Аз съм Тя. 
Ябълка, разрошена от пролетния вятър.
Цъфтяща във всички светове.
Тя - това съм аз,
разпилени цветчета от него, безпощадния,
лудия, жадния вятър...
Дъхави и нежни, трепетно очакващи.
Винаги. Ласката му.
Стоплена от слънцето. 
Аз съм Тя и Тя е в мен...
Тя е в сока и отровата, в сладостта
на оня плод за най-красивата.
Плод изкушение, строго забранен...
Тя и аз, аз и Тя.
Във всяко измерение. До сърцето на същността.
Усмивка. Илюзия. Желание.

Ние сме част от красотата на природата, рожби на най- великото творение, Живот!
Браво, Qbylkovcvqt!

Твоят текст ми връща цял облак ябълков цвят от една градина, която цъфти само в сърцето ми :) Много красиво написано! Не случайно твоето име е Ябълков цвят. Мисля си за теб като за разцъфнала градина :)

Мия, винаги си толкова възторжена, открита! Винаги си пълна със емоция. Възхищавам ти се за това. ... Аз се усмихвам... но някак сякаш се покланям на тъгата...

Ели, радвам ти се. Твоето светоусещане е толкова близо до мен :) Права си, не случайно името е Ябълков цвят... ;)

Усмивка. Илюзия. Желание.!!!

:))))) Предимно Желание... :) удавено в илюзия ;)

Красив стих. Харесва ми как подреждаш думите и винаги откриваш най–точната...:)

:) Думите имат магическа сила. Аз наистина вярвам в това. Ако ги познаваш. Ако са ти приятели. Те сами се подреждат, за да сторят магията... ;)

Нежно стихче, хареса ми!:)

:) Усмивки!