Родопа планина. Планина легенда. Предание от древността. Земята на дедите, още криеща в себе си техните тайни.  



                    Има легенда, останала от траките, която разказва за красивата Родопа, безмерно красива, в която лудо влюбени били дори самите богове и тайничко всеки от тях се надявал да я открадне и направи своя жена. Като всяка легенда и тази съществува във варианти. Опитвам се да се пренеса във времето, да проникна в тайния магически смисъл на думите. Кой ли от вариантите е първи, кой ли е най-автентичен?!



                    Хемус бил цар на траките. На тракийски Haimos.Той бил син на зимния северен вятър Борей. Според Омир Борей живее някъде в древна Тракия - земята на далечния Север.
 
Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба,
Злият Борей и Зефир - ветровете тракийски студени,
дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат, 
шумно изхвърляйки куп водорасли от морското дъно,
тъй се вълнуваше бурно духът във гърдите ахейски.
                                     [ Hom. II. 9, 4-8 ]. 




                   Красивата Родопа била дъщеря на речния бог и тракийски цар Стримон (днес неговото име откриваме в името на река Струма), син на Океан и Тетида. Майка на Родопа е една от музите Евтерпа или Калиопа. 



                    Историята на Хемус и царица Родопа е описана от римския поет Овидий в "Метаморфози". Хемус и Родопа имали син Хебра. Помежду си тракийските владетели се наричали Зевс и Хера и се надсмивали на боговете, затова според Овидий били наказани - боговете ги превърнали в планини. Така не само Стара планина, но и целият полустров получава името Хемус. 



                    Според Плутарх Родопа и Хемус били брат и сестра и типично за гръцкия начин на мислене, тези двама млади започнали да се желаят и не само това, но и наричали себе си Зевс и Хера. Оскърбените богове ги превърнали в планини. 



                   Тази легенда оживява и в нашия фолколор. Бог Хемус имал своята хубава Родопа, но нали всички я желаели и тайничко си мечтаели да я откраднат, дори и боговете... А Хемус бил толкова ревнив! Той непрекъснато хвърлял огромни каменни грамади, с които да скрие Родопа от очите на другите. Разказват, че от тия каменни грамади се образували пловдивските тепета. Бог Хемус, детето на севера, не успял да скрие своята южна хубава Родопа, но в стремежа си да я запази само за себе си я вкаменил, така тя се превърнала в разкошаната планина Родопа. 



                    С името на Родопа планина неизмено се свързва и името на Орфей, митичният тракийски цар, певец и музикант. Има много орфически легенди, но най-силни и убедителни са тези, които разказват за изумителната дарба на Орфей като музикант и певец. Имал необикновена лира със седем струни, а с песните си той омайвал птици и животни. 



                    Според легендите Орфей е син на самия Аполон или на речния бог Еагър и нимфата на епоса Калиопа. Определено си е съперничил по умения с бога на музиката и песните Аполон. Гласът му омайвал всички живи същества. По време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и така спасил героите (около 1400г.пр.н.е.).  
 


                    Умеел да омагьосва със своята музика. От струните на вълшебната си лира извличал най-нежните и красиви звуци, пръстите му докосвали струните, а музиката владеела душата. 




                    Горските животни сами тръгвали след него, скалите и планините се раздвижвали от песента му, свирепите диви зверове покорно лягали в караката му. 




                    Според Петър Димков, Орфей е не само поет и музикант, но и поставя основите на тракийската медицина. Той е първият познат древен лечител. Според Димков, Ескулап (Асклепий) е ученик на Орфей. 




                   В античното изкуство Орфей винаги се изобразява в тракийски дрехи. Целият му живот преминава в земите на траките. Предполага се, че в тракийската митология Орфей е бил жрец и магьосник, който е имал свръхестествени възможности. 




                   Една от легендите за Орфей разказва как веднъж той цял ден се скитал из планинатаи накрая приседнал  на един връх да си почине. Пред очите му се откривала прекрасна гледка.



                    Залисал се, омаян от ширналата се пред него планина. Така и не видял как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Като съгледала унесения момък ламята тръгнала към него с раздвоените си отровни езици. Тежкото туловище на змията съборило по пътя си камъни, които пробудили Орфей от унеса, но било твърде късно да бяга, наоколо му имало само скали. Макар и вцепенен от ужас, той запял, а змията в миг застинала на място и се заслушала. Орфей гледал към омаяната от песента му змия и не спирал да пее. Пеел песен след песен. Хората разказват, че не спрял да пее три дни и три нощи, докато чудовището накрая прибрало бавно отровните си езици, стиснало уста, протегнало се и заспало непробуден сън. Когато забелязал това, Орфей пъргаво скочил и се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде отишъл, никой не разбрал, но родопчани запазили в паметта си пленителните му широки и протяжни мелодии, които и до днес са живи в родопските песни. 




                    Родопите са най-обширната планина у нас. Нямат ясно очертан релефен скелет. Планината е събрала в себе си ридове с различна дължина, височина, посока, разделят ги дълбоки речни долини. Много зелена, много дъхава, събрала в себе си чудните шарки на родопските шевици и магията на родопските песни. Родопите е планина, в която диша нашата древна история, Родопите е планина, изстрадала нашата история, Родопите е планина, която крие още много загадки за нашата история - едно от най-ценните богатства, което имаме. 




