Пясъкът още е горещ,
вълна лятото отмива,
да, някъде те има,
ала нима
настъпила е вече зима...

Небе окъпано в лъчи
и в синьото море,
обедна луна от облаче
наднича,
нима наистина те има...

Сама съм - музика звучи,
разговарям с твоите мисли,
птиче в стаята хвърчи
и разбъркава
немите въпроси -

защо те има...

***

Зареяна в твоето само небе,
звездите безбройни наричам -
с твоето име...
Рисувам хоризонт в цветове,
цветовете са твоето име...

Сърцето разпиляно
една обичта го събира
и копнежа по онова необятно,
далечно и недостижимо,
му дава своята сила...

***

Сълзите ми и твоето слънце -
това е дъгата.
Да се спусна по нея -
това е мечтата.
И хоризонта, ей така -
да прелитна,
да надникна оттатък...