"дума една,
от своята болка
да беше ми дал"

...и на радост, и на болка...

:) Само че дали сме готови да чуем споделеното... понякога е по-добре да не знаеш.

Да, често сме идеялисти, искаме да сме едно с другия с мисли, преживявания... Не ни стига сливане на телата и душите (което не е често и е голям дар), а искаме още и още...
Аз съм на мнение, че не е нужно да знаем какво се крие във всяка гънка на мозъка на човека до нас!
Поздрав!

...странно е, но понякога сме едно с другия и има сливане в мислите, някъде там в духовното... едно сме, а дори не го осъзнаваме... и толкова сме близо, че само с поглед сме в състояние да се разберем... и понякога това, което прочитаме в очите на другия не е това, което бихме искали... и още по-страшно е, че осъзнаваме защо ни е спестено да бъде изказано с думи...