Свободата да пожелаеш топлината в зимния вихър. Точно тогава. И - въпреки него!
" и мамещо крило на чайка
... някъде напред. Далече ... "
Поздравления, Славе! :)

Хареса ми и зимната картина!
Поздрави!
Б.

Може би е просто копнеж по топлината, изгрева и още нещо...

Усмивки!

Зимната картина - горещо в студеното.

Точно, даже твърде добре разбираш.
Ако това е поезия, то тя не се тълкува буквално.
Често хората не виждат и не усещат дълбочината.

Поздрав!

...вероятно вълнението е затиснато и замръзнало някъде
дълбоко под снега и студовете... толкова дълго време на студ,
толкова дълга зима, че сетивата са претръпнали, загубили са своята чувствителност... само хладният разум не спира да препуска ведно със зимните коне... и душата търсеща усещането за топлина в горещия им дъх и буйната им кръв... и носеща дълбоко в себе си копнежа по лятото - светло, топло, пълно с мечти...

Добро утро! :)