Скоро дъщеря ми -
вече е голяма
( умницата на мама ) 
решила да помага -
да реди и да подрежда
и от един затулен ъгъл
куп пликове е разпиляла.
Хитро ме поглежда
и ми се усмихва -
защо ли си ги завързала,
ме пита - в панделка червена...

А у мен са се отвързали
мисли шарени и питам се -
кому е нужно и защо ли,
защо ли пазя ги и сещам се,
че не от тебе писани са -
Боже, как възможно е,
ръка една и съща да е редила
тези думи (с любов и нежност ),
а помежду ни сега е пропаст изкопала...

Писма не чакам вече
и тези отдавна пожълтели са,
уж в думите и тяхното вълшебство вярвам,
но нужни не ми са -
искам нещо истинско и топло да имам,
не някакви листи отдавна забравени,
искам да звучи мелодия в душата ми,
искам да мога да се усмихвам,
искам си вълшебството в живота си...

Най-голямото при това!!!

ПОЕЗИЯ ОТ СЪНИЩА


В сънищата
виждаме мечтите си –
това е полета на мисълта
и да “вкараш” съня си
в думи – нямаш силата,
както и да догониш
с думи мисълта.

Но поезия да сътвориш
от мечтите си –
това го можеш
и мисълта е силата ти!
В реалност да превърнеш
най-красивите си сънища
ти ще успееш!