Един самотен коловоз
и глуха уличка до него,
скрита във уюта на липите
и от пролетния дъжд измита,
сякаш да прикрие си сълзите
гуши се в росата на тревите...

Един самотен коловоз -
маневрите спасява всяка нощ
и от него тръгват магистрали.
Дали той уличката ще пресече
в целувка мигновена - едва ли... 
между цветовете на семафора 
сега времето тече.