Изгорях на кладата
на кладата жестока
на омразата,
обявена за вещица -
душата ми,
изтля от пепелището,
за да се прероди в магия
от нищото,
да разпери златни криле,
огнени пера да разпръсне,
да се разпали, да покълне
като светла вяра,
като жизнена енергия,
като изригнала лава,
която напомня,
че живо е още сърцето
и поразява в жаждата си
живот да дарява...

bi trqbvalo da e taka...!
jivota ve4no prodaljava,a dokolko 6te sme v nego izbirame sami:)))))))))))

при това е толкова кратък...

И аз искам да се преродя... да бъда прица искам в следващия си живот