И пак се завърна. Полудял.
В бесния си устрем. Високо.
Изпи снеговете. Зажаднял.
С горещи устни. Докосна земята...

Той няма крила. Южнякът.
Той е фантом. Духа, фучи, преобръща.
Разхвърля облаците. В душата.
Вдига от погледа мъглата.
Запраща по дяволите студовете,
сковали сетивата. 
Помита забравата.
И носи забрава.
С горещия си дъх
разтваря чашките на цветята.
Ония цветя - скрити дълбоко,
дълбоко някъде 
под студените преспи на тъгата,
дълбоко някъде в сърцата от лед...

Дъхави нежни цветове. 
Ухаещи на пролет.
Скътани в крехки криле.
Жадуващи полет.

Да простим на ...зимата!

Всичко свято в реала.

give me a little kiss...

Ох, Пролетта!!!!!!!!

Забравих. Южнякът е езичник!
Не той. В него се вписва вярата.
Той е стихията. Помита затлачената в душите мръсотия...

:) да... една съвсем мъничка мечта...

Замирисва на пролет...
Хубав стих за Южняка!
Поздравления!
Б.

Да, нека на всички да им е вече пролетно. :)

В дългото ни очакване вече има толкова цвят, толкова зелена топлина, че пролетта изпълва сърцето ни преди още да е дошла. А вятърът, южният вятър носи нов живот - на мен ми донесе една приказна фея за внучка:) Радвам се да ти се похваля!
Хубава седмица!

Привет!
Досетих се, след като прочетох за приказната ти фея. Толкова любов, нежност и красота. Не бях сигурна какво точно се случва. Сега се усмихвам. Това са хубави неща. Нека малката фея носи вълшебство и радост в къщи! Малко пролетно цвете. :)