Живата вода от шарената стомна -
усмивките на младостта,
шарените багри, взели от дъгата,
те на живота придават аромата...
те в строшената стомна поставят цветята,
те от парченцата съграждат красотата...

От калта нова стомна става,
под ръката на майстор,
влюбен в шарката,
събрала на слънцето лъчите
и блясък от водата...
от старата, парченца остават във душата...

***


Душата - напита стомна
на кладенеца на ранина,
душата - от нея изпита
е живата вода...

Душата в мрак покрита,
ограбена и жалка,
самотна
по прашен друм се скита...

... докато непознати ръце
от шарките смъкнат праха,
докато жадни устни
целунат и събудят в нея духа...

... докато не я накарат
отново да се изпълни с жива вода,
да се облее в топлина,
поне силата да си върне за нова мечта...

Вечно я жадувам тази стомна и на тебе с нея ще помогна! :))) Нека никога да не се счупи, но дори и строшена, пак да се пълни!

Ти знаеш ли къде е живата вода?
Изворче ли блика нейде -
в най-потайните места...

Ти търсил ли си живата вода?
Ослушвал ли си се -
да чуеш как по камъните бяга...

Ти улавял ли си живата вода?
Усещал ли си нейната студенина -
да се разлива по твоята ръка...

Какво е живата вода?
Мечта ли или любов,
или усмивка на жена...

Вълшебство ли е живата вода?
Или е просто вяра
и копнеж по топлина...

Живата вода е в душата!
Полее ли те - вечно си в позлата!

Тогава - ще постоя на брега,
ще погледам изгрева, как идва деня...
докато дойде тя - златната вода!

Прозренията ви,за местонахождението на живата вода ме очарова.Изпитах радост от срещата на съмишленици.И според мен живата вода е в душата.Някой или нещо трябва да докосне душата,за да се раздвижи водата и да станат чудесата.

Доброто в душата,
то дава сила и прави жива водата -
всяка вода, в която очите поглеждат ;)
и на всяка душа, до която се докоснат...