Зарастват бавно крилата пречупени. Но зарастват. Израстват нови красиви пера, от вятъра разрошени. Готови за полет или за плавно планиране по въздушните течения... Докато дойде вятърът. Оня. Топлият. Влюбеният. Южният вятър...

Обичам вятъра особено като тече във вените ми и ме разпръсква в 4-те посоки, докато не се събера в края на мислите ти и да усетя мелодията от вихъра на огъня без крила..

Разрошени мисли
под напора на всички ветрове...
Разпиляват се в безкрая.

Докато дойде вятърът.
Оня.
Топлият.
Влюбеният.
Южният вятър...

Не зная колко е влюбен топлия вятър, но той е спасението ни от все още огромните купчини сняг. :)))

крилата на южния вятър....

пречупено...
в тази нощ
ще съм с теб.

Сетих се за сръбския филм и песента към него.
Приятна вечер!

:) Ей! Дойде! Южният вятър дойде!
Разгони мъглите и облаците надвиснали!
Потекоха стрехите, заляха се улиците във вода.
Земята показа разрошения си черен перчем.
И се усмихна на Южняка...

Да! Днес буквално за минути преспите бяха изпивани от Южняка...
А под преспите - бяха цъфнали кокичета! :)

...защото, защото Южнякът няма крила.
Той е фантом, лети със силата на духа.
Разхвърля облаците. В душата.
Вдига от погледа мъглата.
Запраща по дяволите студовете,
сковали сетивата.
Помита забравата.
И носи забрава.
Когато с горещия си дъх
разтваря чашките на цветята.
Ония цветя - скрити дълбоко,
дълбоко някъде
под студените преспи на тъгата,
дълбоко някъде в сърцата...
Носещи аромата на пролет.
И ябълков цвят... ;)

...с мен винаги е различно...

http://www.youtube.com/watch?v=NpevjdbNsm4

:))) Нека не е сбогом...

надълбоко ..
в нежните ти крила..