Простих.
Но нещо в мен се счупи.
Даже вече не боли.
Останах.
Но в душата ми е пусто.
Радост в нея не цъфти.

***

Ех, бездомнице, Любов,
никога не казах "Сбогом",
ала уморих се да прощавам,
нямам сили да те гощавам
и душата си да ти отдавам...
Искаш да забравим,
искаш да продължим,
ех, Любов, става,
но по различни пътища вървим -
не се пресичат за сега,
и не се сливат в път,
по-скоро се разделят
и все повече се отдалечават...

няма дом...
Добре казано. Поздрави!!!

и благодаря :)