Останал без него, значи - без теб съм останал...
значи нещо завинаги 
съм в мене си зазидал
като крайъгълен камък,
като древна магия,
вградил съм те в себе си
без да мога да те допия..
като старо вино горчиво
като незнайно биле лютиво
на дъното на душата
жадна и винаги тежко пияна
от тебе...
защото без него останал 
значи съм мъртъв 
и празен наполовина...
защото дъхът ми спираш
и сърцето с болка опиваш...
защото винаги теб ще обичам
...обич, дето вещае раздяла...

Добре ми дойде гостуването при теб със сутрешното кафе - стихове - иповед и нежна музика.

Пролетното настроение да те владее и слънчево да е в душата ти!!

Чудесен стих! Благодаря за удоволствието!
Б.

Поздрави!

Привет!

Усмивки и за теб! :)