Защо когато се случват
красиви неща –
тогава най-силно
усещам тъгата...

Защо не мога да се радвам,
защо не смея...
защо треперя,
защо от топлината се отдалечавам...

Толкова е пусто във душата,
заскрежена и невярваща,
заледена и зъзнеща –
в лятната жега...

***

Черупката разбий -
разтроши я на парчета!
В очите му погледни
и се разтвори във тях!

Тя е там - топлината,
толкова нежноискряща,
тя е там светлината -
молеща и копнежнозовяща...

В очите му се вгледай!
Не ти е нужна вяра -
просто на любовта му
се отдай...

Тя - душата му,
от теб е завладяна,
любовта му -
на теб е отдадена...