Дъгата пърха
в пеперудени крила,
очите ми -
изпълни ги дъжда,
сълзите изгряха
във дъги,
усмивката на слънцето
във тях се скри.

И в утринната тишина,
след
лудото пиянство на нощта,
приютена
в обятията на съня -
на твоя сън,
скрих се
в дъха на твоето спокойствие,
прегръдката ни отмаляла
загърна
плясък на вълна,
тайните си шепнеше дъжда -
своите тайни -
ти не посмя...

Облечена само в нежността,
смъкнала от себе си тежестта
на правилата и задръжките,
отдадох се на голотата на момента -
колко кратки са минутите,
събрали в себе си върховна красота!

Минутите, понесли кратката, върховна красота, неподвластна на задръжките от рамките на общество и шепоти на дъждоносни тайни и слънчеви усмивки от очи, нощували в прегръдката на нечий сън...
Чудесно е, роди у мене чувства на мечтание! Поздрави!

И в твоята душа живее поезия :)