                   Родопа планина е наричана в по-късните времена (през средновековието) и Славееви гори, вероятно по името на деспот Слав, управител на тази част от Българското царство. Думата "гори" от старобългарски означава планини, така, че е твърде възможно това да са планините на Слав, чиито владения в Родопите са били непристъпни и той е един от най-верните на родината си владетели, от рода на Асеневци.   




                   А може би...



                    Славееви гори идва от една трета легенда, свързана с името на Родопите. 



                    В далечните от нас времена в Родопите живеел праведен човек, поп, името му било Слав. Той странял от светския живот, от съблазните и крамолите на хората. Живеел сам в планината в хармония с природата, като се обличал в кожи и се хранел с горски дарове - плодове, корени и лековити треви. Той познавал целебната сила на планинските билки и умеел да лекува тежко болните. 




                    Хората го знаели и търсели за помощ. Славата му се носела далеч. Той лекувал тежко болните, можел да вдигне на крак слабите. И не само това - но и можел да отвори очите на хората за хубостите на планината и силата на природата. 




                      И хората го търсели - за лек и за път, когато са го изгубили, той лекувал и техните слабости. Родопският отшелник церял с билкови отвари, с помощта на чистия планински въздух и със силата на благата дума. 




                    Поп Слав живял дълго. Дълго бил в помощ на хората и те го ценяли и почитали. Били му признателни и нарекли планината с неговото име - Попславова или Славеева планина. 




                   Но по-силен бил споменът за красивата Родопа. Тя оставила името си на планината, а близо до най-високия връх на планината има поляна, обрасла е с дъхава трева - и до ден днешен тя носи името Попславова поляна. 




                     Родопите са част от Рило-Родопския масив. Разположени са в най-южната част на България. Дължината на планината е около 250 км, а ширината около 100. Из родопските долини са се промъквали големите армии на Александър Македонски, на Октавий и на турския пълководец Лала Шехин. В Родопите са се подвизавали Момчил юнак, деспот Слав и Иванко. 


                    Снимките са правени в района Юндола. Характерно за Източните Родопи е че са по-ниски и тук  по долините на реките топлите въздушни маси донасят полъха на Средиземноморието. 




                    Юндола е между Родопите и Рила. От тук тръгват много пътеки. 




                   Местността Юндола е обширна седловинна поляна между реките Яденица (десен приток на Марица), Луковица и Абланица (леви притоци на Чеписка река). Името на местността идва от турски и означава пазар на вълна.  
       От тук са ученическите ми спомени за първите пътешествия в Родопите с чудните звездни вечери, огньовете и пукащите в жарата картофи... Вкусът на зрели боровинки и чай със сладко от диви малини... :)))
 



                   Движим се към Банско. Минаваме само по тези места, за сега без да спираме за дълго, колкото да поемем дълбоко от въздуха на планината. 



                      Край пътя продавачи на боровинки и диви малини успяват да ни отклонят за малко. Ммм... вкусът на планината! И мирисът на диви треви! 



                    :) Това беше миналото лято...
         Какво ли предстои сега?!?
         Защото лятото сега започва и първите жеги недвусмислено напомнят за планината... 

Израснал съм в едно приказно място в Родопите. И съм я обходил надлъж и нашир.

:) Няма местенце в България, което да не е приказно, но всяко си има своята собствена и неповторима магия...
След ден тръгвам за Триград и пещерите. Вече нямам търпение. Владее ме онова очакване, което гъделичка душата и подклада огъня дето се разгаря и разгаря, и разгаря... :)
А преди ден една приятелка каза: "Нямам търпение да тръгнем! Да се изкачиш, да се изправиш пред простора на Родопите и да извикаш... Ей така с цяло гърло... Да освободиш душата си..." Може би именно това са Родопите.

Усмивки!

Чудесно си описала легендите за Родопа планина, снимала си и няколко билки.
Първата е планинската върбовка, можеш да я видиш като една от видовите върбовки в моя постинг:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2012/07/26/snimki-na-lechebni-drebnocvetni-vyrbovki.982871
Жълтото цвете е вратига, виж тук:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2009/09/29/letni-bilki-vratiga-goni-natrapnici.406474
и лилавото цвете- магарешкия бодил гингер:
http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2011/09/13/kakvo-mojem-da-si-naberem-prez-septemvri.819147

Поздрави и бъди здрава.

Благодаря ти, Пролет!

Точно това красиво цвете не знаех какво е - върбовката. После го видях и в Пирин на много места. Много е красиво - магическо! :)
Вратигата е с много хубав наситен жълт цвят. Не знам защо, но точно тя ми напомня за Родопите и родопските шевици.
А бодилът - ах какъв мед става от него!!! ;)

Поздрав и усмивки!

Един направен с любов постинг. С пожелание да посетите и Източни Родопи. Пак пиша мнението си за Родопа, което съм изказвал не веднаж:
Западните Родопи са география, Източните - история.

Когато минавахме от тук бяхме тръгнали за Цепина. Така и не успяхме да стигнем. Като че на пук улиците в целия район около Велинград бяха разкопани и в ремонт...

Поздрав! :)

Пожелавам ви чудесно преживяване. Имах възможност да посетя почти всички пещери, вкл. и неотворените за посещения. Преди време се занимавах със спелеология.

Чудесен постинг! Браво!