Идвам ненадейно,
с болка тръгвам си...
дъх притаила -
питам се,
дали отново ще чуя
остани!

Душата ми,
нарисувана от тебе
с много музика,
тъжно небе
и толкова нежност...
душата ми копнее
за тебе...

И в съня си
аз те рисувам,
но вече губя чертите любими,
толкова дълго жадувам,
че вече не зная има ли,
има ли те или те измислям...